Има смисъл да учим децата, че усукан червен и бял конец носи повече енергия от гривна на силиконов конец
Дни преди 1 март улици и магазини са залети с най-българския символ – мартеницата. Едва ли има българин, който не знае нейното значение, но това, което наблюдавам в последните години, показва, че има смисъл да го припомняме всяка година по това време.
Мартеницата е символ на здраве, дълъг живот, плодородие и изобилие. Белият цвят е символ на радостта, красотата, чистотата и непорочността.Червеният цвят се свързва с женското начало, здравето и е знак на кръвта, зачеването и раждането. В различните краища на страната се добавят и синьо против уроки, а този цвят е свързан и с небето и водата; зелено – като символ на плодородие и възраждане, жълто като слънцето – за повече берекет и радост, мораво – за мъдрост. Някога на 1 март възрастните жени са ставали рано да преметат къщата и двора, да пресучат бял и червен конец, вълнен или памучен, който връзвали на ръчичките на децата, момите, мъжете, добитъка и плодните дръвчета за здраве и плодородие. Вярвали, че с мартениците ще накарат Баба Марта да се усмихва, за да бъде годината плодородна и усмихната. В днешно време доста се отдалечихме от тези поверия, но пазим поне традицията където и да сме по света, да закичваме с мартенички близки и приятели. Хубаво е, че този уникален наш обичай вече има много почитатели по света, навсякъде, където има българи, навсякъде, където има български училища децата се учат да правят мартенички, разказват на другарчетата си защо се носят.
Прекрасно е, че почти във всяка детска градина и училище децата правят мартеници и учат стихове и песнички за обичая. Колкото и да са неуверени и несръчни детските ръчички – сътвореното е красиво, смислено, истинско. Защото са научили най-важното – трябва да се работи с чисто сърце, с хубави мисли и с любов. И знаят, че значките с образите на филмови, литературни и спортни герои не са мартеница, че е достатъчен един пресукан конец, за да донесе радост и здраве.
Но да се върнем на мартенските базари. Изобилието е наистина голямо, има за деца и възрастни, за офиса и дома, за автомобила, за детската количка, за домашните любимци. Има с надписи, има малки и големи, има по-пищни и по-семпли, по-скъпи и по-евтини. Купувачите засега са малко, повече оглеждат, купуват главно тези, които изпращат за чужбина. Големите покупки по традиция ще са в последните дни и на самия 1 март.
Не прави изключение и традиционният базар на мартеници в Стара Загора. Уж местата щяха да са по-малко – пак са колкото миналата година, уж щяха да са на безопасно разстояние – очертанията показват обратното. И както винаги има повече търговци и прекупвачи, отколкото хора, които наистина работят с ръцете си. Твърде много кич и шир потреба и тази година заливат сергиите, а цените на някои видове са като за уникати. Уви, с болка отчитам, че и тази година китайските мартеници са много. Ясно е, че китайците произвеждат толкова много украса за Коледа, Великден и Хелоуин, защото в света милиони празнуват тези празници. Обаче не мога да разбера този феномен с мартениците – къде им е сметката да се занимават с това, а съдейки по цените на едро, явно ги дават за жълти стотинки. И понеже не го разбирам, няма да разсъждавам по темата. Но не мога да не кажа, че в мартеницата няма място за икони и кръстчета, защото е езически символ, нито за символи на китайската година – тази година е волът, но сме виждали и маймуни и змии. Не мога да не споделя и друго – факт е, че български производители предлагат много добри, при това – естествени, материали и наистина много хора правят мартеници от тях. Но оглеждайки базарите, продавалниците в мрежата и групите във фейсбук, забелязвам друго – едно отдалечаване от същността. Получава се една надпревара кой ще сложи повече допълнителни символи – детелинки, подкови, щъркели, цветя, мъжки и женски фигури, повечето са еднакви по големина. Има битка и за повече използвани техники, за най-големи и най-малки модели. Не съм против техниките, не съм и против осъвременяването на традициите. Но защо ги превръщаме в самоцел? Защо всичко е толкова отъргашено, защо се превръща в битка за повече печалба, за завладяване на пазари. Защо се отдалечаваме от символа и истинското му предназначение, от истинската му стойност?! Мартеницата е част от нематериалнно наследство на ЮНЕСКО, тя ни прави неповторими сред другите, защо се опитваме да променим това?
Мартениците на Таня
Разбира се, не чакам отговор. Знам само, че има смисъл да учим децата, че усукан червен и бял конец носи повече енергия от гривна на силиконов конец. И на 1 март ще търся ръцете с точно такъв конец.
NBP.bg, Таня ИВАНОВА
