За мен класацията на „Репортери без граници“ е скандална, невярна и резултат от анонимни оценки, казва Румяна ЛЕЧЕВА, кореспондент на БТА в Стара Загора
През миналата седмица бе публикуван годишният индекс за свободата на печата, според който България губи едно място в класацията на „Репортери без граници“ (RSF) и вече е 112-а. Това съобщиха в прессъобщение от Асоциацията на европейските журналисти-България. Според информацията, предоставена от асоциацията, „индексът, който всяка година оценява свободата на словото в 180 държави и територии, показва, че журналистиката – основната ваксина срещу вируса на дезинформацията, е напълно или сериозно възпрепятствана в 73 от страните, а в други 59 държави търпи ограничения. Така общият процент на държавите, включени в проучването, където са регистрирани проблеми със свободата на словото, достига 73%. Медийната среда в тези страни е определена като „много лоша“, „лоша“ или „проблематична“… България остава на последно място в Европейския съюз. В региона на Балканите единствено Турция се представя по-зле – 153-о място“.
Във връзка с изнесените данни евродепутатът Елена Йончева заяви във Фейсбук: „След като две години поред България се задържа на дъното на класацията за свобода на медиите в ЕС, ситуацията не само не се подобри, а дори се влоши. Индексът на авторитетната международна организация „Репортери без граници“ отбелязва отстъпление с една позиция за България – от 111 място в света, страната ни е вече на 112. Продължаваме да сме последни в ЕС и по този показател. Още по-лошо е, че не се забелязва желание и усилия от страна на управляващите за подобряване на това положение, въпреки че проблемът беше отбелязан и в специална резолюция на Европейския парламент, на която аз бях съдокладчик“…
По повод на изнесените данни към редакцията на „Национална бизнес поща“ се обърна Румяна ЛЕЧЕВА, кореспондент на БТА в Стара Загора. Публикуваме нейната позиция по темата.
„Национална бизнес поща“ открива дебат за свободата на словото. В този брой представяме и позицията на Илиян ИЛИЕВ – емоционална публицистика, представляваща ракурс към темата за свободата на словото с поглед към социалните медии (виж ТУК>>).
Дискусията е отворена за всички колеги, които искат да споделят своето мнение в „Национална бизнес поща“ – една от най-авторитетните и уважавани медийни платформи в България и истински свободна медия с над 30-годишна история.
Искам думата, в името на децата си и на родината си. В името на авторитета на професията, която съм избрала. Живея в Република България и категорично искам да заявя, че
като журналист не съм цензурирана от работодателите си, винаги съм имала достъп до информация, не съм малтретирана или заплашвана в Областна дирекция на МВР в Стара Загора.
Повод да изразя моята позиция е странният, но закономерен начин тази година България да се изкачи с още една позиция в годишната класация на „Репортери без граници“. На картата на света, направена от неправителствената организация за световната класация на свободата на печата, откриваме нашата страна на 112 място. Страната ни остава на последно място по този показател не само в целия Европейски съюз, но и в Европа – с изключение на Турция, която тази година се нарежда на 153-то място.
За мен е необяснимо как остават пред нас в класацията Словакия, в която бившият министър-председател Роберт Фицо определяше журналистите като „прости и глупави хиени“
както и Малта, където разследваща корупцията журналистка беше убита.
Никой не може да ме убеди, че в България ситуацията е по-трудна от африканска държава, в която има действаща държавна цензура върху медиите
Да, има единични случаи на журналисти, които са задържани при определени ситуации, но впоследствие обикалят телевизионните студия и дават гласност на проблема, както и на позицията си.
Категорично, не съм съгласна, със 112 място, което е отредено на България по свобода на словото в класацията на „Репортери без граници“. Данните, анализирани в допитването, които измерват достъпа до информация и пречките при отразяване на новини,
посочват опити и мерки за ограничаване на свободата на журналистите. Констатация, с която не съм съгласна, и искам да опровергая.
Аз съм журналист от 30 години. Преди 1989 г. бях сред тези, за които тази професия беше забранена. За да следваш журналистика, беше необходимо да имаш препоръка от ГК на БКП. Като дъщеря на православен свещеник аз започнах трудовия си стаж като работник във фабрика „Наслада“, върху която днес се издига мол „Галерия. С много труд, амбиция и постоянство успях да се наложа след 1989 г. като кореспондент от Стара Загора на вестник“ Демокрация“, БНТ и БТА.
Убедена съм, че днес нямаме право да мълчим, защото България е страната, в която живеем, в която живеят децата ни
Аз и моето семейство не се чувстваме обитатели на „Планетата на маймуните“. Когато ми гостуват приятели от чужбина възкликват колко по-хубава е България, колко по-привлекателна е Стара Загора.
За мен класацията на „Репортери без граници“ е скандална, невярна и резултат от анонимни оценки. Кои са източниците, за да се направят тези изводи? Каква е методологията, която разчита общественото доверие за свобода на словото в България?
В нашата страна няма убити колеги, или такива, които да са в затвора, заради публикации.
Фактите са следните. Неправителствената организация „Репортери без граници“, основана във през 1895 г. във Франция, изпраща 87 въпроси на местни журналисти, социолози и адвокати от 180 страни. Те се превеждат на 20 езика, сред които освен български са и корейски, китайски, арабски. Най-много са питанията за заплахи за насилие и заплахи на журналисти. Останалата част от въпросите са за усещането за плурализъм, медийна независимост, обществена среда и автоцензура.
Познавам лично повече от колегите си в региона. Досега не съм се срещала с колега, който да ми заяви, че е отговарял на въпросите на „Репортери без граници“.
Тази седмица ние разбрахме, че България е на 112 място по свобода на медиите ,
но не знаем как е направен подборът и източниците на информация и дали те не гравитират към определени олигархични или кандидат-властови кръгове
Още по-неразбираемо за мен е кои са адвокатите и социолози, които участват в анкетата на френската неправителствена организация.
В България, в Европа, както и в целия свят, медиите се намират в труден период, резултат от пандемията и икономическата криза. Факт е също, че има анонимни сайтове, за които се знае, че са спонсорирани от определени олигархични кръгове, преследвани от българската прокуратура и зад които стоят мощни икономически и политически интереси. В България фалшивите новини все още не се санкционират от строгите европейски закони.
Чувствам се унизена от нашето мълчание, от мълчанието на журналистите и публично протестирам срещу незаслуженото ни 112 място.
Време е да разберем имената на тези, които са факторите, определили това незаслужено, според мен, място в медийната класация. Имената им трябва да бъдат обявени. Сътрудниците на „Репортери без граници“ трябва да бъдат идентифицирани. Това е истинска свобода на медиите.
Пиша тези редове на 20 април, на тази дата Иван Богоров е издал първи брой на първия български вестник „Български орел“ в Лайпциг.
Днес знаем кой е Иванчо Хаджи Пенчович, член на русенския градски меджлис от 1868 до 1877 година, участник в правителствената съдебно-следствена комисия, която издава смъртната присъда над Васил Левски, избран депутат в Учредителното събрание и член на Държавния съвет и Върховния съд на Княжество България.
Гордеем се с генерал Владимир Вазов, героят от Дойран, който през 1936 г. с гордост пристъпва железните порти на Бъкингамския дворец, отворени за него. Не сме забравили Иван Гешов, поканен на чай при легендарната английска кралица Виктория, заради брилянтното си владеене на английски език.
Нека си спомним за тях и за техния пример, който е оставил следа в историческата ни съдба.
Всеки един от нас трябва да направи своя избор, да мълчи и да приеме класацията на „Репортери без граници“, или да протестира.
Аз избрах публично да обявя позицията си и да искам ясен отговор на въпроса: Кои са българите, които са участвали в проучването на неправителствената организация, и чия позиция изразяват?
Румяна ЛЕЧЕВА, кореспондент на БТА в Стара Загора
20 април, 2021 г.
