Имаме много работа, вървим напред, споделя Петко БЕЛЧЕВ, дългогодишен огнеборец, сега собственик на „Файер протекшън“ ЕООД – Стара Загора
Петко БЕЛЧЕВ е роден на 17.02.1961 г. в Стара Загора. Завършил е Механотехникум-Стара Загора и „Пожарна безопасност“ в Академията на МВР. През 1986 г. става инспектор в някогашната ТЕЦ „Първа комсомолска“, след 2 години е преназначен в РС ПБЗН-Стара Загора. От 1992 г. е началник на обектната служба в „Петрол“-Стара Загора. 5 години по-късно пак се връща в РС ПБЗН като инспектор, след това началник група „Държавен противопожарен контрол и ПД“. Пенсионира се от системата на МВР през 2008 г. и преминава в частния бизнес.
Собственик и управител на „Файер протекшън“ ЕООД. Семеен, има 29-годишна дъщеря.
– Г-н Белчев, кой е най-силният Ви спомен от дългогодишната практика в областта на пожарогасенето?
На демонстрации по случай Деня на огнебореца
– За мен няма как да бъде изтрит пожарът на Операта през 1991 г. Той беляза и кариерата, и целия ми професионален път. Наложи се да поема първото ръководство, бях на дежурство същата вечер, млад офицер. Като курсант бях гледал един филм – „Ад под небето“, и мисля, че го изпитах на този пожар. Обратната тяга, която сме виждали само по телевизията, как засмуква прозорците, как цялата южна витрина на Операта падна вътре, от високата температура.
Когато дойде сигналът, бяхме още мокри
тъкмо се бяхме прибрали от пожар в Борилово – гореше къщата на кмета, сега покойник. Даже колата не беше вкарана в гаража, зареждахме я с вода на хидранта и получихме съобщението – 12.04 часа. Минути след това дойде съобщение за пожар в къща в с. Бъдеще. Пръснахме сена юг и на север от града. Най-лошото беше, че във времената на преход 6 души от смяната бяха в неплатен отпуск, поради липса на пари за заплати. Бяхме половин смяна. Друго – градът бе на режим и в мрежата нямаше вода. Налагаше се да подвозваме с цистерни, което забавяше пожарогасенето, получаваха се периоди, в които водата не стигаше. Трето – имаше силен вятър – 46 км в час.
Аз ръководех пожарогасенето, трябваше да издам първите заповеди за първите реакции. Проблем бе и това, че ни изпратиха да търсим 4 дами от балетната програма. Подадоха ни информация, че са в загазованата сграда и трябваше да отделя двама души от пожарогасенето да ги търсят. Оказа се, че са усетили пожара и са излезли, но това също ни забави, защото приоритет е спасяването на хората.
Това е
Белчев на пожара във „Винпром“-Стара Загора, 2006 г.
пожар, който никой пожарникар не може да забрави
Васил Аргиров, сега собственик на „Багира“, беше началник смяна, и той би казал същото – тогава той пое западния фронт.
След това съм участвал в стотици други големи пожари, като примерно в Дълбоки през 2007 г., когато идва руският самолет. Като мащаби горските пожари са големи, но като сложност Операта беше нещо невероятно, защото вътре се бяха развили страхотно високи температури и падаха конструкции. Беше опасно да загинат пожарникари.
– Има ли страх в подобни моменти?
– Пожарникарите усещаме страха след разбора. Когато минеш на следващия ден и видиш огънатите железа, напуканите бетони. Като свирне сирената, отиваш на пожара и действаш инстинктивно. Вземаш решения, носиш отговорност за хората. Ако не влезеш ти, не трябва да влизат и подчинените. Принципът е – началникът е най-знаещият и най-можещият, той преценя може ли и докъде да рискува живота на хората.
Спомням си един горски пожар – за него съм награден от директора на ГД ПБЗН, два дни преди големия горски пожар в Дълбоки. Ръководех източния фронт и 6 души изгасихме около 2 км. Починахме малко, на другия ден – тръгнахме само да го обхождаме и се уморихме. Когато гасиш, адреналинът е повече, там си или-или
или го гасиш, или той те смачква. Назад обърнеш ли се – загиваш
Със съпругата Стефка, дъщерята Виолета и кандидат-зетят Пламен
Има много случаи, когато колеги са оставали заградени, от пламъците.
Няма да забравя и един случай през 1991 г., в един апартамент, със задушено дете. Взело кибритче да си играе, бабата не обърнала внимание. Драснало клечка, тя паднала на възглавничката му – съвсем малко беше изгоряла, но детето беше задушено. Детенцето беше на 3 години, колкото дъщеря ми, русо като нея, със сини очи. Не можах да сдържа сълзите си. Виждал съм страшни гадости, но това… винаги ми е било пред очите.
– А как се насочихте към тази професия?
– Не мога да кажа, че от дете съм мечтал да стана пожарникар. Моето сърце беше на стадиона – исках да стана футболист. Брат ми (Белчо Белчев – б.а.) е лекоатлет, баща ми искаше и аз да съм лекоатлет и ме записа на този спорт. Някои от треньорите казваха, че имам бъдеще като футболист, но се разминах. Кандидатствах „Технология на машиностроенето“, покрай приятел в казармата и в Академията на МВР. И на двете места ме приеха.
Не сбърках с избора
Хуманна професия, няма да кажа мъжка, защото вече има много дами в нея. Изключително отговорна. Ако я приемаш като призвание и нещо, което правиш за хората, си удовлетворен. Аз се чувствам така. Многократно съм получавал, не говоря за награди, а за елементарна благодарност от хората, на които съм помагал. Като след пожара в Дълбоки, в очите на хората, особено на тия от застрашените къщи. Тогава направих едно насрещно палене и те разбраха, че домовете им оцеляха заради това. Това е удовлетворение.
– Удовлетворението сега, в частния бизнес?
– Удовлетворението тук е, че помагаме на собствениците на фирми с професионални знания да запазят имуществото си. Обучаваме хората им да работят в пожаробезопасна среда. Подсказваме им в новите им начинания и инвестиции как да прилагат нормите, обектите им да са подходящо оборудвани, хората обучени, за да може при аварийна ситуация загубите да са по-малко, да няма пострадали хора. Удовлетворението е да си помогнал.
– Има ли новости, кои са хитовите продукти в пожарната безопасност?
– На пазара се появяват нови и нови изделия. В магазина на нашата фирма
продаваме автоматични пожарогасители
които са на пазара от няколко месеца. Това е съоръжение, което се монтира над определена машина или рисково съоръжение, тип пожарогасител със спринклерна глава. Не е нужно човек да го задейства дори дистанционно, то се задейства само, под влияние на температурата, ампула се пука и гаси. Не навлизат масово още, защото нормативно не се изискват и само клиенти, които съм убедил в качествата им, си ги купуват. Разликата в цената е нищожна, инвестицията си струва.
-Как върви бизнесът?
-Доволен съм. Имаме много работа, вървим напред. Развиваме сервиза си, закупуваме нова техника. Последното ни съоръжение е машина за изсушаване на пожарогасители след хидравлично изпитание. Всичко, което излиза в този бранш, се опитвам да го имам, в зависимост от финансовите ми възможности. Един от най-скъпите тестери за тестване на пожароизвестяване и пожароизвестителни инсталации в нашия регион е на „Файер протекшън“. Доставен е директно от Англия. Искам да работя с най-качествените и най-добрите продукти. Естествено, и инвестициите са повече, но след време ще се върнат. Хората го оценяват.
– А какво планирате?
– Поставил съм си за цел
фирмата след 2 години да е поне с двоен състав
Радвам се, че и кандидат-зет ми също харесва нашата професия. Той е инженер, научи се стъпка по стъпка покрай мен да прави проекти по пожароизвестяване, ходи на курсове. Фирмата ни е семейна, развива се. В бъдеще ще разширим дейността по пожароизвестяване, ще направим и група за изграждане и монтаж на такива системи.
– Проблемите във вашия бизнес?
– Нелоялната конкуренция. Предлагат се ниски цени за неизвършена услуга, казвам го съвсем отговорно. Аз имам списък с манипулациите, които трябва да извърша и съответно тяхната стойност с минимална печалба. Който предлага по-малко, значи нещо от тези 11 операции липсва и ако стане пожар, рискът някой пожарогасител да не заработи, е голям.
Всеки има право да избира. Радостното е, че се увеличават тези, които търсят качествено обслужване.
– Полезни европейски практики, които все още не са навлезли у нас?
– Има много. Основната, към която трябва да се стремим, е застрахователите да се намесят сериозно в този бранш. В момента те не изискват от обектите да бъдат обезопасени както трябва, оценка на риска. На Запад точно застрахователите са лостът, който кара инвеститорите сами да инвестират в обезопасяването си. Там няма инспектори, Държавен противопожарен контрол,
инвеститорът има изгода да се обезопаси
защото застрахователните му полици са по-малки. При нас държавата плаща на инспекторски състав да проверява, да санкционира, за да се обезопасиш, което трябва да се промени. Хората са го проиграли, работи. Очаквам и у нас да се случи. Противопожарната култура на българина се повишава.
– У вас пожар някога ставал ли е?
– Не си спомням. Наскоро на двора скарата припламна, но като опитен пожарникар веднага пръснах с оцета и даже демонстрирах как се гаси скара – с оцет, не с вода. Оцетната киселина разтваря мазнините, а водата е опасна, защото горящото олио може да изкипи и да порази кожата, да се разпространи по стените.
– А могат ли да гасят пожари съпругата Ви, дъщерята, зетят?
– Могат! Всички съм ги обучил! Не им се е налагало, но са минали обучение. А следващите ми служители в сервиза пак ще са бивши пожарникари, защото предпочитам да си говорим на един език.
Който е вадил трупове от катастрофирали автомобили и изгорели хора, никога няма да направи нещо в ущърб
на гражданите.
– Някогашната Ви страст -с портът, остана ли?
– Аз активно продължих да се занимавам със спорт в Академията на МВР. Бях първи на 100-метровата пътека, играех във футболния отбор, който стана трети на Републиканското за МВР. После – в РС ПБЗН.
От няколко години не спортувам – не ми остава време. Събота-неделя са ми най-ползотворните дни за проекти – никой не ми звъни по телефона, а и преди години претърпях тежко счупване на крак и избягвам да се натоварвам. Обичам да ходя на екскурзии, релаксирам с въдицата. Напоследък много ме е яд, защото виждам хубави места за риболов, осеяни с боклуци. Трябва преди да метнеш въдицата, един час да почистваш. Не си пазим природата.
Лека атлетика и футбол гледам на стадиона, не пропускам състезания, още повече, че живея до оградата на стадион „Берое“.
НБП, Дима ТОНЕВА
