Зелената корона на владиката

Залесяването на Аязмото, превръщането му в парк и опазването на естествените гори по южните скатове на Средна гора, е най-значимото обществено дело на старозагорския митрополит Методий.

В края на XIX в. хълмът представлява „една гола, песъчлива и камениста рътлина, която съставлява поразителен контраст от обкръжаващата я природа, покрита с растителност и зеленина“. Неслучайно турците го наричат Ахмак баир. На 25 февруари 1895 г. дядо Методий засажда първите кипариси и поставя началото на неговото оформяне – в чест на 25-годишнината от създаването на Българската екзархия. За да придаде обществен характер на начинанието си, той създава религиозен благотворителен комитет „Свети Йоан Милостивий“ (виж още на стр. II).

Целите на Комитета са всеобхватни в културно и в стопанско отношение. Наред с това си поставя задача да създаде и поддържа сиропиталище, да отвори духовно училище, да работи за религиозно-нравствения напредък на населението и др.

Събират се парични помощи от християните в епархиите, сключени са заеми с акционерни дружества и частни лица, организират се благотворителни лотарии. С негова подкрепа са осигурени средства от различни министерства и от княз Фердинанд I.

С много усилия е осигурено водоснабдяването на парка. Популярността на комитета расте и в началото на ХХ в. стопанството към него организира курсове за придобиване на практически опит в общото земеделие, овощарството, лозарството, градинарството и пчеларството. Те се посещават главно от земеделски стопани от селата, учители и свещеници. През 1904 г. такъв курс е организиран и за войниците от 8-ма пехотна Тунджанска дивизия.

Големи са постиженията в областта на пчеларството. За кратко време се изграждат над 100 пчелина и през 1900 г. комитетът взема участие в стопанското изложение в Париж, където излага мед и восък. Създаден е и разсадник, който произвежда собствен посадъчен материал от различни видове декоративни и овощни дървета.

Развиват се лозарството, производството на ягоди и други плодове. Изнасят се консервирани плодове във Франция, розово масло за Брюксел и Париж и т.н. През 1919 г. Методий замисля строеж в района на „Аязмото“ на диетичен санаториум и художествено ателие за изографисване на икони.

Посадъчният материал за залесяването е внесен от Испания, Италия, Франция и Мала Азия. В парка заедно растат австрийски бор, смърч, бук, бреза, екзотичните и непознати евкалипти, червен бук, лаврово дърво, мирта, а също и маслинови и смокинови фиданки.

Благодарение на дядо Методий, по западните склонове на хълма са посадени бадемови дръвчета. Те стават своеобразен барометър за старозагорци. Щом цъфнат показват, че зимата си е отишла.

Важна част от дейността на комитет „Свети Йоан Милостивий“ е строежът на манастирски храм „Свети Теодор Тирон“ на върха на хълма „Аязмото“. Основният му камък е положен на 2 май 1895 г.

Паркът става любимо място за разходка на старозагорци и гостите на града. Там те се спасяват от летните горещини и организират угощения и веселби. На Тодоровден „хапват от прочутите мекици, посипани със захар, а често и с улична прах“.

В парка, създаден на „Аязмото“, дядо Методий изгражда своя митрополитски дом.