От 6 до 14 юни Стара Загора бе домакин на XXIV издание на традиционния пленер по живопис „Дружба“. Организатор на проявата е представителството на Съюза на българските художници в града с подкрепата на Община Стара Загора. Изложбата с творбите на участниците бе открита в зала „Байер“ на 14 юни. Тя е особено интересна с разнообразието на темите, жанровете, духа и индивидуалността на отделните участници.
Росен Дончев от Казанлък има богата подготовка и практика в различни жанрове на изящните и приложните изкуства. В изложбата на пленера той се представя с пейзажи, които зрителят възприема със странно светоусещане, че в тях авторът преплита раждането и живота на пейзажа в неговото развитие. Пейзажите на Росен Дончев – това е може би хаосът, от който ще се родят и ще приемат образността на градски пейзаж. Той нарича своите пейзажи динамични, защото са подчинени на вътрешната, а и на външната динамика на света. Укротена, тук вече се заражда игра на материята с архаично начало, когато веществото на живота трябва да стигне до една организирана материя във форми, които са близки до сегашното съзнание. Хармонията, която трябва да стигне светът, е още далеч, но самото очакване дава чувство, че цялото това движение в самия рисунък рано или късно ще влезе в друга система. Тя носи в себе си хармонията на това, което човек иска да види в една динамична сплав от веществото и от душата на автора.
Валентин Дончевски от Стара Загора е пристрастен към всичко онова, което носи аромата на българското приложно майсторство, неизбродимо във времето. С това чувство художникът поставя в поклон своите ценители и зрители с възхищение към багрите и тяхната вселенска хармония в чергилото, в издигнатата в култ българска черга – мерител на естетическа зрелост и вкус. Тук хармонията на този предметен свят е облагодетелствана от виртуозния подход на художника да пресъздаде динамиката на спомените с готови форми на вечния празник на бита с играта с тъканта и нейното цветово богатство, естествена, апликирана, свързана с българския свят.
Интересно е присъствието на Васил Тенев и неговите „сребърни“ мечти. Той е завършил „Графичен дизайн“ в Националната художествена галерия. Известен е със своите участия в изложби в Италия, България, Словакия, Австрия. Тук неговите метални апликации могат да се разчетат като копнеж към онзи финес и леко матирания сребрист блясък. Неговото светоусещане е изведено в геометрични плоскости – правоъгълници, квадрати, триъгълници, изтеглени нишки – всичко в сребрист свят, който по-скоро носи особени рефлекси и образи на превъплъщения на едно душевно състояние. В изобразителния език на Васил Тенев това са фини плоскости с геометрични форми, апликирани върху метална основа и носят особени рефлексии на автора в „Старата крепост“ или „Сребърният град“. Той търси образността на картината със сребристата дантела, ювелирна с едва загатнати с много нежност и с голяма елегантност. И в същото време – това е неговият свят, неговата азбука и сребристото вещество, което държи автора в неговия с метално отражение свят.
Гълъбин Христов с линията и петното като основен естетически и знаков рефлекс се домогва до емоцията в свят, който е единствено негов. Този автор представя в две свои картини плаващи в придошли води църкви. На тях не е посегнато да бъдат съборени и в съответното русло да потече вода. Те са спрели нечий проект, но действителността е излязла по-силна. Те се превръщат в символи на кораби, които носят духа на светеца, сътворени в негова чест.
Димитър Чолаков е професор по живопис в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. В „Нощни отражения“, „Настроения“, „Утро“ и „Летен ден“ художникът предава изказа на настроението. Така че в играта „началото бе настроението“ художникът търси структурите на емоцията, изображението на настроението, което се явява и своеобразен темпоритъм в картината. Или по-скоро вътрешен ритъм на свят, който се ражда от ритмичния ход на четката. С нея художникът елегантно се цели да предаде своите настроения. Всеки път, както е и в „Летен ден“, той търси най-подходящия подбор на цветовете при това от друга азбука на колорита и на ритъма на изображението. Предметният свят само подготвя това настроение.
Наташа Ноева търси особени настроения в първичния свят – водата, земните пластове, бурята, вълнолома и пр. романтични като рисунък картини. Това са големите пейзажи с особени природни състояния, постигнато с майсторството на художничката. В тези големи платна с пейзажи се усеща особено настроение и много фино женско усещане на света, на състоянията на природата и най-вече на водата, на земята. Тя тръгва от първичното, но му предава завършеност на съответното състояние на материята. Състоянието на природата носи много специална самота.
Атанаска Янева в своята работа с две фигури от неолита в декоративна плоскост може да изиграе и ролята на знак на самия пленер. В своя подход тя успява да изведе пластични форми и символични изрази, свързани с вечния ход на човека в пътищата на изкуството, сякаш е вграден в него. Дървото на живота носи символния смисъл като наследство на времената от дълбоката древност.
Траяна Панайотова търси образа в минало време и дава свобода на онова, което я интригува. И по-скоро светът, който излиза от недрата на 8000-летна Стара Загора. Търси символиката на времената, разчетена и неразчетена още, както и образи в минало време.
NBP.bg, Донка ЙОТОВА
