Преди 32 години България излезе от плановата социалистическа икономика и тръгна по пътя на пазарните отношения. На днешния ден NBP.bg представя тематична анкета, посветена на българската пазарна икономика и развитието на бизнеса след 1989 г. Зададохме нашите въпроси към изявени старозагорски журналисти и представители на бизнес организации, които споделят своето мнение по следните два въпроса:
1. Какво е най-важното, което се случи за тези 32 години като преход от планова към пазарна икономика и как виждате развитието на българската икономика в бъдеще? Кой, според Вас, е по-добрият вариант за България – държавен капитализъм или либерална икономика, моделите на кои държави са добър пример…
2. Кои са онези представители на бизнеса, които през този период са изиграли важна роля за развитието на Стара Загора и региона?
Илко ГРУЕВ, журналист:
1. Процесът на преминаване на собствеността на хиляди държавни предприятия в частни ръце е ключов етап от създаването на пазарна икономика в България и е един от най-важните елементи на прехода. Приватизацията е един от синонимите на прехода. Осъществен предимно през 1996 г. и 1997 г. този процес протича с много слабости и катализира разпадането и ликвидирането на големи заводи от времето на социализма – „Кремиковци“ в София и „Агробиохим“ (помнен и като АТЗ) в Стара Загора са само примери, които могат да бъдат продължени във всеки регион на България. Но най-вече българският модел на приватизация не осигури равномерно разпределение на активите (или на паричен аналог) между хората, каквато беше идеята.
Неуспехът беше предварително заложен в този идеалистичен модел за преразпределение на собствеността с идея за равенство. Но точно този приватизационен неуспех за масите позволи и придобиването на собствеността от активни предприемачи и запазването на хиляди предприятия – с техните работни места, продукция и пазари, които и днес са успешни търговски дружества. Запазването на българската икономика и предоставената възможност за развитие и инвестиции е най-значимото следствие от приватизацията, т.е. тя е успех.
До голяма степен този успех на масовата приватизация беше подпомогнат от хаоса в страната, предизвикан от остра политическата криза в края на 1996 г. и настъпилата хиперинфлация. И това е вторият ключов елемент в икономическия преход – получихме шанса да излезем учудващо бързо от паричната криза с въвеждането на валутен борд и фиксирането на курса на лева към германската марка (на 10 юни 1997 г.) и впоследствие към еврото.
И трансформацията на собствеността в промишлеността, и постигнатата относителна финансова и банкова стабилност бяха процеси, които се затвърдиха с приемането на България в Европейския съюз (от 1 януари 2007 г.). Към тях трябва да се добави и данъчната реформа, която даде конкурентни предимства на българския бизнес.
Примерите на държавен капитализъм по азиатски модели или либералният тип на икономическо управление, което може да се види в някои европейски държави, не са единствените посоки пред българската икономика. На местна почва икономическото бъдеще е процес, който е силно политически зависим и обвързан. България е тласкана към идеята да бъде управлявана от експерти. Но обичайно това са хора, които са концентрирани в своята област и в детайлите. Успешната политика изисква лидер и сглобяване на обща картина. За неефективните „експертни“ решения и действия в близко бъдеще всеки от нас ще плати от джоба си.
Липсата в българската почва на класическите за политиката половинки: ляво – дясно, либерално – консервативно, са проблем за страната. Тук те бяха претопени от леви, популистки или анархистки идеи. Водят и до „еднодневни“ революции с користни водачи. 30 години са малко, за да се забрави глупостта на плановия социализъм. Затова българската икономика ще се чувства по-добре с по-малко държавна намеса и с десен модел на управление, особено ако преди това се очисти от постсоциалистическите практики, свързани с наследения модел на Държавна сигурност, корупцията и усещането, че правилата не важат за нас самите. И всичко, което е различно от „държавно“ и „либерално“ може да се окаже полезно в икономически план.
2. Има десетки примери в региона на Стара Загора за предприятия, които са лидери в своята област на Балканите и дори в европейски мащаб. Заслугата за това е на техните ръководни екипи и най-вече на собствениците им, които поемат основната отговорност. Николай Ибушев („Арсенал“ АД-Казанлък); Ирина Динева (предприятията на Холдинг „Загора“); Дечко Колев (групата около „Металик“, плюс Болница „Тракия“ и Парк-хотел „Стара Загора“); Светлозар Терзиев (групата около „Зара-Е“); Александър Палешутски(„Средна гора“), Младен Стоянов („Бултех 2000“); Руси Данев („Захарни заводи“); Иван Ангелов („Градус“); Иван Панчов („Медина мед“), са имена на предприемачи, които създадоха през последните три десетилетия образа на местната икономика.
Някои от предприятията, които те ръководят, са създадени в първата половина на XX век („Арсенал“, „Загорка“, „Прогрес“, „Средна гора“…) и днес са примери за добро управление и модерно технологично развитие. Към тях трябва да добавим и заводите за хидравлични елементи в Казанлък и Чирпан, „Булметал“ в Гурково, но изреждането може да продължава и още дълго.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Христо ХРИСТОВ, журналист: България загуби позиции, завоювани на международните пазари
Максим ДОБРЕВ, журналист: Пазарът, оставен на самотек, е стихия без спирачки
NBP.bg
