Първа по рода си изложба на плакати подрежда Регионален исторически музей-Стара Загора. Тя припомня поставените там изложби през последните 30 години. „Ретроспекция на изложбите на РИМ-Стара Загора чрез плакатите на Цветан Четъшки“ е част от програмата на четиринадесетата „Нощ на изкуствата“ в града, която ще се състои на 27 септември, от 19 ч. до 1.00 ч.. Ще бъде експонирана на четвърто ниво в музея и включва общо 40 плаката. Те са подбрани от известния фотограф-художник сред създадените от него плакати през последните 25 години по повод различни изложби на РИМ.
Темата „плакат“ за един график е безкрайна – плакатът трябва едновременно да представи изложбата като артефакти, цялостната идея на съставителя, да покани зрителя да влезе и да разгледа. А като приключи изложбата, плакатът остава в архива, споделя Цветан Четъшки. Създаването на образа, който представя изложбата и поканата на зрителя да влезе в залата и разгледа, се подчинява на различни изисквания, включително лаконичност на изказа, четими шрифтове.
Оформлението в един лист е специфичен изказ
за графика. Във времето плакатите се натрупват. 2019 г. за мен е година на равносметка и предложих на директора на музея Петър Калчев да припомним на зрителя кои изложби са минали. Има млади хора, за които те представляват интерес, а предвид възрастта им, няма и как да са ги виждали.
Четъшки споделя още, че не би могъл да посочи най-интересните. Съпреживял съм всяка изложба. За да направиш плакат, трябва да вникнеш в смисъла на автора, на съставителя на изложбата. Това е информация, натрупване на образи – някои специфични, някои предметни, други само документални, или пък тематични, казва той. Интересни са и етнографските, и праисторическите, с теми, които са, примерно, с експонати от цяла Южна България, представянето на завършени разкопки, като на Азмашката могила, и т.н. Всички са интересни.
И… все едно всичко е било вчера
Връщат към спомена и представата за дадена изложба. Част от изложбите съм ги аранжирал аз в пространството, разказва Четъшки. Допирът до съставителите на изложбата, до темите – независимо от периода, те вкарва в друга епоха и взаимовръзки. За мен винаги е било силно, и извън конкретната работа. Докосваш се до исторически факти, архивни документи, които не са популярни, по една или друга причина. Усещането да се докоснеш до артефакти, документи, съдби, те измества нанякъде. Също както да четеш страхотен роман – вкарва те в друга реалност. А в момента, в който приключи, се оглеждаш и виждаш, че живееш в друго време.
Личният архив на Цветан Четъшки е огромен. В изложбата той показва основно плакати, съхранени в архива на музея, но и свои. Всички са на оригинална хартия и формат.
През настоящата 2019 г.
Цветан Четъшки отбелязва личен юбилей
на 27 юни навърши 50 години. По този повод преди месец известният фотограф-художник показа личната си колекция от картини – живопис и графика, която в годините е събрал от хора, с които е работил, или пък е купувал. Да ги покаже го подтикват приятелите изкуствоведи проф. Марин Добрев и доц. Ружа Маринска. Всяка картина на Четъшки има своята история. В изложбата той показа и книгите, които е снимал – около 120, основно за изкуството. Това са различни издания, албуми – на градове, на автори-художници, на изследвания, повечето популярни, като например двата тома на „120 години българско изкуство“ – по поръчка на СБХ, „Художниците на Стара Загора“, „Художниците на Казанлък“, каталозите на Бургаската, Сливенската, Пловдивската галерии, албумите на Енчо Пиронков, на Калина Тасева, Василка Монева, изследванията на Анжела Данева за художниците учили в Италия, Ружа Маринска, изданията на Гео Милев и т. н. Колекцията бе позиционирана в Стара Загора през август, а на 25 септември ще бъде показана в галерията в Разград. Не исках да представям мои неща, а картини на мои приятели, на хора, с които съм работил – художници, графици, живописци, изкуствоведи, книгите, които са създадени, изложбите в музеите. Най-втрещяващото за мен е, когато всичко това го събереш накуп. През годините се е случвало несистематизирано, в момента, в който ги събереш, осъзнаваш, че е огромна работа – задачи, свършени между други задачи от мен като фотограф и график. Не им отдаваш значение, докато не ги събереш. Благодарен съм на проф. Марин Добрев, който направи подбора, споделя Четъшки.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
