Великолепието и уроците на един детски спектакъл
В навечерието на великденските празници 220 възпитаници на Детска градина N 10 „Светлина“ в Стара Загора с директор Йоанна Димитрова представиха своя спектакъл „Цветята на малката Ида“ на голямата сцена на Старозагорската опера. На пръв поглед фактът, че 220 деца на възраст от 3 до 6 и половина години ще изиграят спектакъл, който има своя сюжет с танцови номера, един след друг, звучи прекалено амбициозно. Амбициозно, но с верен методически подход, може би е точната формула.
В общата картина от мотиви по едноименната приказка на Андерсен е изграден великолепен танцово-театрален спектакъл. Самото театрално осмисляне на постановката е дело на актрисата от ДТ „Гео Милев“ Елена Азалова. Хореографията, музикалната страна са дело на примабалерината на Държавна опера-Стара Загора Ромина Славова, която изпълнява и ролята на Приятелката на Студента, в чийто образ се превъплъщава балетистът Ивелин Христакиев. В досегашната история на репертоара на Детска градина „Светлина“ на сцената на Старозагорската опера са представяни постановките „Докосване“ (2013) и „Пепеляшка“ (2016).
Когато гледа това множество от деца на сцената, зрителят си дава сметка как е работено с тези малки артисти. Нито едно дете не направи грешна стъпка и не прояви признаци на умора, на досада. Този малък народ играе с такова вдъхновение и чар при една задължителна сценична дисциплина, казано за професионалното изкуство. При това се разбира, че някои от тях не са стъпвали на сцената. На пръв поглед е невъзможно да приемеш, че всички тези деца в детската градина са толкова музикални, пластични, артистични. Но е факт. При такава очарователна картина възрастният зрител преживява умиление и сълзи от радост с убеждението, че подобно нещо в света не могат никъде да го постигнат. Да направиш от всяко дете артист, сигурно не е лесна работа.
Детето, танцът и голямата сцена – за тях Ромина Славова споделя: „Голямо предизвикателство е да твориш за деца и с деца. Ще рече да се превъплътиш в образа на дете, да измислиш подходящите движения, пластиката, и то такава, каквато за него да е интересна. 90% от тези деца са се занимавали с танци и по-специално с балет. Между тях има и такива, които ходят в школи. Има дечица, които невероятно възприемат музиката, веднага хващат мелодията, темата. Има и такива които по-бавничко учат, но пък с повече постоянство изработваме нещата и се справят много добре. За мен това е първият мащабен проект с толкова много деца в моята практика и е предизвикателство. При подобна работа с деца трябва да им се представят нещата така, че на тях да им е интересно. Репетиционният процес продължи в рамките на два месеца и половина и при това трябваше да не им омръзне, да се поддържа интересът през цялото време“.
Това, което прави впечатление зад кулисите, е самодисциплината на малките артисти. Тук редът е установен и не трябваше много време децата да се преоблекат, да подредят нещата си, да се наредят в редичка и да чакат своя ред за тръгване.
Здравей, дете златно! И довиждане!
НБП, Донка ЙОТОВА