Все повече нараства процентът на услугите в икономическия микс, а не на производството, казва още управителят на „Контрагент 35“ ЕООД
По повод 5 октомври – Деня на Стара Загора, се обърнахме към Станчо Пантов; Мария Жекова, Спиридон Спиров и д-р Диана Бушкалова, герои от книгата „Предприемчивите 1: Код успех“. Те споделиха визията си за развитието на икономиката и бизнеса в Стара Загора и региона.

– Г-н Пантов, предстои 5 октомври – празникът на Стара Загора. Търсим различни гледни точки към икономическото развитие на града и региона. Каква е Вашата?
– Понеже аз съм енергетик, погледът ми е върху енергетиката. Бих казал, че много недалновидно българските правителства, не едно или две, не гледаха системно на проблемите. Вследствие на това са катаклизмите с невъзможността да се компенсира производството от ВЕИ, по-специално от фотоволтаиците. Още преди 6-7 години започна присъединяване на всеки, който желае да направи фотоволтаик, без да се вземе предвид как би се регулирала тази енергия. Още тогава казах, че този проблем ще се появи, няма как да се избегне. Последната ми информация е, че има около 64 000 мегавата заявки за присъединяване. Цялата ни система от ТЕЦ-овете и ВЕЦ е 12 700 мегавата, от които работят може би около 8000, и то не на пълен капацитет. Летният и зимен връх в енергетиката са към 6500-7000 мегавата, които се осигуряват от конвенционалните централи.
64 000 мегавата да се присъединят е безумие!
Няма кой да я купи, защото потребността е денонощна, през нощта и през деня. В момента, по моя информация, има присъединени към 3500 мегавата фотоволтаици. Разбира се, ЕСО (Електроенергийният Системен Оператор) и електроразпределителните дружества са си запазили правото да изключват фотоволтаици, дистанционно, когато има излишък на енергия в системата. Защото няма, засега, ефективен начин за съхранението й. Батериите са по-скъпи от самите фотоволтаици и значи двукратно увеличение на себестойността на тази енергия. Макар че изкупната й цена е изключително ниска. Примерно, аз тук във фирмата плащам около 34 ст. на киловатчас потребена енергия, а тази от фотоволтаика, който имам на покрива и отдавам, ми я плащат по 4 ст., до 5 ст. максимум. Електроразпределенията си запазват една голяма част от цената, като стойност за балансиране, освен това, в договорите има клаузи, ако и това не е достатъчно, всичко нагоре, което те плащат на ЕСО, да се пренесе върху производителите. Т.е., за такива малки производители, като нас – нашата централа е 100 киловата, аз в следващите години виждам само проблеми, не ползи…
–И вие виждате проблема в управлението на държавата?
-Така е.
Ние нямаме стабилно правителство, там се карат за постове. Способните, можещите хора не могат да намерят реализация
Те се изместват от политически личности… Няма силен лидер, който да поведе, да стабилизира поне за известно време властта, за да се вземат дългосрочни решения в икономиката, от които има нужда.
– Какви са те за енергетиката?
– Ето, например – излишъкът от електроенергия в светлата част на деня и в топлите месеци. По-рано продавахме енергия на съседните страни. Турците направиха дизелова централа с два блока по 600 мегавата, които отделят парникови газове. Нима само до нас е този проблем?! Аз пътувам често до Турция, не съм видял толкова соларни паркове, като тук. Според мен, ако имахме добри търговци на високо ниво, можеше да се намери възможност поне част от тази енергия да се продава, докато още може. Защото и Турция, и Румъния бързо се решиха и вече строят атомни централи, докато ние 15 години само говорим и се чудим дали да строим, къде да строим, с кого да строим и т.н.
Освен това, за да разреши нашето правителство включване на толкова много соларни паркове, би следвало да си даде сметка, че балансирането на големи мощности от фотоволтоични централи не може да стане с конвенционални централи. Още повече, че нашите конвенционални централи не са мобилни. АЕЦ „Козлодуй“ почти не може да си регулира производството. Въглищните централи също са лабилни, не може да спреш един котел и да го пуснеш след 2 часа. Нормалното регулиране става с ВЕЦ, които бързо могат да ограничат производство, да го спрат и отново да го пуснат. В същото време в ПАВЕЦ „Чаира“, най-голямата ни такава централа, едната турбина, не знам дали нарочно или от липса на поддръжка, вече трета година е счупена и не могат да я оправят. Другият агрегат е спрян, т.е., тази сериозна мощност, около 600 мегавата, в момента е може би на минимална мощност и не може да изпълнява функцията си. Освен това, по-рано нощната енергия бе много по-евтина и това осмисляше изграждането на ПАВЕЦ. Сега е обратно – през нощта енергията е по-скъпа, защото я няма, а през деня е евтина. Особено пролетно-летния и есенния сезон, както сега, през деня има много енергия от фотоволтаиците, няма кой да я консумира и
не умеят да я продадат. Получава се пазарен катаклизъм
Всяка сериозна икономика би трябвало да работи 24/7, т.е. всеки ден, денонощно. Нашата не е такава. За жалост, все повече нараства процентът на услугите в икономическия микс, а не на производството. Тези производства, доколкото ги има, не са на денонощен режим, или такива са сравнително малко. Което не е добре. Няма къде да се съхрани тази енергия. Батериите, вече казах, са около 2 пъти по-скъпи от фотоволтаиците, няма и практика – да ги видим колко са дълговечни. Водородното производство също е трудно реализируемо, да не говорим, че е и опасно, изисква много сигурни инсталации и създава предпоставки за сериозни аварии.
Така че, аз за следващия 3-5 годишен период не съм оптимист за икономическото ни развитие. В новите индустриални зони наемат места предимно чужди фирми с търговско предназначение. Тези икономически мощности, които имахме и които произвеждаха, ги унищожихме. Жив свидетел съм как ги нарязаха на скрап, включително от първи до четвърти реактор на АЕЦ „Козлодуй“, за които бяхме дали толкова много пари да ги реновираме. Когато влизахме в ЕС, ни накараха да ги спрем. Не можем да си защитаваме националните интереси.
– Какво според вас е положението с енергетиката в Старозагорски регион?
– ТЕЦ „Контур Глобал“ в момента е с намаляващи функции, направиха два пъти сериозни съкращения, вероятно ще има още. Мините са намалили сериозно производството, до степен на затруднения за изплащане на заплати и задължения към доставчици. ТЕЦ 2 засега се държи стабилно, за „Ей И Ес“ бих казал, че нямам достатъчно информация, но те разработват
интересно техническо решение за избягване на парниковите газове – нагряват морска сол до много висока температура
с енергия от фотоволтаици. Тя буквално се стапя, след което в топлообменници се загрява вода, до степен получаване на пара, и от парата с парни турбини и генератори се произвежда електричество. Екологично чисто производство. Има по света такива. Не знам дали и кога ще го направят, или пък някаква друга идея ще се появи…
– Какво производство, извън енергетиката, с принадена стойност, може да се развива в Стара Загора, според Вас?
– Всичко, навсякъде може да се произвежда. Холандия има национална политика – икономическата мощност да не се концентрира в големите градове. Там всеки малък и среден град е развит икономически, с много производства. При нас в цяла Северна България площите не се използват. Защо? Там има хора, също като нас са образовани, с възможности. Никой не инвестира там. Няма инфраструктура, няма и наченки държавата да стимулира.
В Стара Загора какво може – нямам достатъчно информация, но ще трябва да се търси и направи нещо, защото ако комплексът „Марица изток“ се закрие, на 16 000 висококвалифицирани хора трябва да се намери подобаващо място за реализация. От първите две вълни съкращения инженерите отидоха да работят в частните централи, като поддръжка. Потенциалът им не се използва. Да не говорим за външни инвестиции, които през последните години спаднаха почти до нула. Единствено около Пловдив има по-сериозни инвестиции, но ето, „Либхер“ съкращава производството си. Карат хора от Свиленград, няма работници. Няма и специалисти. И аз страдам от това. Въпросът със специализацията на работната ръка директно опира до образованието. Не мога да си обясня
как я мислят в правителството, че вдигайки заплатите на учителите, ще решат проблема с квалификацията на обучаващите
Никой не е поставил условия за резултати. Все още сме с делегирани бюджети в институти, в средното образование. Кой определя по какви програми се обучават, от какво икономиката има нужда.
В ТПП-Стара Загора сме провеждали няколко форума с Тракийския университет. Ректорът казва – дайте идеи. Казвам – как може да ме питате!? В Сливен, в Ямбол направиха филиали на МЕИ, тук, където има 20 000 работници в „Марица изток“, предимно специалисти, инженери, и още три пъти по толкова обслужващи фирми, няма факултет по електротехника.
– Предизвикателствата пред бизнеса са много, г-н Пантов. Вие как ги решавате във вашата фирма, с поглед напред?
– Прогресът ни е сериозен. Преди две години обемът ни бе 5.5 милиона, миналата година – 10.5 милиона… Продължаваме да търсим нови продукти, но не и да променяме амплоато на фирмата. Познават ни в страната, уважават ни, защото не си позволяваме компромиси с нищо – нито с качество, нито с обслужване или с доставки.
Далечният изток се отваря – Китай, Индия
Китай произвежда всичко и техническото им ниво постоянно се вдига. Китайското правителство стимулира фирмите, които изнасят. Дават им големи държавни и безлихвени заеми за реализиране на производството. И следят да се използват по предназначение. Една фирма, с която работехме в миналото, имаше 1.2 млрд щатски долара безлихвен кредит от правителството, и всичко, което правят, е абсолютно ново. Произвеждат бързо и всичко. Ние ще се насочим вероятно да купуваме оттам, защото все още цените им са най-ниски. Западна Европа има проблем с времето за изпълнение на поръчките, 8-10 месеца, докато китайците го правят за 2-3 месеца. Китайско – некачествено – не е така. Ако си поставиш условията, имаш възможност да контролираш и да получаваш качество. Много фирми се ориентираме на изток – Китай, Индия. Западна Европа се поизчерпа, има инфлация, постоянно вдигат цени и желанието им за печалба е голямо…
От друга страна, сякаш късно ми е да започвам нови неща. Но ако в България настъпи регулация на процесите, човек може да се огледа за нещо ново.
– Г-н Пантов, на 16 октомври навършвате 70 години. Каква е равносметката, какво си пожелавате?
– Няма да има речи… Ще празнувам в тесен кръг. Във вашата книга „Предприемчивите: Код успех“ разказах личната си история на предприемач. Там разкрих своето кредо: цял живот се мъчи да правиш добро. Радвам се, че хората в града ме познават не като богат, а като добър човек. Поздравяват ме с уважение.
Пожелавам си да съм здрав, да помагам на жена ми, на децата… Старая се да предавам тази житейска мъдрост, която имам – когато можеш, колкото можеш, прави добро и не търси нищо за себе си. Старая се да се държа в кондиция. Всеки ден съм на работа.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА