Ново село става все по-ново, да отговаря на името си, посреща ни кметският наместник Михал МИХАЛЕВ. Новите къщи се множат, интерес към закупуването на имоти не липсва. Подредени дворове, коледна украса по фасадите – личи си, че има живот. С постоянен адрес има 65 жители, с настоящ са 30, но има и доста без регистрация, както в повечето малки населени места. Чистият въздух и хубавият климат привличат много хора и може да се каже, че селото се е превърнало във вилна зона. Не са малко заможните бизнесмени, които са си купили места и са построили къщи тук, някои пък са стегнали наследствените си имоти. Хубавото е, че
всички помагат, всеки с каквото може, няма нужда дори да искаме нещо
казва кметският наместник. Сред хората, които винаги са готови да откликнат, са Александър Палешутски, Стефан Георгиев, Васил Аргиров, Динко Стоянов, Ивайло Калайджиев, семействата Грозеви и Спасови. Благодарение на Стефан Георгиев селото има православен параклис „Свети Стефан„, изграден в памет на сина му.
С личната намеса на кмета на Община Стара Загора Живко Тодоров старата, порутена сграда на кметството преди няколко години се е превърнала в уютен пенсионерски клуб. Мебелите са дарени от „Средна гора„ АД. Всяка сряда в него се събират жените, всяка носи по нещо за почерпка. Клубът се ползва и за други събирания и срещи, случва се и по тъжни поводи. Виж, мъжете по-рядко се отбиват там. Те се събират пред кметството на открито и се надяват, че ще дойде ред да се облагороди и това място.
В селото
има арендатори, които обработват земята, отглеждат лавандула, зърнени култури, кориандър
Животни почти няма – двама души гледат по пет овце, а кокошките едва ли имат и 100. Повече от 130 вида билки се срещат около селото. Пенка Загорова, секретар на читалището, се е заела да ги заснеме и опише, вече е успяла да документира 95 растения. С лековити растения е свързан бизнесът на Георги Карамфилов.
Точно по график се осъществява сметоизвозването. Автобусите са в удобно време за работещите в града, които предпочитат да живеят в селото. Но и много хора ползват личен транспорт. Животът е спокоен, хората живеят в разбирателство.
„Оплаквания нямам, каквото сме поискали от общината, сме го получили. Но ми се иска да има повече внимание към малките населени места. Въпрос на пари е, когато има възможност – всичко се прави. Имаме проблем с едно речно корито, облицовката се руши, става опасно. Подал съм сигнал, дойдоха, заснеха, всички свързани с това инстанции са запознати, надявам се тази година да се направи.
Очаквам да се направи и ремонт на един участък от пътя, около 80 метра е.
Кметството е в сградата на старото училище, което вече е закрито, не е в добро състояние, но засега няма възможност. И други колети имат такива проблеми, те не са големи, но за нас са важни. Затова казвам, че трябва повече внимание към малките населени места„, споделя Михал Михалев.
Сградата се ползва и от местното читалище „Гранит„, чиято 90-годишнина ще се чества на 22 септември. Основано е през 1928 година от Петър Пашовски, старозагорец, дошъл като учител, оженил се за Бонка и станал новоселски зет. Заедно с празника на читалището ще отбележат и 115 години от рождението му.
Опитваме се да обединяваме хората, да ги събираме, да правим различни празненства, лошото е че нямаме художествена самодейност, казва Пенка Загорова. Дългогодишен учител по математика, местен човек, след пенсионирането си тя се захваща с читалищните дела, занимава се и с библиотеката. Неуморима е, с много любов и ентусиазъм прави всичко. „Издирваме интересни личности, обичаи, истории – да ги съхраним и да ги предадем нататък. Доста време работихме по участието на новоселци във войните. Открихме паметник на загиналите, те са петима души. Никой не знае къде са погребани, никога не са били почитани. Макар да е скромен паметникът, е почит към тях.
Опитваме се да издирим носителите на ордени за храброст, да съберем историите им
но е трудно, няма документи, а и близките им вече ги няма. Тази година вниманието ни е върху читалищните деятели и дядо Петър (тук така наричат Петър Пашовски)“, разказва тя.
Още един паметник има край селото – на загиналия тук през 1953 година военен летец кап. Георги Бояджиев. Михал Михалев има бегъл детски спомен за това, че е станала катастрофа и е загинал млад човек. Миналата година се навършили 100 години от рождението му и Пенка Загорова се амбицирала да направят честване. Свързали се с Българската авиационна асоциация, с поделението в което е служил, дошли командирът и млади пилоти, хубаво тържество станало. Дори по-късно поканили представители на читалището на конференция на Българската авиационна асоциация и ги наградили с плакет.
Около 3000 тома има в читалищната библиотека, читатели не липсват. Още едно тържество ще организират тази година –
90-годишнината на проф. Стоян Ганев Рачев, новоселец, бивш секретар на Института по балканистика към БАН
автор на книгата „Чърчил на Балканите„.
Официален празник селото няма, но на две дати правят тържества – на 24 юни, Еньовден, и на Деня на независимостта – 22 септември. По Еньовден спазват всички традиции, много държат децата да запомнят обичаите и празниците. През лятото бабите и дядовците се радват на гостуването на внуците, а пък Пенка Загорова се грижи да им е интересно и да научават различни неща. Е, по-големите трудно се събират, искат място да се събират, но и те не пропускат да дойдат на гости.
Питам какви хора са новоселци и в един глас и двамата ми събеседници казват – честни. Разказват как преди години складът на магазина на потребителната кооперация (основана също от дядо Петър) бил навън, така си стояли бутилки, буркани, никой не посягал към тях.
НБП, Таня ИВАНОВА
Снимки: Диляна ДИМИТРОВА