казва Стефан КОМАНДАРЕВ, режисьор, продуцент и сценарист
Стефан КОМАНДАРЕВ е роден в София през 1966 г. Режисьор, продуцент и сценарист. Автор на игрални и документални филми, сред които: „Посоки“ (2017), „От признателните потомци“ (2016), „Съдилището“ (2014), „Градът на жените баданте“ (2009), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008), „Азбука на надеждата“ (2003), „Пансион за кучета“ (1999). Член на Европейската филмова академия. С негови филми има участия във фестивали, награди и номинации: 2017 Cannes – Official Selection „Un certain regard“, 2017 Golden Rose – Special Jury Award, Best Actress Award, Accredited Journalists’ Award.
– Г-н Командарев, гостувате на международния филмов фестивал за европейско кино „Златната липа“ в Стара Загора с филма „Посоки“, на който сте режисьор, сценарист и продуцент. Разкажете повече за него, какво е внушението, което излъчва?
– За внушение трудно бих могъл да говоря, киното разказва истории. В „Посоки“ разказваме 6 истории в 6 таксиметрови автомобила за една вечер в София. Целта ни бе да направим портрет на днешното българско общество и на различни негови персонажи, да провокираме зрителите към размисъл.
Предпочитам да не давам готови рецепти, а да повдигам въпроси
които по някакъв начин ме притесняват и мен като човек, взел решение да живее в тази държава заедно със семейството си, като човек, който обича родината си и не му е безразлична съдбата й.
Навсякъде – и в България, и в чужбина, филмът се радва на голям зрителски интерес. Рецензиите са изключително позитивни, както и статиите в европейски и български списания, сайтове, посветени на кино. Факт е, че имаме доста сериозен брой зрители, най-вече в България, а за нас най-важната публика е българската. Всичко това показва, че филмът се радва на добра среща със зрителите.
– Как приемате участието Ви в „Златната липа“? Как гледате на подобно събитие, което вече няколко години се реализира в Стара Загора, при това с огромната подкрепа на Община Стара Загора?
– Това събитие е изключително вълнуващо, престижно и предизвикателство. Както и всяка среща с публиката и участието във всеки фестивал. Досега не съм присъствал лично, но мои филми са били показвани. От колеги чувам изключително
положителни отзиви, така че поздравявам организаторите на фестивала
Ще направя всичко възможно да присъствам тази година. Васил Банов ще бъде почетен гост на фестивала. Той е един от актьорите, които играят в „Посоки“, ще бъдем представителен екип…
– Очакванията Ви от старозагорската публика?
– Надявам се, че ще има възможност за дискусия след филма. Очаквам интелигентни въпроси, очаквам хора, които да се замислят какво се случва около нас, с обществото, със семействата ни. Очаквам публиката да си зададе въпроса къде е индивидуалната, личната роля на всеки един от нас, с цел нещо да се промени, да се подобри, така че нашите деца да имат възможност да останат тук и да живеят в едно по-справедливо общество.
– Над какви нови проекти работите?
– Работя върху втората част от трилогията, която искаме да направим за нощна София. Първият филм „Посоки“ беше за такситата. Вторият филм включва няколко истории в три патрулни коли с три двойки полицаи, отново в една нощ в София.
В момента сме в активна подготовка на филма, сценарият е готов
работим върху кастинга. Подготвяме снимките и естествено е в ход борба за финансирането, която винаги съществува като казус за всеки филм. Надеждите ни са, че и този момент ще премине успешно. Стискайте палци!
– Какво Ви насочи към киното, от биографията Ви се знае, че сте завършил медицина?
– Не съм имал никакви амбиции от ранна възраст за киното. Исках да се занимавам с медицина. Завърших и започнах да работя това, което ми беше мечта – психиатрия, и по-специално детска психиатрия. Така се случи, че се наложи да се занимавам с видеокамери, с които трябваше да се снимат пациенти и тези заснети части от психотерапевтични сесии да се използват при обучение на студентите. Бях най-младият доктор в клиниката и дадоха на мен тази задача.
Малко по малко се заиграх с камерите
и така, до ден днешен.
– Най-ценната Ви награда?
– Когато се връщахме от Кан, моите деца ме посрещнаха на летището. Те ми бяха направили хартиена статуетка, на която пишеше – „Посоки“. Това ми е най-скъпата награда.
– Автор сте на редица игрални и документални филми, които имат признанието на аудиторията. Погледът Ви върху това, което се случва в българското кино?
– Дай Боже, да имаме повече поводи за оптимизъм. Факт е, че българското кино през последните години създаде изключително силни филми, които бяха успешни и на българска, и на международна сцена. Киното е в подем. Важно е този подем да срещне адекватна подкрепа от страна на институциите. Защото той сякаш се получава, въпреки тях, най-вече с помощ на приятели, с огромни усилия на цели екипи, които правят филмите. Всички говорим за промяна, която трябва да се направи в организацията и финансирането на българското кино, но това е хроничен разговор от много години насам. Той не е довел, за жалост, до реални и конкретни резултати.
Дай Боже, българските институции да се окажат на нивото на подема на киното
Тъжен факт е, че когато стане дума за култура, образование и наука, сякаш има консенсус между всички политически партии, че това не са важни неща. Пример за това е фактът, че сме държавата с най-ниския процент от БВП в Европа за култура – 0.5%. Няма друга страна в Европа с толкова малък процент. Дано това да се промени.
И бих искал да подчертая, че фестивали като „Златната липа“, са огнища на духовност. Дай Боже, да бъдат запазени и да стават все повече и повече. При тази криза на духовни ценности, това са малките неща, които ни дават надежда. Дано успеем да разширим тези малки огнища и да вървим към възраждане на духовността, културата и образованието.
НБП, Радослава РАШЕВА