Злати Златев подари изложба на съпругата си

На откриването на изложбата: Иван Гранитски (вляво), доц. Злати Златев, Диана Найденова, водеща на събитието, Любен Генов и зам.-кметът Иванка Сотирова

С яр­ка и за­пом­ня­ща се из­лож­ба, включ­ва­ща как­то съв­сем но­ви, та­ка и ве­че поз­на­ти твор­би, доц. Зла­ти Зла­тев от­бе­ля­за сво­я­та 75-го­диш­ни­на. На 14 сеп­тем­в­ри ве­чер­та За­ла „Бай­ер“ в Ста­ра За­го­ра труд­но поб­ра при­я­те­ли­те и по­чи­та­те­ли­те на тво­ре­ца. Сред тях бя­ха пред­се­да­те­лят на Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те ху­дож­ни­ци Лю­бен Ге­нов, из­да­те­лят Иван Гра­нит­с­ки и зам.-кме­тът Иван­ка Со­ти­ро­ва.
В прос­т­ран­но­то си сло­во Лю­бен Ге­нов при­пом­ни ду­ми­те на проф. Ха­джи­та­нев: „Ра­бо­ти­те на Зла­ти Зла­тев се от­ли­ча­ват с ви­сок ес­те­ти­зъм и съ­щев­ре­мен­но дейс­т­ват зем­но, ви­тал­но. Ис­к­ре­но и не­под­п­ра­ве­но пре­жи­ве­ни и пре­съз­да­де­ни, те са свър­за­ни, от ед­на стра­на, със зе­мя­та и хо­ра­та на на­ше­то съв­ре­мие, а от дру­га – с веч­ни­те цен­нос­ти на на­ше­то ху­до­жес­т­ве­но нас­лед­с­т­во“. При­пом­няй­ки ду­ми­те на юби­ля­ра, че лю­бов­та е лу­дост, Лю­бен Ге­нов от­п­ра­ви при­вет­с­т­вие, уме­ло впли­тай­ки име­на­та на кар­ти­ни от из­лож­ба­та: „Скъ­пи при­я­те­лю и ху­дож­ни­ко, до­ка­то та­зи лу­дост е жи­ва, до­ка­то все още те въл­ну­ват „Ве­че­ри­те на щур­ци­те“, до­ка­то се взи­раш в „Пре­ле­та на пти­ци­те“ и кръс­тос­ваш „До­ли­на­та на тра­кийс­ки­те ца­ре“, до­ка­то вър­виш по „Пъ­тя на во­да­та“, тър­сей­ки „Неж­ност“, до­ка­то „Меж­ду ля­то­то и есен­та“ все още по­е­маш на „Да­леч­но пла­ва­не“, ние ще се рад­ва­ме и с не­тър­пе­ние ще очак­ва­ме след­ва­ща­та ти из­лож­ба – кол­ко­то и до­ко­га­то си меч­та­еш ти“.
Из­вън сло­во­то си, ко­е­то по­мес­т­ва­ме от­дел­но, Иван Гра­нит­с­ки пре­да­де ду­ми­те на Свет­лин Ру­сев, че Зла­ти Зла­тев е един от го­ле­ми­те ху­дож­ни­ци на на­ше­то съв­ре­мие, че град ка­то Ста­ра За­го­ра, кой­то има та­ки­ва ху­дож­ни­ци и та­ки­ва по­е­ти, има бъ­де­ше и от та­ки­ва гра­до­ве ще за­поч­не въз­раж­да­не­то на Оте­чес­т­во­то.
Ка­то ем­б­ле­ма­тич­на фи­гу­ра с ар­тис­тич­но при­със­т­вие оп­ре­де­ли юби­ля­ра зам.-кме­тът Иван­ка Со­ти­ро­ва. Бла­го­да­ре­ние на Зла­ти Зла­тев в пос­лед­ни­те го­ди­ни има­ме по-ма­щаб­но при­със­т­вие на Гру­па­та на ху­дож­ни­ци­те. Но той при­те­жа­ва и из­к­лю­чи­тел­но­то да­ро­ва­ние да прив­ли­ча мла­ди­те хо­ра, ко­и­то все по­ве­че се зав­ръ­щат тук и из­ла­гат кар­ти­ни­те си. То­ва пра­ви доц. Зла­тев един от го­ле­ми­те хо­ра на Ста­ра За­го­ра, под­чер­та г-жа Со­ти­ро­ва. След ка­то про­че­те поз­д­ра­ви­тел­ния ад­рес на кме­та Жив­ко То­до­ров, тя обя­ви и по­да­ръ­ка – от­куп­ка на кар­ти­на, ка­то до­ба­ви, че е из­б­ра­ла „Меж­ду ля­то­то и есен­та“.
За един ху­дож­ник е мно­го по-лес­но да на­ри­су­ва ед­на кар­ти­на, от­кол­ко­то да го­во­ри, спо­де­ли юби­ля­рът и бла­го­да­ри на Лю­бен Ге­нов и Иван Гра­нит­с­ки за ува­же­ни­е­то към не­го. Той при­пом­ни ду­ми­те на друг ста­ро­за­го­рец – ак­тьо­ра На­ум Шо­пов, при по­лу­ча­ва­не­то на наг­ра­да­та „Ас­ке­ер“, че от въл­не­ние не спал ця­ла нощ и ко­га­то зас­та­нал пред пуб­ли­ка­та, заб­ра­вил как­во ис­ка да ка­же. Ос­вен ед­но – да бла­го­да­ри. „Вие сте мо­ят „Ас­ке­ер“, бла­го­да­ря ви!“, обър­на се към за­ла­та доц. Зла­тев. Нак­рая той под­не­се сво­я­та из­не­на­да – по­да­ри из­лож­ба­та на съп­ру­га­та си Ва­ня, с ко­я­то след 20 дни ще чес­т­ват 50 го­ди­ни съв­мес­тен жи­вот.

Издателят Иван ГРАНИТСКИ, директор на издателство „Захарий Стоянов“:

Злати Златев е човек, посветен на любовта

Ува­жа­е­ма гос­по­жо Со­ти­ро­ва, Скъ­пи пред­се­да­те­лю на Съ­ю­за на бъл­гар­с­ки­те ху­дож­ни­ци г-н Ге­нов,
Лю­би­ми при­я­те­лю Зла­ти, гос­по­жи и гос­по­да, раз­би­ра се, и не­под­ра­жа­е­ма­та Ди­а­на – ня­ма как ед­но тол­ко­ва въл­ну­ва­що тър­жес­т­во да ми­не без тол­ко­ва ар­тис­тич­на во­де­ща.
Мно­гок­рат­но съм пи­сал за Зла­ти Зла­тев и то­ва по­чи­та­е­ма­та ста­ро­за­гор­с­ка пуб­ли­ка знае, в раз­лич­ни вес­т­ни­ци и пуб­ли­ка­ции.
За мен е чест, че ще мо­га да ка­жа ня­кол­ко ду­ми след то­ва про­ник­но­ве­но сло­во на пред­се­да­те­ля на СБХ г-н Ге­нов, ко­е­то бе­ше мно­го из­чер­па­тел­но. И аз ще пре­фор­ми­рам мо­е­то сло­во, без да пов­та­рям то­ва, ко­е­то той ка­за.
Пър­во тряб­ва да поз­д­ра­вим Ста­ра За­го­ра за та­зи тра­ди­ция, ко­я­то се раз­ви­ва в пос­лед­ни­те го­ди­ни и ко­я­то е уни­кал­на, мо­же би, за Бъл­га­рия. Ние зна­ем, че то­ва е един­с­т­ве­ни­ят град, кой­то има ця­лос­тен кул­ту­рен ан­сам­бъл – ис­то­ри­чес­ки му­зей, биб­ли­о­те­ка, га­ле­рия. Всич­ко има, ко­е­то е до­ве­ло и во­ди до то­ва да има под­к­ре­па за съв­ре­мен­ни­те бъл­гар­с­ки твор­ци.
Зна­ем, че Ста­ра За­го­ра е град на по­е­ти­те, но в пос­лед­ни­те го­ди­ни виж­да­ме, че тук уси­ле­но ра­бо­ти и гру­па ху­дож­ни­ци, ко­и­то ( мис­ля, че Лю­бен Ге­нов ще се съг­ла­си с мен) са ед­ни от зна­ко­ви­те съз­да­те­ли на плас­ти­чес­ки ме­та­фо­ри днес. То­ва са и на­ши­ят ге­рой на ве­чер­та Зла­ти, и Хрис­то Та­нев, и дру­ги ху­дож­ни­ци, ко­и­то са и по-мла­ди, и по-въз­рас­т­ни. Виж­дам тук и Цве­тан Ка­зан­джи­ев от Ям­бол и дру­ги ко­ле­ги и при­я­те­ли, ко­и­то се рад­ват на ус­пе­ха на Зла­ти. Та­зи стра­те­гия и про­мис­ле­на под­к­ре­па на ръ­ко­вод­с­т­во­то на Об­щи­на­та аз смя­там, че е мно­го важ­на, мо­же би и за­то­ва тук е и пред­се­да­те­лят на Съ­ю­за на ху­дож­ни­ци­те.
Кол­ко­то до твор­чес­т­во­то на Зла­ти Зла­тев, вие, раз­би­ра се, поз­на­ва­те през го­ди­ни­те не­го­ви­те де­сет­ки из­лож­би. Си­гур­но се­га ще ви нап­ра­ви за по­ре­ден път впе­чат­ле­ние то­ва, ко­е­то той под­на­ся с та­зи ек­с­по­зи­ция. Тя уж е юби­лей­на, а в съ­що­то вре­ме, аз съм за­бе­ля­зал, той ви­на­ги пра­ви сво­и­те из­лож­би кон­цеп­ту­ал­ни, как­то спо­ме­на и Лю­бен Ге­нов. Той е майс­тор на плас­ти­чес­ки­те ме­та­фо­ри. Тук ние виж­да­ме от ри­сун­ка­та, от съз­да­ва­не­то на об­ра­за, та­ка да се ка­же не­бу­ло­за­та, из­т­ръг­ва­не­то на иде­я­та от ма­те­ри­я­та (ако пог­лед­не­те те­зи ри­сун­ки вля­во, ще ви­ди­те пас­те­ли, гра­фи­ки и про­чие), до ак­ри­ла и мас­ло­то. То­ест пъ­тят на иде­я­та на ри­сун­ка­та, ко­я­то се из­т­ръг­ва от ху­до­жес­т­ве­но­то съз­на­ние и ко­я­то при­до­би­ва плът и се раз­г­ръ­ща. То­ва е, спо­ред мен, пъ­тят на ху­до­жес­т­ве­на­та ме­та­фо­ра. Не слу­чай­но ста­на ду­ма, че Зла­ти Зла­тев е един от ху­дож­ни­ци­те, ко­и­то ра­бо­тят мно­го сил­но с бъл­гар­с­ки по­е­ти, глав­но с ва­шия про­чут съг­раж­да­нин Та­ньо Кли­су­ров. Та­зи сим­би­о­за на по­е­зия и плас­ти­чес­ки ме­та­фо­ри пър­во е ряд­ка и труд­на, и вто­ро е мно­го бла­го­род­на и мно­го про­дук­тив­на. Вие зна­е­те, че има кни­га на Та­ньо Кли­су­ров с ри­сун­ки­те на Зла­ти и об­рат­но – сти­хот­во­ре­ни­я­та на Та­ньо Кли­су­ров са би­ли сво­е­об­раз­на сло­вес­на илюс­т­ра­ция към плас­ти­чес­ки­те ме­та­фо­ри на Зла­ти Зла­тев.
Но, спо­ред мен, най-важ­но­то, ко­е­то тряб­ва да спо­де­лим та­зи ве­чер, е, че то­зи чо­век е уди­ви­тел­но млад дух. Той е са­мо на 75 го­ди­ни. Има още поч­ти 20 го­ди­ни, за да стиг­не въз­раст­та на Пи­ка­со, на Ми­ке­лан­дже­ло и дру­ги го­ле­ми твор­ци. Не­ка да му по­же­ла­ем та­зи жиз­не­ност, та­зи енер­гия, та­зи не­у­дър­жи­мост на твор­чес­кия по­рив да не го на­пус­ка. Да об­лъч­ва с бла­го­род­с­т­во и доб­ро­та и то­ва, ко­е­то спо­ме­на пред­се­да­те­лят Ге­нов – с лю­бов. Всъщ­ност, бих­ме мог­ли да по­тър­сим ед­на обоб­ща­ва­ща ме­та­фо­ра за пъ­тя на Зла­ти Зла­тев в из­кус­т­во­то и да ка­жем – то­ва е чо­век, пос­ве­тен на лю­бов­та – към из­кус­т­во­то, към Оте­чес­т­во­то, към ри­сун­ка­та, към кар­ти­на­та. За­то­ва мо­же би той не спи­ра да ри­су­ва, лю­бов­та под­дър­жа ду­ха жив и как­то каз­ва Евен­ге­лис­тът – плът­та е не­мощ­на, ду­хът е жи­вот­во­рящ. Да поз­д­ра­вим жи­вот­во­ря­щия дух на Зла­ти Зла­тев!
Да жи­вее Ста­ра За­го­ра, да жи­вее Оте­чес­т­во­то!
***
НБП, Та­ня ИВА­НО­ВА