Продължавам с интересно изследване, че митрополит Методий е прототип на Лазар Глаушев от“Железният светилник“, казва още Eлена ДЮЛГЕРОВА, филолог, студент по Теология в СУ „Св. Кл. Охридски“
Интересите ми към темата за личността на Методий Кусев, от една страна, са свързани с юбилейната годишнина, както и с църковните и научните инициативи за честването й. Личният пример на доц. Костадин Нушев, също ме вдъхнови да се заема с тази проблематика. Смятам, че
днешните студенти и млади хора има необходимост да научат повече за митрополит Методий Кусев
Много старозагорци сигурно познават делото му, но за него трябва да знае и по-широка публика. Сред значимите му достижения са духовната просвета, която е развивал, залесяването на парк Аязмото, участието му в Освободителната война, подкрепата на българите след Априлското въстание, борбата за Съединението на България, борбата за християнска нравственост в българското училище.
Митрополит Методий Кусев е истински български възрожднец в следосвобожденска България, както и Симеон Радев го поставя сред видните „Строители на съвременна България“. Той продължава възрожденския дух в българската църква чрез своето митрополитско служение в Стара Загора. Прави всичко, което Българската екзархия прави преди Освобождението. Той продължава делото си и сред българите, останали под робство в Тракия и Македония, като създава училища и гимназии – девически и мъжки. Има и мой личен мотив в този интерес към дядо Методий. Произхождам от рода на учители от Солунската гимназия.
Кръстена съм на Елена Стателова, на която вероятно дядо Методий е бил ръководител
когато е отговарял за училищното дело. Това го открих впоследствие, след като започнах да се занимавам с проучвания за митрополит Методий, явно няма случайни неща.
Интерес за мен бе и социалното дело на митрополита, който подкрепя сираци, бедни деца, сиропиталища, създава и подпомага благотворителни дружества … Създава християнски братства за духовна просвета, създава църковни вестници. Води полемика с идеите на безбожието, атеизма, анархизма, които са християнско антицърковни.
В ново издание на научния архив на БАН, което бе подготвено за националната конференция в Стара Загора, откривам и непубликувани негови съчинения, свързани с апологетичния характер на творчеството му.
Основният акцент от доклада, с който участвах на научния форум в Стара Загора, е защо и как митрополит Методий Кусев се бори за християнската нравственост в българското училище и
предупреждава за вредата от навлизането на безбожието в училището
Той, разбира се, предрича тези аспекти във възпитанието на децата, които, за жалост, и до ден днешен виждаме, че са пагубни за духа на човека. Митрополит Методий развива своите апологетични възгледи на едно педагогическо-християнско и духовно-просветно ниво.
В цялостната дейност на митрополит Методий Кусев виждаме съчетание между християнската духовна просвета и книжовност. През целия си живот той неуморно създава читалища, прицърковни училища, духовни семинарии, а в парк „Аязмото“ иска да създаде манастир, който да възпроизведе духовно-просветните традиции на Охридската книжовна школа. Докладът представя и следващия период, в който завършва друго негово дело – да се реализира проектът на Българската екзархия и да се създаде висше духовно училище, което е свързано с построяването на сградата на Богословския факултет. Нещо, което не би могло да стане, без цялото усилие и духовното будителство, което извършва с дейността си митрополит Методий.
Има и още един интересен аспект, който тепърва ще разработвам и той е свързан с това, че още като Тодор Кусев дядо Методий е бил прототип на Лазар Глаушев в „Железният светилник“ на Димитър Талев. Това
още веднъж показва неговата активна личност, която не остава незабелязана за творците на епохата Защо е важно да помним заветите на личности като митрополит Методий Кусев? Това възпитава в християнска нравственост, което е важно за всяка една сфера и за всеки един човек. Делото му има влияние на различни нива както за обикновения човек, който да прилага в живота си неговите принципи, така и за духовници и хора, занимаващи се конкретно с богословие и духовно-пасторски грижи. Всички устави, които митрополит Методий е направил за благотворителната дейност, са като наръчници и могат и днес да се използват за създаването на такива братства, изключително важни за духовния живот на енориите.
Елена Дюлгерова е завършила българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“, дипломант на доц. Костадин Нушев в магистърската програма на Факултета по славянски филологии, студент в IV курс по Теология в Богословския факултет на СУ.
Подготви: Радослава РАШЕВА
