Алберт Айнщайн
През миналата седмица бе публикуван годишният индекс за свободата на печата, според който България губи едно място в класацията на „Репортери без граници“ (RSF) и вече е 112-а. Това съобщиха в прессъобщение от Асоциацията на европейските журналисти-България. Според информацията, предоставена от асоциацията, „индексът, който всяка година оценява свободата на словото в 180 държави и територии, показва, че журналистиката – основната ваксина срещу вируса на дезинформацията, е напълно или сериозно възпрепятствана в 73 от страните, а в други 59 държави търпи ограничения. Така общият процент на държавите, включени в проучването, където са регистрирани проблеми със свободата на словото, достига 73%. Медийната среда в тези страни е определена като „много лоша“, „лоша“ или „проблематична“… България остава на последно място в Европейския съюз. В региона на Балканите единствено Турция се представя по-зле – 153-о място“.
Във връзка с изнесените данни евродепутатът Елена Йончева заяви във Фейсбук: „След като две години поред България се задържа на дъното на класацията за свобода на медиите в ЕС, ситуацията не само не се подобри, а дори се влоши. Индексът на авторитетната международна организация „Репортери без граници“ отбелязва отстъпление с една позиция за България – от 111 място в света, страната ни е вече на 112. Продължаваме да сме последни в ЕС и по този показател. Още по-лошо е, че не се забелязва желание и усилия от страна на управляващите за подобряване на това положение, въпреки че проблемът беше отбелязан и в специална резолюция на Европейския парламент, на която аз бях съдокладчик“…
По повод на изнесените данни към редакцията на „Национална бизнес поща“ се обърна Румяна ЛЕЧЕВА, кореспондент на БТА в Стара Загора (виж ТУК>>). Публикуваме нейната позиция по темата.
„Национална бизнес поща“ открива дебат за свободата на словото. В този брой представяме и позицията на Илиян Илиев – емоционална публицистика, представляваща ракурс към темата за свободата на словото с поглед към социалните медии.
Дискусията е отворена за всички колеги, които искат да споделят своето мнение в „Национална бизнес поща“ – една от най-авторитетните и уважавани медийни платформи в България и истински свободна медия с над 30-годишна история.
Новата дъвка на „Демокрацията“ е 112 място по свобода на словото, не според борсов индекс, пазар на акции, социологически или военен институт, а според НПО организация, нарекла се „Репортери без Граници“.
За тези, които поне не се отдават на мързела, обхващаш мозъчните клетки, би трябвало да е ясно, че
самото име на въпросното НПО е идиотско. Доказателство за това са мъдрите думи на Айнщайн, че само две неща са безгранични – Космосът и Глупостта, като за първото не бил сигурен.
Ако се доверим на Айнщайн, няма да успеем да намерим доказателства за пряка връзка между Космоса и Журналистите, ерго, остава ни Втората посочена от Айнщайн възможност.
Тъй като считам себе си за човек с малко над средната интелигентност, спокойно бих могъл да коментирам Квазари, Пулсари, Червено отместване, Закон на Хъбъл, все неща от Космоса, но не можете да ме накарате да коментирам Глупост, пак по Айнщайн, пък било тя и безгранична. Затова
ще изкажа мнение единствено като „Цензор“, титла дадена ми през последната година от доста „демократи“, готови да изтребят всичко живо, което не споделя тяхното мнение.
Когато говорим за Свобода на Пресата, винаги първо проверявам кой оценява. Ако твърдят, че са безпристрастни, Оценителите трябва да съществуват единствено чрез Фотосинтеза, да ходят голи, да живеят по дърветата, да се предвижват до мястото на събитието пешком и да предават информацията чрез викове, димни сигнали или светлинни отблясъци. Ако се хранят, обличат, живеят в къщи и трябва да плащат данъци, ток, ползват автомобили, компютри, телефони, плащат сметки, независимостта е просто нагла лъжа. „Money makes the World go round“, нали? Ако някой Ви каже, че това не важало за него или организацията Му е или идиот, или измамник.
От големия опит като администриране и изпълняващ ролята на „ГЛАВЕН ЦЕНЗОР“ в 14 групи и 20 страници в Социална медия, ще споделя моя опит и данни, които успях да събера за Вас.
На първо място, ще препоръчам на всички Журналисти, особено на онези, безграничните, да си припомнят що е то Цензор и каква роля има за Обществото. От Рим до днес.
Второ, да твърдиш, че си „безграничен“ Журналист, ако с години си бил на държавна ясла, а днес си вече „различен“, по-скоро иде реч не за промяна на мисленето, а за смяна на яслата. И сеното, с което са я пълнили.
Поиграх си да направя проверка и установих, така както може всеки един да направи, че за два месеца на Протести, в Групите са публикувани 798 материала и над 3000 коментара (после ми писна да смятам) в подкрепа на Протеста и само 42 материала и 700 коментара в полза на Властта. В същото време, в Американските медии имаше над 60 000 (шейсет хиляди) материала против Тръмп и малко под 2000 (две хиляди) в подкрепа на Тръмп. За месец. В Англия над 14 000 материала са излезли за Путин и Руската опасност и НИТО ЕДИН за ползата от Путин и Русия. Свобода на Словото, та дрънка, а?
И тези хора, ще правят класации? Това е все едно Комендантите на Освиенцим и Дахау да бяха организирали преглед на Съветската строева песен на път към газовите камери с председател на Журито – Гьобелс.
В момента има „Демократ“, който го ограничих до 2 материала дневно и 10 докладвания на материали, отразяващи различно мнение от неговото. Демократично и единствено правилно, разбира се.
Толкова много почна да идва тази Демокрация, че чак леко натежава. Особено с Матросовците, кой учил в Москва, кой направил пари благодарение на Москва, кой се оженил в Москва, кой направо сменил рублите на Мама и Тати преди – на Евро днес, Матросовци, готови да бранят ТЯХНАТА Демокрация до последна капка кръв, стига тази кръв да е чужда.
Като извадим цялата тази „жалба по Свободата на Словото“, остават нормални бизнес отношения между два или повече субекти. Пари – Стока – Пари (прим). Единият иска услуга и заплаща за нея, другият я предоставя и получава възнаграждение.
ЛОШОТО НА „БЕЗГРАНИЧНИТЕ“ Е, ЧЕ ИСКАТ ДА ПОЛУЧАВАТ УСЛУГИ БЕЗПЛАТНО.
Затова има измислени класации, затова има писъци за цензора, затова са призивите за „тираните на Демокрацията“, за да могат утре Те, „Безграничните“ да бъдат следващите тирани.
Същите тези, крещящи за „Свобода на Словото“, ходят в Софийските ресторанти и оставят по 400-500 лв. за вечеря. Пътуват на екскурзии и почивки в райски кътчета, карат коли по 100 и нагоре хиляди лв.
И Властта, която и да е, се страхува от тях. Защото викат силно, колко са продажни техните колеги в провинцията, как ги купували, как предавали идеали… Пишат против „цензурата“, докато отварят поредната бутилка Каберне Совиньон специална реколта за 42 лв., докато „обикновените и продажни“ провинциални журналисти, получават по 15 лв. за снимка и 25-30 лв. за материал, като сами си плащат разходи, режийни, сметки…
Аз не съм Журналист и никога няма да бъда. И не искам да бъда. Защото журналисти вече много, но Цензори, слава Богу – няма.
Няма да има Свобода на Словото, докато истерично се крещи за това, че трябва Свободата да е безплатна.
ВСЯКА СВОБОДА СЕ ПЛАЩА! РАЗЛИЧНИ СА ЕДИНСТВЕНО ПЛАТЕЖНИТЕ СРЕДСТВА!
БЕЗПЛАТНО Е САМО СИРЕНЦЕТО В КАПАНА ЗА МИШКИ!!!
Илиян ИЛИЕВ
