Инж. Станчо Пантов: Всяка сериозна икономика би трябвало да работи 24/7

Все повече нараства процентът на услугите в икономическия микс, а не на производството, казва още управителят на „Контрагент 35“ ЕООД

По по­вод 5 ок­том­в­ри – Деня на Ста­ра За­го­ра, се обър­нах­ме към Станчо Пантов; Мария Жекова, Спиридон Спиров и д-р Диана Бушкалова, герои от книгата „Пред­п­ри­ем­чи­ви­те 1: Код ус­пех“. Те спо­де­ли­ха ви­зи­я­та си за раз­ви­ти­е­то на ико­но­ми­ка­та и биз­не­са в Ста­ра За­го­ра и ре­ги­о­на.

– Г-н Пан­тов, пред­с­тои 5 ок­том­в­ри – праз­ни­кът на Ста­ра За­го­ра. Тър­сим раз­лич­ни глед­ни точ­ки към ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на гра­да и ре­ги­о­на. Как­ва е Ва­ша­та?

– По­не­же аз съм енер­ге­тик, пог­ле­дът ми е вър­ху енер­ге­ти­ка­та. Бих ка­зал, че мно­го не­дал­но­вид­но бъл­гар­с­ки­те пра­ви­тел­с­т­ва, не ед­но или две, не гле­да­ха сис­тем­но на проб­ле­ми­те. Вслед­с­т­вие на то­ва са ка­так­лиз­ми­те с не­въз­мож­ност­та да се ком­пен­си­ра про­из­вод­с­т­во­то от ВЕИ, по-спе­ци­ал­но от фо­то­вол­та­и­ци­те. Още пре­ди 6-7 го­ди­ни за­поч­на при­съ­е­ди­ня­ва­не на все­ки, кой­то же­лае да нап­ра­ви фо­то­вол­та­ик, без да се взе­ме пред­вид как би се ре­гу­ли­ра­ла та­зи енер­гия. Още то­га­ва ка­зах, че то­зи проб­лем ще се по­я­ви, ня­ма как да се из­бег­не. Пос­лед­на­та ми ин­фор­ма­ция е, че има око­ло 64 000 ме­га­ва­та за­яв­ки за при­съ­е­ди­ня­ва­не. Ця­ла­та ни сис­те­ма от ТЕЦ-ове­те и ВЕЦ е 12 700 ме­га­ва­та, от ко­и­то ра­бо­тят мо­же би око­ло 8000, и то не на пъ­лен ка­па­ци­тет. Лет­ни­ят и зи­мен връх в енер­ге­ти­ка­та са към 6500-7000 ме­га­ва­та, ко­и­то се оси­гу­ря­ват от кон­вен­ци­о­нал­ни­те цен­т­ра­ли.

64 000 ме­га­ва­та да се при­съ­е­ди­нят е бе­зу­мие!

Ня­ма кой да я ку­пи, за­що­то пот­реб­ност­та е де­но­нощ­на, през нощ­та и през де­ня. В мо­мен­та, по моя ин­фор­ма­ция, има при­съ­е­ди­не­ни към 3500 ме­га­ва­та фо­то­вол­та­и­ци. Раз­би­ра се, ЕСО (Елек­т­ро­е­нер­ги­йният Сис­те­мен Опе­ра­тор) и елек­т­ро­раз­п­ре­де­ли­тел­ни­те дру­жес­т­ва са си за­па­зи­ли пра­во­то да из­к­люч­ват фо­то­вол­та­и­ци, дис­тан­ци­он­но, ко­га­то има из­ли­шък на енер­гия в сис­те­ма­та. За­що­то ня­ма, за­се­га, ефек­ти­вен на­чин за съх­ра­не­ни­е­то й. Ба­те­ри­и­те са по-скъ­пи от са­ми­те фо­то­вол­та­и­ци и зна­чи двук­рат­но уве­ли­че­ние на се­бес­той­ност­та на та­зи енер­гия. Ма­кар че из­куп­на­та й це­на е из­к­лю­чи­тел­но нис­ка. При­мер­но, аз тук във фир­ма­та пла­щам око­ло 34 ст. на ки­ло­ват­час пот­ре­бе­на енер­гия, а та­зи от фо­то­вол­та­и­ка, кой­то имам на пок­ри­ва и от­да­вам, ми я пла­щат по 4 ст., до 5 ст. мак­си­мум. Елек­т­ро­раз­п­ре­де­ле­ни­я­та си за­паз­ват ед­на го­ля­ма част от це­на­та, ка­то стой­ност за ба­лан­си­ра­не, ос­вен то­ва, в до­го­во­ри­те има кла­у­зи, ако и то­ва не е дос­та­тъч­но, всич­ко на­го­ре, ко­е­то те пла­щат на ЕСО, да се пре­не­се вър­ху про­из­во­ди­те­ли­те. Т.е., за та­ки­ва мал­ки про­из­во­ди­те­ли, ка­то нас – на­ша­та цен­т­ра­ла е 100 ки­ло­ва­та, аз в след­ва­щи­те го­ди­ни виж­дам са­мо проб­ле­ми, не пол­зи…

–И вие виж­да­те проб­ле­ма в уп­рав­ле­ни­е­то на дър­жа­ва­та?

-Та­ка е.

Ние ня­ма­ме ста­бил­но пра­ви­тел­с­т­во, там се ка­рат за пос­то­ве. Спо­соб­ни­те, мо­же­щи­те хо­ра не мо­гат да на­ме­рят ре­а­ли­за­ция

Те се из­мес­т­ват от по­ли­ти­чес­ки лич­нос­ти… Ня­ма си­лен ли­дер, кой­то да по­ве­де, да ста­би­ли­зи­ра по­не за из­вес­т­но вре­ме власт­та, за да се взе­мат дъл­гос­роч­ни ре­ше­ния в ико­но­ми­ка­та,  от ко­и­то има нуж­да.

– Как­ви са те за енер­ге­ти­ка­та?

– Ето, нап­ри­мер – из­ли­шъ­кът от елек­т­ро­е­нер­гия в свет­ла­та част на де­ня и в топ­ли­те ме­се­ци. По-ра­но про­да­вах­ме енер­гия на съ­сед­ни­те стра­ни. Тур­ци­те нап­ра­ви­ха ди­зе­ло­ва цен­т­ра­ла с два бло­ка по 600 ме­га­ва­та, ко­и­то от­де­лят пар­ни­ко­ви га­зо­ве. Ни­ма са­мо до нас е то­зи проб­лем?! Аз пъ­ту­вам чес­то до Тур­ция, не съм ви­дял тол­ко­ва со­лар­ни пар­ко­ве, ка­то тук. Спо­ред мен, ако имах­ме доб­ри тър­гов­ци на ви­со­ко ни­во, мо­же­ше да се на­ме­ри  въз­мож­ност по­не част от та­зи енер­гия да се про­да­ва, до­ка­то още мо­же. За­що­то и Тур­ция, и Ру­мъ­ния бър­зо се ре­ши­ха и ве­че стро­ят атом­ни цен­т­ра­ли, до­ка­то ние 15 го­ди­ни са­мо го­во­рим и се чу­дим да­ли да стро­им, къ­де да стро­им, с ко­го да стро­им и т.н.

Ос­вен то­ва, за да раз­ре­ши на­ше­то пра­ви­тел­с­т­во включ­ва­не на тол­ко­ва мно­го со­лар­ни пар­ко­ве, би след­ва­ло да си да­де смет­ка, че ба­лан­си­ра­не­то на го­ле­ми мощ­нос­ти от фо­то­вол­то­ич­ни цен­т­ра­ли не мо­же да ста­не с кон­вен­ци­о­нал­ни цен­т­ра­ли. Още по­ве­че, че на­ши­те кон­вен­ци­о­нал­ни цен­т­ра­ли не са мо­бил­ни. АЕЦ „Коз­ло­дуй“ поч­ти не мо­же да си ре­гу­ли­ра про­из­вод­с­т­во­то. Въг­лищ­ни­те цен­т­ра­ли съ­що са ла­бил­ни, не мо­же да спреш един ко­тел и да го пус­неш след 2 ча­са. Нор­мал­но­то ре­гу­ли­ра­не ста­ва с ВЕЦ, ко­и­то бър­зо мо­гат да ог­ра­ни­чат про­из­вод­с­т­во, да го спрат и от­но­во да го пус­нат. В съ­що­то вре­ме в ПА­ВЕЦ „Ча­и­ра“, най-го­ля­ма­та ни та­ка­ва цен­т­ра­ла, ед­на­та тур­би­на, не знам да­ли на­роч­но или от лип­са на под­д­ръж­ка, ве­че тре­та го­ди­на е счу­пе­на и не мо­гат да я оп­ра­вят. Дру­ги­ят аг­ре­гат е спрян, т.е., та­зи се­ри­оз­на мощ­ност, око­ло 600 ме­га­ва­та, в мо­мен­та е мо­же би на ми­ни­мал­на мощ­ност и не мо­же да из­пъл­ня­ва фун­к­ци­я­та си. Ос­вен то­ва, по-ра­но нощ­на­та енер­гия бе мно­го по-ев­ти­на и то­ва ос­мис­ля­ше из­г­раж­да­не­то на ПА­ВЕЦ. Се­га е об­рат­но – през нощ­та енер­ги­я­та е по-скъ­па, за­що­то я ня­ма, а през де­ня е ев­ти­на. Осо­бе­но про­лет­но-лет­ния и есен­ния се­зон, как­то се­га, през де­ня има мно­го енер­гия от фо­то­вол­та­и­ци­те, ня­ма кой да я кон­су­ми­ра и

не уме­ят да я про­да­дат. По­лу­ча­ва се па­за­рен ка­так­ли­зъм

Вся­ка се­ри­оз­на ико­но­ми­ка би тряб­ва­ло да ра­бо­ти 24/7, т.е. все­ки ден, де­но­нощ­но. На­ша­та не е та­ка­ва. За жа­лост, все по­ве­че на­рас­т­ва про­цен­тът на ус­лу­ги­те в ико­но­ми­чес­кия микс, а не на про­из­вод­с­т­во­то. Те­зи про­из­вод­с­т­ва, до­кол­ко­то ги има, не са на де­но­но­щен ре­жим, или та­ки­ва са срав­ни­тел­но мал­ко. Ко­е­то не е доб­ре. Ня­ма къ­де да се съх­ра­ни та­зи енер­гия. Ба­те­ри­и­те, ве­че ка­зах, са око­ло 2 пъ­ти по-скъ­пи от фо­то­вол­та­и­ци­те, ня­ма и прак­ти­ка – да ги ви­дим кол­ко са дъл­го­веч­ни. Во­до­род­но­то про­из­вод­с­т­во съ­що е труд­но ре­а­ли­зи­ру­е­мо, да не го­во­рим, че е и опас­но, изис­к­ва мно­го си­гур­ни ин­с­та­ла­ции и съз­да­ва пред­пос­тав­ки за се­ри­оз­ни ава­рии.

Та­ка че, аз за след­ва­щия 3-5 го­ди­шен пе­ри­од не съм оп­ти­мист за ико­но­ми­чес­ко­то ни раз­ви­тие. В но­ви­те ин­дус­т­ри­ал­ни зо­ни на­е­мат мес­та пре­дим­но чуж­ди фир­ми с тър­гов­с­ко пред­наз­на­че­ние. Те­зи ико­но­ми­чес­ки мощ­нос­ти, ко­и­то имах­ме и ко­и­то про­из­веж­да­ха, ги уни­що­жих­ме. Жив сви­де­тел съм как ги на­ря­за­ха на скрап, вклю­чи­тел­но от пър­ви до чет­вър­ти ре­ак­тор на АЕЦ „Коз­ло­дуй“, за ко­и­то бях­ме да­ли тол­ко­ва мно­го па­ри да ги ре­но­ви­ра­ме.  Ко­га­то вли­зах­ме в ЕС, ни на­ка­ра­ха да ги спрем. Не мо­жем да си за­щи­та­ва­ме на­ци­о­нал­ни­те ин­те­ре­си.

– Как­во спо­ред вас е по­ло­же­ни­е­то с енер­ге­ти­ка­та в Ста­ро­за­гор­с­ки ре­ги­он?

–  ТЕЦ „Кон­тур Гло­бал“ в мо­мен­та е с на­ма­ля­ва­щи фун­к­ции, нап­ра­ви­ха два пъ­ти се­ри­оз­ни сък­ра­ще­ния, ве­ро­ят­но ще има още. Ми­ни­те са на­ма­ли­ли се­ри­оз­но про­из­вод­с­т­во­то, до сте­пен на зат­руд­не­ния за из­п­ла­ща­не на зап­ла­ти и за­дъл­же­ния към дос­тав­чи­ци. ТЕЦ 2 за­се­га се дър­жи ста­бил­но, за „Ей И Ес“  бих ка­зал, че ня­мам дос­та­тъч­но ин­фор­ма­ция, но те раз­ра­бот­ват

ин­те­рес­но тех­ни­чес­ко ре­ше­ние за из­бяг­ва­не на пар­ни­ко­ви­те га­зо­ве – наг­ря­ват мор­с­ка сол до мно­го ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра

с енер­гия от фо­то­вол­та­и­ци. Тя бук­вал­но се ста­пя, след ко­е­то в топ­ло­об­мен­ни­ци се заг­ря­ва во­да, до сте­пен по­лу­ча­ва­не на па­ра, и от па­ра­та с пар­ни тур­би­ни и ге­не­ра­то­ри се про­из­веж­да елек­т­ри­чес­т­во. Еко­ло­гич­но чис­то про­из­вод­с­т­во. Има по све­та та­ки­ва. Не знам да­ли и ко­га ще го нап­ра­вят, или пък ня­как­ва дру­га идея ще се по­я­ви…

– Как­во про­из­вод­с­т­во, из­вън енер­ге­ти­ка­та, с при­на­де­на стой­ност, мо­же да се раз­ви­ва в Ста­ра За­го­ра, спо­ред Вас?

– Всич­ко, нав­ся­къ­де мо­же да се про­из­веж­да. Хо­лан­дия има на­ци­о­нал­на по­ли­ти­ка – ико­но­ми­чес­ка­та мощ­ност да не се кон­цен­т­ри­ра в го­ле­ми­те гра­до­ве. Там все­ки ма­лък и сре­ден град е раз­вит ико­но­ми­чес­ки, с мно­го про­из­вод­с­т­ва. При нас в ця­ла Се­вер­на Бъл­га­рия пло­щи­те не се из­пол­з­ват. За­що? Там има хо­ра, съ­що ка­то нас са об­ра­зо­ва­ни, с въз­мож­нос­ти. Ни­кой не ин­вес­ти­ра там. Ня­ма ин­ф­рас­т­рук­ту­ра, ня­ма и на­чен­ки дър­жа­ва­та да сти­му­ли­ра.

В Ста­ра За­го­ра как­во мо­же – ня­мам дос­та­тъч­но ин­фор­ма­ция, но ще тряб­ва да се тър­си и нап­ра­ви не­що, за­що­то ако ком­п­лек­сът „Ма­ри­ца из­ток“ се зак­рие, на 16 000 ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни хо­ра тряб­ва да се на­ме­ри по­до­ба­ва­що мяс­то за ре­а­ли­за­ция. От пър­ви­те две въл­ни сък­ра­ще­ния ин­же­не­ри­те оти­до­ха да ра­бо­тят в час­т­ни­те цен­т­ра­ли, ка­то под­д­ръж­ка. По­тен­ци­а­лът им не се из­пол­з­ва. Да не го­во­рим за вън­ш­ни ин­вес­ти­ции, ко­и­то през пос­лед­ни­те го­ди­ни спад­на­ха поч­ти до ну­ла. Един­с­т­ве­но око­ло Плов­див има по-се­ри­оз­ни ин­вес­ти­ции, но ето, „Либ­хер“ сък­ра­ща­ва про­из­вод­с­т­во­то си. Ка­рат хо­ра от Сви­лен­г­рад, ня­ма ра­бот­ни­ци. Ня­ма и спе­ци­а­лис­ти. И аз стра­дам от то­ва. Въп­ро­сът със спе­ци­а­ли­за­ци­я­та на ра­бот­на­та ръ­ка ди­рек­т­но опи­ра до об­ра­зо­ва­ни­е­то. Не мо­га да си обяс­ня

как я мис­лят в пра­ви­тел­с­т­во­то, че вди­гай­ки зап­ла­ти­те на учи­те­ли­те, ще ре­шат проб­ле­ма с ква­ли­фи­ка­ци­я­та на обу­ча­ва­щи­те

Ни­кой не е пос­та­вил ус­ло­вия за ре­зул­та­ти. Все още сме с де­ле­ги­ра­ни бю­дже­ти в ин­с­ти­ту­ти, в сред­но­то об­ра­зо­ва­ние. Кой оп­ре­де­ля по как­ви прог­ра­ми се обу­ча­ват, от как­во ико­но­ми­ка­та има нуж­да.

В ТПП-Ста­ра За­го­ра сме про­веж­да­ли ня­кол­ко фо­ру­ма с Тра­кийс­кия уни­вер­си­тет. Рек­то­рът каз­ва – дай­те идеи. Каз­вам – как мо­же да ме пи­та­те!? В Сли­вен, в Ям­бол нап­ра­ви­ха фи­ли­а­ли на МЕИ, тук, къ­де­то има 20 000 ра­бот­ни­ци в „Ма­ри­ца из­ток“, пре­дим­но спе­ци­а­лис­ти, ин­же­не­ри, и още три пъ­ти по тол­ко­ва об­с­луж­ва­щи фир­ми, ня­ма фа­кул­тет по елек­т­ро­тех­ни­ка.

– Пре­диз­ви­ка­тел­с­т­ва­та пред биз­не­са  са мно­го, г-н Пан­тов. Вие как ги ре­ша­ва­те във ва­ша­та фир­ма, с пог­лед нап­ред?

– Прог­ре­сът ни е се­ри­о­зен. Пре­ди две го­ди­ни обе­мът ни бе 5.5 ми­ли­о­на, ми­на­ла­та го­ди­на – 10.5 ми­ли­о­на… Про­дъл­жа­ва­ме да тър­сим но­ви про­дук­ти, но не и да про­ме­ня­ме ам­п­ло­а­то на фир­ма­та. Поз­на­ват ни в стра­на­та, ува­жа­ват ни, за­що­то не си поз­во­ля­ва­ме ком­п­ро­ми­си с ни­що – ни­то с ка­чес­т­во, ни­то с об­с­луж­ва­не или с дос­тав­ки.

Да­леч­ни­ят из­ток се от­ва­ря – Ки­тай, Ин­дия

Ки­тай про­из­веж­да всич­ко и тех­ни­чес­ко­то им ни­во пос­то­ян­но се вди­га. Ки­тайс­ко­то пра­ви­тел­с­т­во сти­му­ли­ра фир­ми­те, ко­и­то из­на­сят. Да­ват им го­ле­ми дър­жав­ни и без­лих­ве­ни за­е­ми за ре­а­ли­зи­ра­не на про­из­вод­с­т­во­то. И сле­дят да се из­пол­з­ват по пред­наз­на­че­ние. Ед­на фир­ма, с ко­я­то ра­бо­тех­ме в ми­на­ло­то, има­ше 1.2 млрд щат­с­ки до­ла­ра без­лих­вен кре­дит от пра­ви­тел­с­т­во­то, и всич­ко, ко­е­то пра­вят, е аб­со­лют­но но­во. Про­из­веж­дат бър­зо и всич­ко. Ние ще се на­со­чим ве­ро­ят­но да ку­пу­ва­ме от­там, за­що­то все още це­ни­те им са най-нис­ки. За­пад­на Ев­ро­па има проб­лем с вре­ме­то за из­пъл­не­ние на по­ръч­ки­те, 8-10 ме­се­ца, до­ка­то ки­тай­ци­те го пра­вят за 2-3 ме­се­ца. Ки­тайс­ко – не­ка­чес­т­ве­но – не е та­ка. Ако си пос­та­виш ус­ло­ви­я­та, имаш въз­мож­ност да кон­т­ро­ли­раш и да по­лу­ча­ваш ка­чес­т­во. Мно­го фир­ми се ори­ен­ти­ра­ме на из­ток – Ки­тай, Ин­дия. За­пад­на Ев­ро­па се по­из­чер­па, има ин­ф­ла­ция, пос­то­ян­но вди­гат це­ни и же­ла­ни­е­то им за пе­чал­ба е го­ля­мо…

От дру­га стра­на, ся­каш къс­но ми е да за­поч­вам но­ви не­ща. Но ако в Бъл­га­рия нас­тъ­пи ре­гу­ла­ция на про­це­си­те, чо­век мо­же да се ог­ле­да за не­що но­во.

– Г-н Пан­тов, на 16 ок­том­в­ри на­вър­ш­ва­те 70 го­ди­ни. Как­ва е рав­нос­мет­ка­та, как­во си по­же­ла­ва­те?

– Ня­ма да има ре­чи… Ще праз­ну­вам в те­сен кръг. Във ва­ша­та кни­га „Пред­п­ри­ем­чи­ви­те: Код ус­пех“ раз­ка­зах лич­на­та си ис­то­рия на пред­п­ри­е­мач. Там раз­к­рих сво­е­то кре­до: цял жи­вот се мъ­чи да пра­виш доб­ро. Рад­вам се, че хо­ра­та в гра­да ме поз­на­ват не ка­то бо­гат, а ка­то до­бър чо­век. Поз­д­ра­вя­ват ме с ува­же­ние.

По­же­ла­вам си да съм здрав, да по­ма­гам на же­на ми, на де­ца­та… Ста­рая се да пре­да­вам та­зи жи­тейс­ка мъд­рост, ко­я­то имам – ко­га­то мо­жеш, кол­ко­то мо­жеш, пра­ви доб­ро и не тър­си ни­що за се­бе си. Ста­рая се да се дър­жа в кон­ди­ция. Все­ки ден съм на ра­бо­та.

NBP.bg, Ди­ма ТО­НЕ­ВА