В бр. 5 от 1.02.2016 г. „Национална бизнес поща“ стартира дебати за състоянието, качеството и проблемите на гражданското общество в България, в т.ч. на примера на Стара Загора. Тогава публикувахме полемичните материали на Румяна Грозева, изп. директор на АРИР-Стара Загора и ръководител на ЕИЦ „Европа директно“.
В бр. 8 от 22.02.2016 г. в дебатите се включи един от доайените на гражданското общество в Стара Загора, Петър Бакърджиев – енциклопедична личност, архитект, пътешественик, писател, публицист, общественик. В бр. 10 от 7.03.2016 г. в дискусията участва маг. химик Марина Бояджиева, председател на Регионалния съюз по химия при НТС-Стара Загора.
За да се включат в дебатите, предоставихме нашия въпросник на Деян Кюранов, програмен директор, политически изследвания, в Център за либерални стратегии, и на известния български интелектуалец Иван Гранитски – литературен критик, поет, писател, публицист, директор на издателство „Захарий Стоянов“, общественик. Публикуваме отговорите им без редакторска намеса, само вътрешните заглавия (и заглавието при Деян Кюранов) са изведени от редакцията.
***
Юдински хора необезпокоявани вият соросоиди
– Г-н Гранитски, доколко е ефективна дейността на неправителствените организации (НПО) у нас?
– Трудно ми е да говоря за всички неправителствени организации у нас, но забелязвам особената активност и упоритост на някои от тях в опитите за разграждане на националната идентичност и непрестанните покушения срещу традиционната българска култура и дух. Става дума за „Отворено общество“ и за „Америка в България“. В отсъствието на стабилни държавни институции тези две организации необезпокоявано провеждат денонощна
подривна политика, която е пред очите на всички ни
Разпадът на държавните институции и методичното зомбиране на общественото съзнание от добре платени услужливи медии доведе до притъпяване на чувството за национално достойнство, гордост и родолюбие на днешното българско общество.
– Какви са проектите им?
– Според мен, проектите им са направо пъклени – целта е чрез
хилядократно повтаряне на лъжи
пробутване на манипулативни твърдения и натрапването им на общественото съзнание да се убеди българското общество, че трябва да се откаже от своите традиции и чувството за историчност, да се разгради изцяло обществото в небулозата на нихилизма и лотофагията, приемайки уж благородните либерални идеи на така нареченото Отворено общество. Но под отворено общество, както знаем, соросоидите разбират
общество без памет и без национално самосъзнание
В това отношение соросоидите много приличат на някогашните космополити-интернационалисти. През 20-те години на миналия век те твърдяха, че пролетариатът няма отечество, сега соросоидите твърдят същото – глобалния свят е над отечествата.
По времето на космополитите-интернационалисти герой на деня беше Павлик Морозов, който с радост се отказваше от баща си.
Днес адептите на нихилизма също с радост и гордост се отказват от бащите си
Значителна част от дечицата на номенклатурата, които бяха изпращани със стипендии на Людмила Живкова или ЦК на БКП на чуждестранни специализации, след 10 ноември продадоха душите си на Сорос и други антибългарски фондации и работят с еничарски плам и устрем за новите си господари.
Националните самосъзнания са вече анахронизъм и трябва да се отрекат?! С това се обясняват безбройните покушения, които през последните години бяха извършени върху знакови фигури на националноосвободителната борба на българите, както и върху героичните им усилия за обединение на разпокъсаното Отечество.
Не се посвениха да посегнат дори и на Апостола на свободата Васил Левски
Да не говорим за циничните и подли подмятания спрямо Христо Ботев, Любен Каравелов, Захарий Стоянов, Стефан Стамболов и други поборници. Както и за неистовите усилия да се изкарат автори като Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Гео Милев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров и пр. или архаични и безнадеждно остарели,
или неразбираеми за младото поколение
или подвластни на някакви идеологически индоктринации. Резултат от тия посегателства върху историческата ни памет са предложенията за промени в учебните програми, които зачеркват произведения, с които са расли поколения българи.
Нека припомним на читателите на „Национална бизнес поща“ и чудовищните твърдения на соросоидите, че в Старозагорското клане през 1877 г. не били загинали 14 500 души, а само 5000, пък може и 2000…! Или отвратителното покушение на една безродница срещу баташките мъченици? Или пък опитът
срещу „жълти стотинки“ Стара Загора, най-старият жив град на Европа, да се изкара на 1900 години
вместо на над 8000? Слава Богу, че вашият вестник от самото си създаване е поел ролята на флагман на гражданското общество и истинските национални ценности!
– Доколко НПО се саморегулират, доколко са прозрачни, ясни в дейността си, във финансирането си?
– Тези, за които говоря, нито се саморегулират, нито са прозрачни. Но финансирането им и дейността им са повече от ясни.
Те се държат като завоеватели в оплячкосана страна
Смятат, че всичко им е позволено, стават все по-нагли и безскрупулни, защото с десетките милиони долари купуват и продават души, съзнания, съвести. Неслучайно в редица европейски страни, в които има здрави държавни устои, дейността на подобен род организации е забранена.
– Стана дума за финансирането на НПО. В последно време във вестник „Труд“ се появи поредица от публикации на тема: активисти на НПО използват различни екопроекти за лично обогатяване с милиони. Вашият коментар?
– Всякакъв коментар тук е излишен. Цифрите са публични, лицата, получили скверната плата за националпредателска дейност, не се притесняват,
даже имат наглостта да ругаят онези, които им задават неудобни въпроси
в някои все още неподкупни медии.
– Как ще коментирате участието на едни и същи хора в различни НПО, които се разминават по своята насоченост?
– Отговорът е лесен – който плаща, поръчва музиката. Тези фондации разчитат на хора, които не се гнусят за изпълнението на всякакви мокри обществени поръчки и разрушителна дейност. И който плати повече, примъква към себе си изпълнителите.
– Има ли гражданско общество „на щат“?
– Именно тези фондации положиха значителни усилия и хвърлиха стотици милиони долари, за да разрушат истинското гражданско общество. Сега
има група щатни протестъри, които търчат където ги повикат
Те са назначени в редица държавни добре платени служби, уж от някаква гражданска квота, която нито е регламентирана законово, нито е обществено коментирана и утвърдена. Отделно пъклената им разрушителна дейност се възнаграждава с тлъсти хонорари чрез проекти.
– Има ли „ментета“ в гражданското общество?
– Ерзаците са толкова много, че
истински здрави кълнове на гражданско мислене
– независимо от корпоративни, политически и подмолни зависимости – трудно могат да поникнат. Тук вина имат всички политически партии, действащи на съвременната сцена – едни по-малко, други повече. Едни със своето безразличие, други със своята целенасочена националпредателска дейност.
– Има ли симбиоза между гражданско общество и политика?
– За съжаление,
гражданското общество е в разпад и е парализирано
а смислена дългосрочна и националноотговорна политика през последните години трудно се съзира.
– Има ли симбиоза между гражданско общество и олигархия?
– Олигархията е антитеза на истинското гражданско общество. Симбиозата е между псевдополитическия елит, антибългарските фондации и социалната апатия, в която е потънало обществото.
НБП
