Желанието да помогнеш е характерна черта на истински успелите
Със съпруга Георги Арабаджиев
Велеста СТОЯНОВА е родена на 21 февруари 1990 г. в Стара Загора. Завършила е ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и компютърни науки в университета в Питсбърг. След дипломирането си започва работа в „Бултех 2000“ ООД, където е част от развойния отдел на компанията.
Омъжена.
– Велеста, Вие сте учила и се реализирате в сферата на компютърните науки и високите технологии. Какво Ви насочи към този мъжки свят?
– Истината е, че първоначално тази сфера въобще не ме влечеше. Когато разсъждавах над това с какво искам да се занимавам след гимназията, често си мислех за археология, но когато дойде моментът да взема реално решение, се лутах. Знаех, че искам да се занимавам с нещо интересно и тъй като не бях взела твърдо решение, поисках съвет от баща си (Младен Стоянов – б.а.). Той ми помогна да осъзная, че всъщност се захласвам по романтизирани възприятия, за които не знам реално дали ще ми допаднат и дали ще ми носят добри доходи. Той ме накара да се замисля, дали искам да се занимавам с нещо, което може да ми е лесно или нещо, с което ще бъда полезна на обществото и нашата фирма. Аз избрах второто и се радвам, че се вслушах в думите му, защото
знанията, които ми даде тази насока, са наистина търсени и необходими
в момента. Останалите желания и насоки винаги могат да бъдат реализирани като хобита.
– При дипломирането сте сред топ 2% по успех. Как успя едно крехко българско момиче?
– Много е важна нагласата, с която човек отива в университета. Дали ще купонясва или ще учи сериозно. Инженерното образование в Америка не е лесно, коства безсънни нощи, напрежение и труд.
Там зубренето няма да ти изкара изпита
В Космическия център „Джон Ф.Кенеди“ във Флорида
а преписване или мамене е немислимо. Повечето от професорите са много добри специалисти и преподаватели. Обичат професията си и е въпрос на чест за тях да намират интересен и иновативен начин, по които да предадат материала, така че да бъде разбран из основи. Но това е процес на реципрочност. За да получи ученикът това, което преподавателят иска да даде, той самият трябва да вложи труд. И все пак, не всичко опира до учене на уроци и лекции, понякога напрежението и динамиката на тамошния живот се отразява, но аз съм благословена с насърчително семейство и подкрепящ съпруг, който нагласи живота си спрямо моя, за да мога спокойно да взема моето образование. Имам опора и подкрепа във всеки един момент.
– Ежедневието Ви днес? С какво се занимавате?
– В момента се занимавам с много интересен курс по Machine learning. Изключително интересно е да се види колко далеч е стигнал обхватът на програмирането. Основната идея на тези алгоритми е възможността им сами да се подобряват и да учат как да усъвършенстват изпълнението на определена задача. Аналогия на това от реалния живот можем да дадем с новородените кутрета. Когато се родят, те не знаят нищо за света около тях, но постепенно, чрез грешка, наблюдение, примери и поощрение, започват да разбират как да се държат и как да предвиждат реакциите на околните спрямо техни или други действия. Успяват да научат всичко благодарение на връзките в мозъка си, които софтуерните и математическите алгоритми се опитват да имитират. Machine Learning отваря невероятни възможности за приложения, които да улеснят човека. Една от тях е имплементирането (осъществяването – б.а.) на самоуправляваща се кола без шофьор. Също, много интересен проект, който бе зададен в този курс, е
създаването на образ на човешко лице
Алгоритъмът „вижда“ много снимки на лица и на хора, разбира основните черти и успява да създаде образ. Интересното е, че принципът на създаване на лице не е чрез наслагване, компютърът по-скоро си „представя“ напълно ново лице и го визуализира. Това са само малка част от примерите за приложения, които са възможни за имплементация посредством Machine Learning. Съпругът ми също е програмист, занимава се и с направата на роботи. Представете си колко необятни са възможностите, ако човек създаде машина с желаните компоненти или накрайници и в същото време има знанията да я накара да се самообучава постоянно. Един ден хората с недъзи ще имат лични роботи асистенти, могат да бъдат създадени роботи-хирурзи със свръхчовешка прецизност.
– Какво Ви вълнува, вдъхновява, зарежда?
– Това, което ме вълнува и зарежда като хоби, е природата и дейностите в нея – туризъм, колоездене. Карам каяк, на доста аматьорско ниво, понякога и ски.
Едно от любимите ми места, в което съм влюбена от дете, са Родопите
Независимо колко далечни или екзотични места по света съм посетила, за мен са едно от най-красивите.
– Да поговорим за изкуствения интелект, успоредните светове, телепортацията… Какво очаква човечеството в близки и по-далечни дни, години?
– Технологията в различни сфери се развива с бързо темпо всяка година и колкото повече нарастват знанията и достиженията ни
толкова повече хоризонти за нови технологии се разкриват
пред нас, толкова по-малко „невъзможни неща“ остават ненаправени. Що се отнася до изкуствения интелект, той вече е навлязъл в ежедневието под една или друга форма.
Възможностите за развитие са многобройни, както и ползите. Много хора се страхуват от изкуствения интелект, но всъщност в доста случаи, той може да помогне много повече, отколкото обучени професионалисти. Пример за това е диагнозата на някои болести или използването на роботи за работа, която е опасна за хората. Що се отнася до успоредните светове и телепортацията, точно
изкуственият интелект може някой ден да ни постели пътя
към тях!
– Мястото на нас, българите, в новите технологии? А на жените?
– Има много български инженери и продукти, които не отстъпват по нищо на западните, и трябва да се гордеем с тях.
Доста често правя аналогия между структурата на научните полета в медицината и в компютърните науки. Както в медицината има специалисти в различни области – педиатри, хирурзи, общи доктори и невролози, така и в програмирането има различни полета за развитие. Някои изискват повече време за научаване, други повече математически умения, а трети просто
търпение и опит
Има за всекиго по нещо.
– Вашата визия за успяла жена в наши дни?
– Много често, когато говорим за успех, визираме точно професионалните успехи, но смятам, че това не е достатъчно. Постигането на почтеност, доблест, доброта, състрадателност и толерантност също са част от успеха. Желанието
да помогнеш, вместо да стъпчеш
според мен, е характерна черта на истински успелите хора. Те не се страхуват от конкуренцията, защото са уверени в собствените си способности. Ето защо много от tech гигантите стават ментори и разкриват тайните на успеха си на начинаещите в тези сфери. Други успели жени, за които се сещам и аз лично много уважавам, са добрите майки. За мнозина е лесно да игнорират приноса им, но истината е, че без да се раждат българчета няма да има България. Жените, които отглеждат отговорни деца и полезни граждани, заслужава да бъдат наречени успешни.
Нямам дефиниция за успяла жена, но за мен някои от най-важните неща, които човек трябва да постигне, за да е успешен в живота, са
да е добър човек, да е полезен на обществото и да е добър родител
За моя радост, аз имам добър пример за успял човек в лицето на баща ми.
– Мечтите на Велеста?
– Мечтата ми е да бъда успешен човек по определението, което дадох, и да създавам възможности за реализиране на идеите ми в бъдеще.
– Може ли, според Вас, у нас да се прави успешен бизнес, включително от младите българи?
– Да! Смятам, че в някои отношения е по-трудно, но в други по-лесно, отколкото в чужбина. Ако надникнем в българските start up акселератори ще намерим
доста чуждестранни начинаещи компании, които предпочитат да започнат бизнес тук
Не твърдя, че тук е лесно и безпроблемно, но, според мен, никъде не е.
НБП, Дима ТОНЕВА
