Една от заявките на изкуствения интелект е, че ще трансформира продуктивността. Това негово свойство е най-необходимо в здравеопазването. Още повече, че здравните системи са пренатоварени от застаряващо население, строги ограничения на разходите и пренатоварения медицински персонал. А както пише доктор Маргарет Макартни в есето си за FT Weekend и цитирана от Investor.bg, работата на общопрактикуващия лекар днес е „по същество неизпълнима“.
Технологичните експерти вече десетилетия обещават трансформация в здравната сфера, но резултатите от това се противоречиви. Секторът е изпълнен с много предизвикателства, фалшиви пробиви и еуфория, пише Джон Торнхил за Financial Times.
Сред подобните примери е заявеното от IBM, че нейният суперкомпютър Watson, който през 2011 г. спечели играта Jeopardy!, може да се справи с рака… Но, уви той не успя да се превърне в „универсален източник на отговори“. Същевременно обществеността си остава подозрителна за възможностите изкуственият интелект да бъде използван в здравеопазването. Скорошно проучване на Pew Research Center показва, че 60% от респондентите в САЩ не изпитват комфорт, ако при диагностициране и лечение се използва изкуствен интелект.
Така съвсем естествено остава под въпрос дали поредното обещание за революция в здравеопазването, в основата на която стои появата на генеративния изкуствен интелект, ще се сбъдне.
Един от експерите, които вярват в това, е Лойд Майнър, декан на Stanford Medical School, изтъква, че изкуственият интелект отдавна се ползва в някои области на здравеопазването, като помага да се наблюдават възможните взаимодействия на лекарства и анализиране на скенери на кожни лезии например. Той твърди още, че днешните генеративни ИИ модели ще повлияят на всички аспекти на здравеопазването – от грижата за пациентите до медицинските обучения и разработването на лекарства. В човешката история има повратни точки: език, печат, интернет. Мисля, че генеративният изкуствен интелект е подобна повратна точка, допълва още Майнър.
За да се борят с етичните проблеми и тези, свързани с ИИ, съвсем скоро училището по медицина на Stanford започна съвместна работа с Institute for Human-Centered Artificial Intelligence към университета. Тяхната партньорска инициатива RAISE-Health ще следи обещаващи приложения на изкуствения интелект в природните науки и здравеопазването. Целта е да бъдат ускорени изследванията, които ще помогнат за образоване на пациентите и доставчиците на здравни услуги относно начините за отговорно използване на технологията.
Една от областите, в която ИИ вече отваря възможности за предоставяне на здравни услуги, е хирургията. Proximie, стартъп, основан от хирурга Надин Хачач-Харам, е записала на видео над 20 хил. процедури със съгласието както на екипа от хирурзи, така и на пациентите, създавайки нов дигитален медицински ресурс и инфраструктура. Мисията на компанията е да изгради глобална платформа, с която да споделя най-добрите практики в реално време. Proximie може да използва генеративен изкуствен интелект, за да предоставя богати на данни обобщения на процедурите, да проследява хирургически инструменти и да генерира досиета за пациентите.
От стартъпа обясняват още, че се вдига много шум около изкуствения интелект, но той трябва да се използва само в конкретни случаи, които категорично са от полза на пациентите и медицинския персонал. Надин Хачач-Харам срещнала затруднения, когато е трябвало да убеди представителите на бизнеса, че технологията може да доведе до по-добри резултати и да спести пари. Същите усилия били вложени и по отношение на пациентите, които трябвало да бъдат уверени, че използването на технологията може да подобри безопасността и същевременно да запази поверителността.
Някои от големите технологични компании, нямат добра репутация в ползването на лични данни, също обучават модели с генеративен ИИ за сектора за здравеопазването. Google изпробва медиинския чатбот Med-PaLM 2, който предоставя експертни съвети на лекарите в Mayo Clinic в САЩ. Google с право е предпазлива към по-широкото пускане на този модел, преди потенциалните му недостатъци да бъдат коригирани. Особено вълнение у един от изследователите, работил по проекта, изпитал от това как, веднъж доказала се, технологията може да трансформира здравеопазването по света. Изследователят Вивек Натараджан на научен форум коментира, че докато е растял в Индия, е познавал хора, които никога не са виждали лекар в живота си. „Къде изкуственият интелект има най-голямо въздействие?… Достъп до здравеопазване“, споделя той. Това би ни позволило да си представим „лекар от световна класа в джобовете на милиарди“ хора, казва Натараджан.
Специалистите обаче предупреждават, че тъй като здравеопазването е сектор със сложна организация, твърде деликатни лични въпроси и най-вече с вземането на решения на живот и смърт, по-добре изкуственият интелект да се използва разумно.
В контекста на публикацията, само преди дни излезе интересна информация и на медицинската карта в Стара Загора. Апарат с изкуствен интелект за колоноскопия вече работи в частна старозагорска болница. Иновативната апаратура открива невидими с предишното поколение апарати и трудно откриваеми за окото на лекарите изменения в тъканите
NBP.bg
