казва Трифон МИТЕВ, председател на фондация „Пламък“, организатор на Януарската младежка художествена изложба

– Г-н Митев, какво ви кара да продължавате с ентусиазъм да организирате Януарската младежка художествена изложба, още повече, че тя вече има над четвъртвековна история (тази година е 26-ото й издание)?
– Обичам да работя с млади хора. Когато основахме фондация „Пламък“, имахме две основни идеи. Едната беше да направим голямо литературно четене на Павел Матев в тогавашното кино „Комсомол“. Следващото беше да направим теоретична конференция, посветена на Георги Бакалов. При художниците има друг начин на усещане на света. На изложби като Януарската младежка художествена изложба те се запознават и премерват до някаква степен възможностите си. Според мен, най-хубавото е, че журито е от Представителството на СБХ в Стара Загора. Радвам се, че работите, които художниците представят, не са само по една, има по 3-4.
– Кои са емблематичните имена на автори, които са участвали в изложбата и след това са намерили успешна реализация и признание като художници?
– Един от тях е Милен Алагенски, настоящ председател на Представителството на СБХ в Стара Загора, който израсна с изложбата. Също Ваня Желева, Веселина Маринова, Елеонора Атанасова. Това са имена, които се наложиха. Някои от тях вече са преподаватели.
– Според вас, каква е ролята и как влияе изкуството през XXI век?
– Този век се оказа много тревожен и напрегнат – войни, повече приказки за човешки права и неспазването им. Изкуството може да преодолее подобни неща, но още не е стигнало тази мощ, с която да надмогне политиката. В момента до някаква степен самото изкуство малко се политизира. Но в настоящото издание на Януарската младежка художествена изложба може да се види, че няма нито една работа, която да показва война. Има друг живец в младите хора, който ще превъзмогне всички съвременни проблеми.



– Какво е вашето мнение за навлизането на модерните технологии в изкуството и има ли място изкуственият интелект в него?
– Щом изкуственият интелект се е появил, значи има място. Уважавам го, но трудно го приемам.
– Смятате ли да разширите формата на Януарската младежка художествена изложба с нови жанрове?
– Тази година спряхме участието на фотографии, имаше изпратени, но те си имат друго, свое поле за изява. В изложбата има дигитални работи. С времето може би ще отделим и тях. Те също имат своето присъствие и са много хубави. Ще ми се, освен новите технологии, които уважавам и признавам, все пак да работят ръката, моливът и четката.
– Има ли нещо друго, което искате да споделите за тазгодишната изложба, за участниците в нея и за бъдещето на Януарската младежка художествена изложба?
– Знам, че докато мен ме има, ще я правя. Докато Милен Алагенски го има, също. На нея не може да ѝ се сложи хоризонт. След нас може би други ще я правят, но тя вече се утвърди, очаква се от участниците и от публиката.
Тази година участието е много разнообразно. Предни години все нещо преобладаваше. Сега сякаш всичко е балансирано, което е хубаво. И най-важното – изложбата е свежа и е младежка.
NBP.bg, Йоана ПОПОВА
Сн. авторът