В тефтерчето си Левски е записал, че на 7 март 1872 г. е похарчил 2 гроша в Албашову (с. Алабашево), днес с. Горно Белево, община Братя Даскалови, област Стара Загора.
В покрайнините на селото, в крайпътна нива, е издигната скромна паметна плоча. На нея има кратък тест: „На това място се е намирало кафене – На 7.3.1872 г. Левски е похарчил 2 гроша. От род. 1930 г.“. Един малко известен паметник на Левски – без лик, без завет, без рождена дата, без дата на кончината му. Малка мраморна плоча върху скален къс, но изпълваща с признателност. Всяка година на 19 февруари пред нея се събират местни жители и отдават почит на Апостола.
Тук разговарях с г-н Игнат Пенев.
– Г-н Пенев, от колко време идвате тук, пред тази плоча?
– Идвам тук повече от двадесет години – на рождената дата на Левски и на 19 февруари. Всеки път, когато минавам оттук, се възхищавам на този знак. И на тези, които минават, спират и поставят цветя на плочата. Ето, няма телевизии, няма журналисти. Хората не знаят… Малко сме, но идваме от сърце.
– Как смятате да запознаете повече българи и родолюбци с този паметник?
– Една от идеите, която имаме аз много подкрепям, е да се построи хан-„реликва“ по подобие на този, в който Левски е похарчил два гроша. Мястото е на кръстопът, ще спират много хора. И ние ще се събираме за по-дълго, ще разказваме, ще си поговорим на чаша кафе. И Левски е пил кафе тук… Средствата планираме да бъдат събрани чрез дарения. За такава идея всеки ще бръкне в кисията си.
– Кой е за вас Левски?
– Най-великият българин на всички времена!
– Какво ще кажете на младите хора?
– Дерзайте! Не забравяйте Апостола, носете го в сърцата си. Той заслужава да бъде споменаван и представян. Нека този образ да бъде винаги в ума и в сърцето най-вече.
Елизабета КАЗАЛЕ, 8 клас, от Клуб „Млад журналист“ с ръководител Розалина Карамалакова към Центъра за подкрепа за личностно развитие – Стара Загора
ТЕФТЕРЧЕТО НА ЛЕВСКИ
Малка бях, но спомените с обич пазя
как с Левски мила госпожа ни запозна.
Повтаряше ни търпеливо думички безброй
от „Бате, кой е тоя синеок герой?“.
Аз бърках, сричах, „л“ не можех да изричам,
плачех, но започвах отначало пак и пак,
докато всички думички научих, така че
като рецитирах, всички слушаха в захлас.
Пораснах, вече пиша стихове сама,
но най-обичам за Левски да чета.
Така случайно попаднах на следа –
на Апостола записки да прочета.
В бележник малък, на страници по дати,
писал е с молив и с почерк нечетлив.
Неуморен, деен, а на думи пестелив,
последните си две години в него отразил.
Как в България, че и във Влашко,
неуморно бродил в пек и студ.
Как създал е комитети тайни,
та изпълнил с вяра поробения дух.
Как другари верни го последват
и залъка последен си делят,
за оръжие грошове събират
а за тях – да има „за изпроводяк“.
Точни сметки в тефтерчето си водил –
„де какво става – и зима, и дава“.
Как загубил е жълтица, търсил я, но „ни намерил“,
как по Св. Васил – на сиротна жена децата дарил.
Лекове и билки е записал, стихове преписал.
Псевдоними за писма и „тескерета“,
и за смъртта на брат си в чужбина…
И още мъки и неволи, гибел на герои…
Страниците пак прелиствам и отново питам –
Кой предаде моя синеок герой? Кой остави го без гроб?
Стискам малкото тефтерче…
Имам си частица от Васил Левски.
Стихотворението е на Елизабета КАЗАЛЕ, 8 клас, от Клуб „Млад журналист“ с ръководител Розалина Карамалакова към Центъра за подкрепа за личностно развитие – Стара Загора
