Станимир СТОЯНОВ, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“, за вдъхновяващия художник, хералдик, общественик, автор на герба и знамето на Стара Загора
Изложба с над 80 картини, знаци и символи, сътворени от незабравимия художник, хералдик, общественик, автор на герба и знамето на Стара Загора – Христо Танев, бе открита на 21 септември във фоайето на Старозагорската опера. В експозицията са представени картини на автора, притежание на негови приятели и почитатели. Изложени са и знаци, които той е изработил за различни институции и каузи. С изложбата бе отбелязана 78-мата годишнина от рождението на Христо Танев и 1 година от създаването на Народно читалище „Христо Танев-2020“, чиято мисия е да продължава да отстоява ценностите и стремежите на своя патрон. Събитието бе открито от Емилия Симова, председател на читалището.
Слово за незабравимия Христо Танев изнесе Станимир Стоянов, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“:
За Христо Танев – ХЕРАЛДИКА, ЕЗОТЕРИКА, БЕЗСМЪРТИЕ
Скъпи приятели, знам, че Христо гледа отгоре и е много щастлив. Тази публика е украшение за всяко събитие в 8000-летна Стара Загора и съм особено щастлив, че пред нея ще мога да споделя няколко думи за моя много голям приятел, великият мъж Христо Танев.
Да скочиш в огъня! Мисля, че това е най-важният знак, с който бих обозначил енергията и смисъла на живота на Христо. Говоря и в прекия, и в преносния смисъл. Щастлив съм, че събитието се провежда в Старозагорската опера, на място, в което отбелязахме неговия 70-годишен юбилей. Тази сграда е свързана и с това, че Христо е тук по време на началото на пожара. Когато сградата пламва, нормалните хора бягат, а Христо с риск за живота си, е бил готов да изнесе докрай картините на свой колега, които се намират тук по време на пожара. Така правят само силните, истинските мъже.
Така Христо влизаше в огъня и за всяка кауза на Стара Загора.
Днес ще говоря за Христо Танев като хералдик, езотерик и за това, което роди неговото безсмъртие.
Темата с езотериката през годините плашеше част от хората около Христо. Но аз винаги съм считал, че трябва да подкрепям неговите търсения, въпреки че принадлежахме на различни езотерични школи. Езотериката може да бъде много отвлечено занятие, което да смущава здравите умове. А може да бъде и нещо като езотериката на Авицена, Леонардо да Винчи, Исак Нютон, Никола Тесла, Стив Джобс, Марк Зукърбарг, Людмила Живкова и Александър Фол…
Няколко думи за героя, който ще цитирам след малко, освен почитаемия от мен Георгий Гурджиев. Никола Тесла е имал много сериозно съперничество с Томас Едисън. Ние сме в тази зала и можем да проведем това мероприятия, благодарение на светлината на лампите, които са тръгнали от Томас Едисън, и на променливия ток, който Никола Тесла е довел в края на краищата до всеки цивилизован гражданин на Земята.
Когато личност като Тесла се занимава с езотерика, към нея трябва да се подхожда изключително внимателно и отговорно. Принадлежа към традиция, която е по-близка до Георгий Гурджиев, затова ще започна с негов цитат: „Законите, които действат в нас и произвеждат цялото многообразие на възприеманото от нас, навсякъде са едни и същи. От най-древните времена човечеството е разбирало това и, използвайки езика на символите и формулите, който е по-съвършен, от нашия съвременен език, е продължавало да предава своето знание на следващите поколения… Символът, изразявайки законите на единството, в същото време посочва пътя към него“.
Тези, които познават идеите на Христо Танев и неговото творчество, мисля, че съзират мощта, с която Христо възприемаше и единството, и пътят към него.
Никола Тесла от своя страна казва: „Ние можем да направляваме положителната умствена енергия. Енергията, която е в музиката на Бах или на Моцарт или в стиховете на великите поети (поздравления за Таньо Клисуров, който е с нас тази вечер). Аз бих добавил и в картините на великите художници… В интериора на земята има енергия на радост, мир и любов. Проекциите им са цветето, което расте от земята, храната и водата, които получаваме от нея и всичко, което прави родината на човека. Прекарах години в търсене на начина, по които тази енергия може да повлияе на хората. Красотата и ароматът на розите могат да се използват като лекарство, а слънчевите лъчи – като храна! Истината е, че знанието идва от един и същи център от Космоса. Звукът не съществува само в гръмотевиците, но в трансформацията в яркостта и цвета. Възможно е да се чуе цвят. Езикът е от думите, което означава, че е от звуците и цветовете“.
Тук искам да споделя логиката за езотериката, която е полезна за всеки нормален човек, за да мисли върху нея и да има собствени духовни търсения. Езотериката от една страна, може да произтича от неспособността да бъдат разчетени символите и формулите, които са ни оставили от древността. Когато те не са разчетени, хората не разбират това, което казват езотериците, за които това е отворена книга – като Христо Танев.
Разбира се, има и друга не по-малко продуктивна трактовка на езотериката и тя е, че това е просто знание, до което все още не е построена логическата верига, която обикновено изгражда науката.
Висшата форма на езотериката, от която Христо Танев не беше лишен, е способността да се почерпят знания от този единен център, за който Никола Тесла говори.
Тук искам да припомня само някои от нещата, които Художникът ни остави и завеща и след него да работим с пълни сили.
Истината е, че Христо написа малка, но оставила изключителна следа в българска писмовност книжка, каквато е „Азът на българите“. Бих определил книгата като манифест на модерния просветен национализъм и консерватизъм в България. Оттук, когато говорим за символите, формулите и знаците, бих ви посъветвал още веднъж да минете през целия периметър и да погледнете какво ни е оставил Христо в своите картини…
Това, което стои над всички нас, като родени в Стара Загора, като граждани на града и на всички българи, са знамето и гербът на Стара Загора.
Знаете, че Христо беше една от най-влиятелните и със сигурност най-упоритата личност по отношение на създаването на интегрирания център на града, на възстановяването на Старозагорската опера, на построяването на музея, на библиотеката, на музей „Литературна Стара Загора“, на театъра, на форума… Нещо, което е като корона от културни институции, нещо, което нито един български град днес няма.
Това беше съпроводено с дебатите, които се разгоряха навремето, за 8000 години Стара Загора. Не мога да не припомня, колко забавен беше Христо, когато казваше: „Трябваха ни 9000 години да кажем, че сме на 8000…“. Но фактите са си факти. Когато изпращахме Христо, когато приключи земният му път, аз мисля, че един от най-щастливите знаци за един пълноценно преживян живот бяха поставените по спирките на цяла Стара Загора фотопана – 8000 години Стара Загора. Така беше на 21 март, когато го изпращахме…
Христо не се съмняваше, че тази кауза ще победи, защото е разумна. Но и не само за това, а защото тя носеше в себе следи, които може да видите в неговите картини, следи, в които наистина е закодирано познание, за природата на човека, такъв какъвто се е състоял от времето на неолитната революция и какъвто го познаваме днес.
Няма да говоря за това, че днес София спори, че е най-старата столица на Европа, Пловдив – че е най-старият жив град, Пазарджик – че е на 9000 години, Провадия-Солницата – градски център на технологиите на древния свят. Но истината е, че всичко това започна от Стара Загора и в дълбокия си корен носи прозрението на един художник.
Христо беше удивителна личност, защото по един своеобразен начин се бореше както за екологията на въздуха, така и за тайните на водата. Ще споделя една мисъл на Леонардо да Винчи: Водата приема различен характер толкова пъти, колкото са различните места, през които тече. Масару Емото, който пък изследва тайните послания на водата, пресечи хиляди километри да стигне до неолитните жилища в Стара Загора и те да му бъдат показани лично от Христо Танев. Не знам колко хора могат да се радват на такъв интелектуален, духовен жребий някой да прекоси половината свят, за да се срещне за 1 час с тях. Когато говори за посланията на водата Маркус Лаукс казва, че науката и духът се обединяват до дълбок и безспорен квантов скок в начина, по който ние гледаме на света…
Много от хората сигурно си спомнят, че в Стара Загора направихме един невероятен прецедент, благодарение на идеята на Христо Танев, пък той когато я има, намира поддръжници. В мое лице откри човек, който да се справи със задачата да доведе учените от Тракийския университет да се срещнат с езотериците, за да говорят за тайните на водата. И както обикновено става, Христо Танев отново се оказа прав. Знаете, че вече в България има и факултет за изучаване на свойствата на водата, и това, което беше езотерика преди 10-15 години, вече е предмет на изследователски интерес и научни разработки.
С Христо сме имали удивителни приключения. Дойде един ден и ми казва: „Знаеш ли, мисля, че с Алексей Стоев трябва да напишем писмо на царя, че е голяма простотия България да бъде разделена на толкова региони, и че те трябва да бъдат три – Велико Търново, Стара Загора и градът на злото – София…“. Имаше смисъл, но ми изглеждаше абсолютно невъзможно да се случи. В края на краищата тримата написахме писмо. В крайна сметка регионите не станаха 3, но станаха 6, с тенденция, да се доведат до 3 и точно по делението, което Христо изработи, съгласно енергийно-езотеричните принципи, по които една държава трябва да определя териториалното си деление.
Тук стигаме до една идея, която когато чух от Христо, реших, че докато съм жив, ще я отстоявам с всички възможни средства. Сигурно сте чували, че Христо реши, че България трябва да има нова столица, изградена на зелено. Не върху натрупаните негативни енергии на административния център – София, а на чисто енергийно място, където да започне промяната. Тази идея не просто е жива, а наскоро проф. Искрен Коцев публикува обзорна статия: „Смяна на столицата? Защо/не/?“. За никой не е случайно, че Стара Загора и Велико Търново са в полезрението на учения.
С Христо имахме известно разминаване по отношение на Световния музей на писмеността. Христо много искаше това да стане в Стара Загора. А пък аз му казах: „Христо, за къде бързаме, животът е пред нас. По-добре да направим новата столицата и в нея е мястото на Световния музей на писмеността“. Чувствам се в дълг пред Христо и докато съм жив ще продължавам да настоявам, да има не само нова столица на България, но в нея да има и Световен музей на писмеността.
За Живата енергия, която остава след всеки от нас… Разбира се, от тези, които са живели с дух и съзнание, които произвеждат благодат. Всеки си има своя еманация, която и след края на земния му път, продължава да действа на всички останали. Енергийните портали, от които Христо продължава да въздейства, са неговите картини. Сигурно един от най-сложно разгадаемите феномени, който не се отдал на Маркс, и той е отказал да работи с него, е било защо не може да се получи вкарване в теорията на стойността трудът на художниците. Защото цените на картините не позволяват да бъдат изследвани с обективните, икономически инструменти. Истината е, че има хора, които рисуват и има хора, които отправят послания и отварят енергийни портали, с които надживяват времето и пространството. Затова има картини, които струват милиони, има картини, които са безценни. Но независимо от цената и от мястото, където те се намират, това, което ги прави смислени и стойностни и значими е енергията, която произлиза от тях…
Ще споделя и един много, много личен момент. Христо Танев и Иван Гранитски дълги години спориха кой има по-голям принос в това с Виктория да подобрим геноматериал на нацията, като родим следващо дете и то се роди, и стана Станимира. Христо каза, че иска да доведем детето, да му подари картина… Да си избере картина в галерията, Станимира – неговата езотерична проекция. Заведохме я в галерията, тя тръгна между картините, застана до една с червена топка, опря си ръката в нея и не мръдна от там. На това Христо каза: „Да!“. Абсолютно убеден съм, че всеки, които си постави ръката до червените топки, ще почуства топлината, която идва от нея.
Сега е модерно и либералите говорят за човешки отпечатък в негативния смисъл. Например, човек като живее колко замърсява природата. Пък ние трябва да говорим за отпечатък в позитивния му смисъл, в смисъла, по който го остави Христо Танев. И знам, че неговият отпечатък е с размера на географското понятие на Европа, като минимум.
Много случаи мога да ви разкажа по отношение на добрини и чудеса, които е правил Христо. Но ще се спра само на едно, свързано с мегалита в Бузовград. Най-големият изследовател на мегалити в България е Александър Фол. Искам да ми направиш среща с него, казва ми Христо, за да му покажа мегалита в Бузовград. Спонсорирам международен симпозиум за Берекетската могила в Стара Загора и тук идва Александър Фол. Христо Танев пристига, в момента, в който отвори фотографиите… – не съм виждал Александър Фол в такова състояние. И знаете какво беше неговото завещание – пожела орфически ритуал за преминаване към безсмъртието на „Вратата на Богинята“ в Бузовград.
Христо е останал по много и различни начини. Но аз съм длъжен да кажа, защото с мен е говорил много пъти – колко много се гордее със синовете и внуците си. Христо знаеше, че освен духовното ДНК, което толкова щедро е раздал на толкова много хора, не само в Стара Загора, не само в България, а и по света, някъде тази невероятна комбинация от гени в един момент ще даде и един велик нов художник. И на мен много ми се иска Христо в един момент да го вижда отгоре и да се радва на това.
За Христо мога да бъда толкова многословен, че да говоря няколко дни без да се уморя, и без да считам, че съм казал достатъчно. Защото когато един човек има толкова смислен и наситен живот като Христо, никога не е грях да говориш с часове за него. Но искам да завърша с няколко мисли.
Уникална е мисълта на Никола Тесла: „Сърцето на мъжа е част от симфонията на Земята“. Не знам на кого отива повече, отколкото на Христо. И Тесла казва още: „И помнете, никой човек, който съществуваше, не умря!“. Гурджиев пък казва: „Експерименталните изследвания в езотеричните школи са изяснили факта, че има хора, които посредством своите еманации оказват добро или лошо влияние на другите“.
Картините и закодираните в тях образи и символи са еманацията, с която Христо Танев продължава позитивното си въздействие върху света и всички нас. Това се нарича безсмъртие.
NBP.bg