На 24 декември, Бъдни вечер, големият български интелектуалец Иван Гранитски ще навърши 60 години. Енциклопедична личност с възрожденски дух, директорът на издателство „Захарий Стоянов“ е превърнал в своя кауза издаването на определящата за идентичността на нацията българска литература и на най-стойностните преводни автори. Независимо от огромната си ангажираност като издател, Гранитски успява да продължава личното си творчество като поет, писател, публицист, литературен и художествен критик. Като публична личност той влага неуморими усилия в родолюбиви каузи, защитавайки българската национална памет и православието.
На 21 декември Иван Гранитски беше в Стара Загора във връзка с подготовката на годишното събрание на Международна фондация „Гео Милев“ и даде интервю за „Национална бизнес поща“.
***
-Г-н Гранитски, как се подготвяте за рождения си ден и коледните празници?
– В движение. Нямам време за юбилеи. От една страна, времето лети все по-бързо. Все повече неща остават недовършени. От друга страна
упоритостта в преследване на благородните цели е задължителна
Макар че високите идеали често се оказват недостижими, а реалността – все по-груба и меркантилна. Превесът на материалното над духовното не носи перспектива. Нужен е добър баланс между двете. В противен случай става това, което наблюдаваме – България се превръща от държава в територия със застаряващо население, без национална идентичност и независимост, с постоянни кризи,
с крамоли, в които изтича безценната национална енергия
Като най-бедна и най-нещастна страна в ЕС няма да е изненада, ако след няколко години освен Валутния борд, който ни пази от финансов колапс, да ни назначат и политически борд от чужденци – някой генерал-губернатор и екип от експерти, защото в Брюксел ще си кажат: „Абе, тия не могат и да се управляват сами“.
– Убеден ли сте, че има обективни основания за подобна крайно критична оценка?
– Безнаказаните разпадни процеси, които продължават
заради безхаберността на държавата доведоха до разпад в сърцевината на идентичността ни
Като се почне от чудовищното покушение на соросоидите срещу българския дух с „Мита за Батак“ и се стигне до идиотските предложения да се вдигнат паметници на Вейсел паша и на Сюлейман паша, до циничното твърдение, че в Стара Загора са изклани не 14 500 души, а „само“ 4500! Да отбележим съвършено непонятното отричане на древната история на Стара Загора, вместо нейните 8000 години да са повод за гордост…
Стига се до оскверняването на паметника на Евлоги и Христо Георгиеви, разграбването дори на паметника на Левски пред очите на цяла София и на Столична община. Коя е следваща стъпка надолу – поругаването и събарянето,
може би взривяването на паметниците на всички велики българи
на символите на българщината?
– Кое е виновен и кой трябва да носи отговорност?
– Всички ние – българските граждани, интелектуалци, политици… Имам редица приятели – писатели, художници, философи, социолози, които стават все по-тъжни, разсъждавайки за утрешния ден на Отечеството. Уж имаме толкова много мислещи хора, а се оказахме безпомощни пред общите разпадни процеси. Често се оплакваме от политиците, но в края на краищата ние самите си правим живота, дори политиците ние ги избираме. Няма невинни в този процес на разпадане.
Едни са повече виновни, други по-малко, но невинни няма
Що се отнася до политиката, за мен нашите партии не са това, което е нужно на обществото. Аз националноотговорни партии, поне що се отнася до ръководствата, у нас не виждам – нито у традиционните партии – ляво/дясно, нито у новите. Боричканията за пряката моментна конюнктурна изгода са потопили, удушили всякаква идея за благородни цели.
Никъде не виждам истински цели, стратегии, програми
– само работа на парче, която не може да не обезкуражава.
– Известна е огромната енергия, която влагате в популяризиране на делото на Гео Милев и Леда Милева. Нееднократно сте подкрепяли важни за града ни каузи и проекти. Какво е за Вас Стара Загора?
– Многократно съм го казвал и в интервюта за НБП, Стара Загора е не само град на 8000 години, а е удивителен град и в новото време. Мисля, че е
единственият град, не само у нас, който в последните години изгради интегриран културен център
– библиотека, опера, исторически музей, театър и картинна галерия. Решаваща роля за това изиграха двата изключително успешни мандата на д-р Евгений Желев. Радвам се, че сегашното ръководство на общината продължава да работи активно и да следва тази тенденция. Сещам се веднага за социализацията на Античния форум и пространството около него. Стара Загора не е само град на поетите и липите, а е
добър пример за цяла България
Виждам, че и в други градове полагат подобни усилия – сегашният кмет на Бургас, например, управата във Велико Търново… Очевидно и във време на разпад може да се съзидава, а не само да се руши.
В Стара Загора щастливото обстоятелство е организаторската роля на вестник „Национална бизнес поща“. Не го казвам, за да отговоря куртоазно на вашето внимание към мен. Жителите на града знаят, че повече от 20 г. НБП е инициатор на редица общонационални инициативи, организатор е на национални и културни политики,
генератор е на енергия за развитието и успеха на града
Според мен, трябва да се подчертава такава заслуга на една медия, защото е много важна и уникална за реалността ни.
– Какво си пожелавате за рождения ден и Коледа?
– Това, което искам да ми се случи, е възраждането на Отечеството. Може би това да е една мечта… Но волята ми да я преследвам е като стрела! И затова нямам време за юбилей… В битката за Отечеството почивни дни няма.
НБП, Живка КЕХАЙОВА
