Стара Загора ще бъде домакин на конгрес на Европейската асоциация за астрономия в културата, съобщи доц. д-р Алексей Стоев след форум в Казан
Доц. д-р Алексей Стоев, директор на Филиала на Института за космически изследвания и технологии в Стара Загора, както и на Астрономическата обсерватория „Юрий Гагарин“, заедно с проф. Пенка Стоева, участваха в Международния научен симпозиум „Астрономията и световното културно наследство“. Той се проведе през месец декември 2019 г. в град Казан, Република Татарстан. Организира се от Националната комисия на ЮНЕСКО в Татарстан и от Казанския федерален университет, който е с 215 години история и има много славни традиции. По този повод , разказва д-р Стоев, те искат в списъка на световното културно наследство в областта на астрономията и космическите изследвания да бъдат включени няколко обекта. Един от тях са така наречените Казански астрономически обсерватории на името на В. П. Енгелгарт, който е техен основател.
Казанският федерален университет е наследник на много славни традиции в своята 215-годишна история. В него ректори са били Лобачевски – световноизвестен математик, Симонов, който малцина знаят, че всъщност е бил сред откривателите на Антарктида, заедно с ръководителите на експедицията Лазарев и Белингсхаузен. Той е бил астрономът, който е смятал координатите и получаването на необходимите астрономо-геодезични данни, за да се признае обективно откриването на Антарктида.
– Доц. Стоев, с какви проблеми се занимава и какво беше интересното като резултат от това общуване на учени от различни страни в Казан?
– В симпозиума взеха участие учени от над 40 държави, включително и видни фигури от ЮНЕСКО, от комисията, която се занимава с астрономическото културно наследство по света в лицето на г-жа Гудрун Волфшмидт, Хамбургски университет, Германия. Научната общност, която се събра на форума, имаше за цел да обсъди процедурата по присъединяването на Казанската астрономическа обсерватория „Енгелгард“ към списъка на световното културно наследство. Също така, бе обсъдено създаването на платформа, на която да бъдат показани
съвременните достижения в изучаването на астрономическото съдържание на праисторически паметници
Както и състоянието на значими за развитието на Цивилизацията астрономически обсерватории и инструменти, които имат поне 50-годишна история. Такъв паметник трябва да има поне половин век история, за да влезе в кръга на интереса от страна на експертите от ЮНЕСКО. Този астрономически инструмент или наблюдателно място трябва да има и съответното безспорно значение за световната или национална наука, както и в популяризацията на науката „астрономия“ сред обществото. Подобни паметници, които в повечето случаи все още се използват за научна работа, са давали отражение върху развитието на цялата астрономическа култура на даденото общество. В този смисъл бяха и главните дискусии. Имаше изключително интересни доклади. Чакам с нетърпение да излезе представителния том с докладите от симпозиума.
– Отличите нещо, което Ви направи силно впечатление?
– Имаше и доклади, свързани с работата на Улугбек, един от великите астрономи и философи от средновековието, който е работил на територията на днешния град Самарканд.
Руски изследовател-археолог е намерил неговата древна обсерватория с диаметър около 25 м
С помощта на точен секстант, той прави каталог с най-точните за времето си координата на ярките звезди на небето, като с това е дал особен тласък за развитието на астрономията – все пак е било в средните векове, когато оптични инструменти още липсват. Трябва да подчертаем, че историята на развитието на астрономията в Средна Азия е много интересна и вълнуваща. На Симпозиума имаше и много силно представителство от републиките на Средна Азия – Узбекистан, Азербайджан, Таджикистан, Казахстан, Киргизстан, които днес са суверенни държави. По време на отделните тематични сесии имахме удоволствието да общуваме с тези колеги, като често пъти нашите разговори се превръщаха в малки дискусии, посветени на един или друг проблем от историята на астрономическото познание във времената. Интересен бе фактът, че освен професионалните астрономи от различни краища на света, в това поприще на знанието се бяха насочили и множество архитекти, историци, културолози, археолози и други изследователи.
– Какво търсят „звездобройците“?
– Ако се заравяме в дълбините на историята – дали ще бъде праистория, античност , средновековие или по-ново време,
ние търсим да видим какъв е бил методът на работа и технологичния парк, който са ползвали тогавашните астрономи
Ако трябва да се изследва този предмет от един архитект или историк, филолог, те търсят различни от нас неща. На астрономите също ни трябват данни как паметникът е действал в чисто астрономически план – как е било наблюдавано небето, отделните обекти върху него и как данните от тези наблюдения са били събирани и съхранявани във времето. Но заедно с това, искаме да знаем съществени детайли и за архитектурата на паметника, за да може той да бъде възстановен и социализиран в днешно време.
– Във вашата наука – археоастрономията, какво ги интересува архитектите, какво ги обединява с вас – астрономите?
– Специалистите по архитектура ги интересува строителната технология на създаването на паметника, неговата устойчивост във времето и начините за усъвършенстването му. Те са архитекти, затова предметът на техния интерес са сградите, конструкциите, материалите за градеж, способите за ориентация в пространството, устойчивостта им във времето. Да вземем за пример
обсерваторията на Улугбек – в нея основния астрономически инструмент е един секстант, направен чрез каменен градеж
и поместен в специална сграда с особено големи размери. Диаметърът на неговата приемна повърхност е бил малко повече от 25 метра! С тези големи размери, секстантът има изключително голяма точност при определянето на координатите на ярките звезди.
Макар че този инструмент е дал изключителен тласък в развитието на астрономията по това време, днес възстановяването на паметника е повече предмет на специалистите по средновековна архитектура. Технологията на наблюденията със секстант за астрономите е пределно ясна, но за архитекта е супер интересно строителството на гигантския инструмент. От друга страна, историкът пък търси в средновековната литература информация какви данни е получил Улугбек с този свръхсекстант, как са повлияли те върху развитието на науката астрономия по това време в други страни и народи. По това време всички тези неща са били публикувани от Улугбек, преведени и тиражирани от различни други астрономи и култури по света.
На симпозиума присъствуваха и китайски колеги, които представиха много интересни данни за някогашните средновековни китайски обсерватории. Техните проучвания са открили генерирането на една вълна от технологично усъвършенстване на наблюдателните инструменти в
средновековната астрономия, която по своята същност тогава е била неоптична
Всичко това дава възможност на тези велики цивилизации, да създадат на практика изключително точни и продуктивни в практическо отношение обсерватории. Трябва да знаем, че такава обсерватория не се строи никак лесно. Например, обсерваторията на Улугбек има височината на 6-7 м здание. Интересно е, че по това време почти всички велики астрономи са писали музика, стихове, проза.
– Какво съдържаха вашите доклади?
– На Международния симпозиум „Астрономия и световно културно наследство“ представихме три доклада. Първия от тях беше на проф. Пенка Стоева. Съдържанието му бе посветено на
изучаване на векторната ориентация на главните наблюдателни оси на по-важните археоастрономически паметници
на територията на България – тези в Бузовград, Кабиле, Харман Кая, Тангардък Кая, общо 14 паметника, на които освен, че са направени археологически разкопки, са били измерени и със специални точни геодезични прибори и методи.
По този начин са направени точни оценки на астрономическата ориентация на паметниците, интерпретирани са като археоастрономически паметници за съответната праисторическа епоха и са публикувани в сериозни научни списания. Всичко това ги прави безспорни паметници в областта на археоастрономията и именно част от тях искаме да включим поне в разширения списък на световното астрономическо наследство на ЮНЕСКО. В този смисъл да кажем, че те ще придобият статута на Казанлъшката гробница, Несебър… и т. н. ЮНЕСКО като организация е дефинирала много дълъг списък от изисквания към такива обекти. За съжаление, някои от нашите обекти, за които говорим, все още нямат такива цялостни качества. Голяма част са частично изследвани и документирани, на тяхната територия са правени археологически разкопки, като някои от тях дори са социализирани, както например Бузовград, Кабиле, Тангардък Кая. Но други тепърва предстои да бъдат археологически проучени, да бъдат надлежно документирани, социализирани…
В крайна сметка като качество и като значение за развитието на общността в съответната епоха,
нашите обекти не са по-малко значими от Стоунхендж, например
И смятам, че това, те да придобият съответния облик на обекти от списъка на световното културно наследство трябва да бъде във фокуса на интереса на държавата България.
Другите два доклада бяха посветени на създаването и историята на първата в България Народна астрономическа обсерватория в Стара Загора, както и на историческото развитие на мрежата от народни астрономически обсерватории и планетариуми в България от 1961 г. до края на XX век. Всички те имат изключително силно влияние върху популяризацията на науката и техниката в нашата страна, а така също при откриването и развитието на млади таланти в областта на природните науки.
В заключение, искам да споделя с читателите на в. „Национална бизнес поща“, че Европейската асоциация за астрономия в културата избра Стара Загора за домакин на своя ежегоден конгрес, който ще се състои от 29 август до 5 септември 2020 г. За такова нещо обикновено се кандидатства няколко години по-рано, като при нас това стана на конгреса в Рим през 2016 г. Направихме всичко възможно,
Конгресът на Европейската асоциация за астрономия в културата (SEAK) да бъде в Стара Загора
И се надяваме да бъдем интересни на нашите гости като история, култура, бит… и гостоприемство!
NBP.bg, Донка ЙОТОВА