Иван Костадинов
Калитиново е само на 10 км от Стара Загора, пътят е хубав, градският транспорт – редовен. Това е едно от големите села в общината. По постоянен адрес жителите са над 900, а с тези по настоящ адрес стават над 1100. Голяма част от тях са роми, добре социализирани, с отлични взаимоотношения с останалите. Времето на кражбите и проблемите е останало в историята, казва кметът Иван Костадинов, и добавя, че всичко може да се постигне, когато хората искат нещо и имат желание за диалог.
В последните две години Община Стара Загора е направила много за подобряване на инфраструктурата в селото, оплаквания няма, всички общински сгради са ремонтирани. В момента тече ремонт на сградата в центъра, в която ще се помещава пенсионерският клуб, а понеже има достатъчно помещения замисълът е да се отдели място и за детска градина. Нуждата от нея е осезаема. А на всички стълбове по улиците има нарисуван българският трикольор.
Децата са слабост на Иван Костадинов – остава му малко да завърши „Педагогика“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“.
Част от кабинета му е малка детска занималня
В читалището се събират и деца, и възрастни
и няма проблем всяко дете да погостува. В началото на мандата всяка втора седмица във вторник за няколко часа на кметския стол сядало дете. И кметът се възползвал от идеите на малките калитиновчета, които искрено споделяли желанията си. Така едно момченце казало, че ако тук има занималня, сестричката му ще ходи там, а майка му ще си намери работа. Е, не станало веднага, но от два месеца, благодарение на съвместен проект със Сдружение „Самаряни“ и Община Стара Загора, една от стаите в кметството е превърната в занималня. Там заварваме 9-годишната Надя, а малко по-късно по стълбите се втурват още няколко хлапета.
Не може да пропуснем – на прага в стаята на кмета
гостоприемно ни посрещат секретарката на читалището Димитрина Иванова и баба Тонка
Димо Димов-Лемуил
известна майсторка-кулинарка, с топла погача с надпис „Добре дошли“, мед и самардала. Замесена с пресни яйца и истинско мляко – уханието и вкусът те връщат вкъщи и напомнят за времето, когато хлябът беше без добавки и подобрители. Отчупихме си по няколко пъти, докато разговаряме. С разказ се включва и изпълнителният директор на „Самаряни“ и ръководител на проекта „Къщата на семейството и общността“ Димо Димов-Лемуил. Проектът е иновативен, защото за пръв път вниманието е насочено към общността като цяло и се търсят начини не просто да бъдат привнесени опит и знания отвън, а да се открият сред хората. Вниманието е насочено основно към децата до 5 години и родителите им, но работата не се ограничава само с тях, а обхваща повече хора от общността. Децата учат нови неща, а възрастните доразвиват родителските си умения, споделят опит. Така взаимно се учат на общуване, на споделяне, на пълноценен живот в общността.
След ремонта тук ще се помещава пенсионерският клуб, ще отделим място и за детска градина, казва кметът
Имахме възможност да направим този проект и на друго място, но избрахме Калитиново, казва Димо Димов. Една от причините е, че се познават и от години работят добре с Иван Костадинов, но има още много причини. Сред най-важните – единствено тук е осигурено помещение, тоест средствата, които биха отишли за наем, ще се насочат към дейности.
Силен аргумент е броят на децата – 185 до 18 години, 111 от тях са до 12 години
По проекта трябва да бъдат обхванати около 60, на различни етапи, но не връщат никого, а мераклиите са много. Засега са 12. За нас е важно, че кметът е с иновативно мислене, деен, позитивно настроен, с желание селото да има добър имидж, подчерта още Димо Димов. Кметът пък вмята, че така и кметството има нов живот, не е просто администрация. За децата на селото той е готов да направи всичко, а очевидно обичта им е взаимна, защото те го следват навсякъде по улиците и се чувстват длъжни да го информират за всичко.
Паметникът на загиналите в Джуранлийския бой
Училище в Калитиново няма, но децата са обхванати 100%. Учат в средищното училище в Преславен и в Стара Загора, особено по-големите. Кметът дори ходи на родителски срещи, ако родителите са в чужбина, а за децата се грижат баба и дядо, пък и когато родителите нямат възможност. Гост е на всички абитуриентски тържества, канят го за кръстник. Съдейства за намиране на работа. А когато се продаде имот в селото – задължително се интересува какви са новите собственици, защото не му е все едно какви хора ще дойдат.
Някои смятат, че кметският пост дава много власт, но не е така,
това е преди всичко отговорност. Ентусиазмът няма нищо общо с моженето
Важно е да общуваш с хората, да говориш на един език с тях, да можеш да чуваш проблемите им. Кметът не може и не бива да е само администратор, трябва да бъде медиатор. Работният ден е 24 часа – обади се някой, посред нощ палиш колата и тръгваш. И водопроводни тръби съм сменял, и други ремонти съм правил. Мисля, че си вярваме, няма напрежение, няма лицемерие. Живо е селото ни, все по-хубаво става, разкрива рецептата за работата си Иван Костадинов.
В магазина при Ганка – тук има всичко, което може да намерите и в големите квартални магазини
За тази живост допринася много НЧ „Благоразумие-1927“. Сградата е построена през 1971 година, базата е хубава, ремонтирана, поддържа се.
Има голям салон, библиотека с над 6 хиляди тома
казва Димитринка Иванова, читалищен секретар. Има певческа и танцова група, дори кметът участва с тях във всички концерти и гостувания. Има и Лазарска и Коледарска група. Читалището участва в събори и празници из цялата страна, притежава много награди и грамоти. Няма празник, които да не се празнува, поводи за събиране на раздумка винаги се намират. Читалището е наистина място, където хората ходят редовно и с удоволствие.
През лятото сбирките се пренасят в парка отпред, който преди години бил превърнат в паркинг, но кметът не се примирил, докато не се освободи пространството.
Снекбар „Булгари“
Празникът на селото е на Илинден. Калитиново е от селата, в които няма православен храм. Но и този проблем ще бъде решен – миналата година Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан е дал благословията и се очаква да бъде взето официално решение за изграждането на черква. Естествено – тя ще носи името „Свети пророк Илия“.
Безработицата е почти нулева, не работи, който не иска, казват хората тук. Мнозина намират препитание в Гърция или Германия, в града работят също доста хора. В селото функционират два цеха – за дървообработване и за метални конструкции, четирима строителни предприемачи дават работа на повече от 40 човека.
На всички стълбове по улиците е нарисуван българският трикольор
В момента се изгражда бетонов център, инвестицията е доста сериозна
Няколко големи арендатори обработват големи площи, има и по-малки земеделски стопани. Основно се сее пшеница, а в последните години – и етерично-маслени култури. Собствениците имат вече и дистилерии и местните хора виждат сериозни перспективи в този бизнес
Хубавото е, че всички, чийто бизнес е свързан със селото, не чакат покана – сами се обаждат и предлагат помощ.
НБП, Таня ИВАНОВА
