От 8 до 17 юни Стара Загора бе домакин на 21-то издание на традиционния Международен пленер по живопис „Дружба“. Организатор на проявата е Представителството на Съюза на българските художници в града, ръководено от доц. Злати Златев, с подкрепата на Община Стара Загора. В пленера участваха осем художници от страната и гост от град Самара, Русия, с който е побратимена Стара Загора.
На 17 юни в зала „Байер“ бе открита изложба с творбите на участниците в пленера, които получиха неговия отличителен знак – плакет. Зам.-кметът Иванка Сотирова най-напред връчи отличието на госта от Самара, художника Владимир Башкиров, който благодари за възможността да участва в пленера. Той сподели със задоволство за интересните и топли разговори с хората, които са се спирали до него на улицата, където е рисувал. Художникът-хералдик Христо Танев, председател на Гражданското сдружение „Приятели на Русия и на православния свят“, връчи на госта членска карта.
* * *
Автор: Владимир Башкиров
Пленерът е вид игра, в която се събират група художници и рисуват обикновено на открито (на пленер – фр.) – пейзажи, урбанистични композиции, онова, което има само чувствена природа на веществото, от което е направено. Пленерът може да изразява чувства, вълнения, но по „нотната“ система на едно ноктюрно със светла тъга или някакви дълбоки предчувствия и меланхолични душевни настройки. Изображението може да бъде уловено в цялата му реалистична видимост до подробности, или да е отбелязано знаково. Може пък да е
в радостна импресия, композирана от абстрактни парчета
подредени от художника в един предвидим хаос в жизнени, сладки тонове в розово, охра, лила, както е в картината на Павел Михов от Стара Загора.
Всеки от участниците е настроил своя окуляр, за да вижда и в невидимото, ако там времето може да се улови със знаци и предмети. Това е другото писмо на живописта, където отделни елементи като кръстът на църквата и полумесецът в картините на Георги Златев държат една недоразказана история. От друга страна експресията – вътрешните човешки чувства, духове, които
напират да излязат на бял свят в своята деформация
са някакво вътрешно състояние на душата – тревога, безпокойство и пр. В картините на Георги Златев трудно могат да бъдат идентифицирани самите предмети и тяхната символна същност. Но тази експресия носи в себе си тревога и кара зрителя да обърне поглед и към себе си.
Владимир Башкиров следва рефлексията на руската реалистична школа в пейзажа, за да предаде
своето отношение към зеления рай на Стара Загора
Автор: Ангел Герджиков
В една от своите картини той е увековечил къщата в стил сецесион срещу Областната управа. Тя напомня старите сгради в Самара в същия този стил в архитектурата и в декоративното изкуство.
Всеки път, когато се провежда пленерът, участниците в него разгръщат пейзажа и историята на 8000-летна Стара Загора. Павел Михов е познавач на старозагорската архитектура от миналите времена. И тук имаме микс от различни елементи, но със знаково съдържание, що се отнася до колоните на античния форум, или една калейдоскопична мозайка с ярките си цветове, но разпиляна. Ако се завърти калейдоскопът, сигурно ще се подредят и цветните фигури. Времето се усеща във великолепна негова картина с ритон с конска глава и с недоизказаните цветни абстрактни форми, затворени в квадрати в една полутъмна композиция. Друга е позицията в играта на автора
с познат глинен идол от експозицията на Неолитните жилища
Макар и безмълвен в своята строго декоративна форма, той сякаш излъчва в картината на художника скрито послание.
Два ключа ни подават художниците Станимир Видев и Ангел Герджиков за къщите, изобразени на техните платна. Една загадъчна, едва-едва загатната на пръв поглед, архитектура носят платната на Станимир Видев. На пръв поглед те са като ребус, в който тук-там, в цветните петна, можеш да откриеш някаква реалност в голяма запустяла къща, в сухите клони на дърветата и цветните петна. При вглеждане в тях окулярът се настройва и виждаш двуетажни постройки със слепи прозорци в една рухваща архитектура, в която се откриват и следи от живот.
Друг калейдоскопичен свят,
залюлян от вселенския кръговрат в една звездна нощ
като в гоблен, излиза в картина на Ангел Герджиков от Пловдив. Неговите струпани на едно място къщици сякаш се люлеят от движението на Земята в някакъв космически ритъм, килнати на една страна. Но в един космически пейзаж от същия автор може да се види едно чистичко село под обсипания със звезди и с луна небесен свод. Една трогателна подредба на един отминал човешки свят с търсенето на романтична връзка между битието и къщите, които сякаш объркват зрителя. Реални ли са, изоставени ли са, или просто това е маниерът на времето, което омаломощава формите
и ни ги изпраща сякаш по пощата с наложен платеж
Автор: доц. Борис Желев
Проф. Бисера Вълева в своята тревожна експресия със скритата нежност и меланхолия в картината с арките е с богати емоционални нагласи. Сякаш художничката ни убеждава: „Аз ще ги сложа в моята душа и композицията ще добие форми, които са благодатни за моето душевно равновесие“. Независимо от подхода има едно успокоение и протегната ръка за хармония. В нейния стил импресията на водата с водните лилии идва с другия ритъм на формите, на слънчевия свят и неговите знакови обекти.
При Живко Иванов от Бургас
не трябва да се търсят реални предмети и изражения
Ще видите морето, независимо че композицията е абстрактна или по-скоро знакова с фино колоритно очарование, което грабва погледа и предизвиква едно приятно усещане за неща, които ни следват. Неговите абстрактни композиции не дразнят с това, че не могат да се разчетат. Те са сякаш проникнати от благи надежди, които идват от психологията на автора. Човек открива в тях
много елегантни следи от настроения и от нещо преживяно
което е останало като цвят на надеждата и магическото чувство за хармония със света.
Евелина Иванова от Шумен предлага в изложбата много интересна композиция на историко-археологическа основа със стадо овце като малки керамични фигурки от Неолитните жилища – артефакти от зората на човешката цивилизация.
НБП, Донка ЙОТОВА
