Автор: Виктория Тодорова Колева, ХІІ клас
Професионална гимназия по хранителни технологии и техника – Пловдив, Ученически клуб „Клио“
Ръководител: д-р Донка Радева
Какво е верността? Чувство, което търсим в другите и на което се надяваме в моменти на изпитание? И надежда, че ние го притежаваме? Край нас има много примери за вярност – към Родината, към семейството, към приятели, към себе си! Кълнем се пред знамето на България да не я предаваме и да й бъдем верни защитници. Даваме брачни обети за “вярност, докато смъртта ни раздели”. Обещаваме на “верни приятели”, че могат да разчитат на нас в трудни моменти. Иска ни се да важи и правилото: “вярност за вярност”. И някак неусетно, верността заприличва на разменна монета между нас и другите. От чувство става задължение. От усещане за близост се превръща в задължение и ограничение. Затова за вярност много се говори, но рядко можем да я срещнем такава, каквато ни се иска. Рядка като златото и ценна като него!
Златото е рядък метал – това го прави ценно и от хилядолетия го използват за разменно средство. Често му правят евтини имитации, които да дадат ползи на фалшификаторите. Златото е символ на успех – за владетели, за държави, за обикновени хора. И така – до днес, когато златото продължава да се приема за най-сигурен измерител на имотно благополучие. Ако се увеличи количеството злато, то ще загуби стойността си и ще се обезцени. Явно е, че до днес това не е станало – рядкото и ценно злато продължава да е измерител на богатство. А фалшификациите му изискват проверка – проверката с огън е опитът от миналото.
Човекът е крехко същество. Тялото му е уязвимо, животът му е непрекъсната борба. Семейството и родът му дават средата, в която да израсне и поеме своя път. Там се калява характерът му и личната му индивидуалност. А след това идват изпитанията в големия външен свят. Толкова често там му се налага да преодолява враждебност и неразбиране. Тогава търси онова, което може да го направи по-устойчив.Това са онези близки хора, които ще го подкрепят и ще застанат до него в ежедневните изпитания. На които може да се довери без страх и на които да разчита без съмнение. Хора, на които да вярва повече, отколкото на себе си. Верни приятели! “Приятел в нужда се познава” – казва българската поговорка. Проверката в изпитанието разпознава истинската вярност пред фалшивата. “Огънят“на преживяното премеждие калява приятелство. Но не се ли заблуждаваме? Силата на верността днес не гарантира същото утре. “Човекът е слаб и подъл”, заявява Антихриста на Христос в пустинята, преди да бъде разпънат на кръста. Не очакваме ли много от слабите хора, които предпочитат измамна вярност и лицемерие днес, за да спечелят нещо утре…. Съществуват ли хора, които ще предпочитат риска за себе си в името на Родина, любим, приятел….? Не сме ли си измислили тази представа, за да увеличим надеждата си? Не търсим ли във верността на другите нещо, което не можем да намерим там? Не е ли това очакване от другите израз на нашата собствена слабост? Да, Христос отговаря, че не само за “голия хляб живее човек”.Той има и Божията искра, която го извисява над материалните ползи. Но не всички хора го усещат. Апостол Павел говори в Посланията си, че хората са “материални, душевни и духовни” и разликите им са такива, че често не могат да се разбират… Затова и верността остава неразбираема за мнозина.
Жълтото злато се изпитва с огън, за да открие истинската си стойност. Подобно на това, верността се показва най-ясно в трудните моменти от живота. Точно както фалшивото злато почернява – така и наяве излиза черното у хората. Трябва да бъдем наясно, че на земята, на която се събуждаме, ходим и заспиваме всеки ден, се разхождат и тези “черни души” – неприятели, които могат да ни провалят живота само с едно тяхно действие, Те могат да ни намерят навсякъде, дори и там, където не ги очакваме. Може да приемат образа на най-скъпото, което природата ни дава. Моята първа среща с измамената вяра стана преди 8 години. Връхлетя ме през една вечер, когато моята майка реши да си стегне багажа и да остави нас – трите й деца – сами. Плакахме, умолявахме, търсихме съчувствие! Но реалността беше тази – три деца, изоставени сами и отглеждани само от баща си. Верността на моята майка бе верност към нейното щастие – ние нямахме място там. И така светът се преобърна. Изпитанието на тази нощ ни завихри и промени представите ни. Разбрахме, че имаме фалшиви представи за най-съкровеното в живота ни. Сега знаем, че трябва внимателно да избираме, кой да бъде в нашият кръг, за да остане той безопасно място. Страхуваме се, че и най-добрият ни приятел днес, утре може да се обърне срещу нас. Защото щом собствената ни майка не е обърнала гръб в трудното, когато сме молили и плакали, може би трябва да спрем да се надяваме на верност от други!? И да приемем, че никой няма да бъде с нас, когато имаме нужда от това! Може би?! А така ми се иска да съществува верност!
Античният автор Овидий твърди:,,Както жълтото злато се изпитва с огън, така и верността може да се познае в трудно време.“ Трудните места са грозна и страшна реалност, която изпитва характерите ни и проверява качествата ни. Но въпреки разочарованията, продължаваме да се надяваме! Търсим и очакваш вярност от другите! Обещаваме вярнос и помощ на близки и приятели в трудност. И верността става обещание за бъдеще…., светлина в тунела на самотността.
Дано бъдем от тези, които умеем да бъдем верни – на себе си и на близките, на Родината и на принципите си. Затова ни трябва смелост, с която да минев в трудното. Да изпитаме първо себе си чрез огъня на премеждията и да останем верни на доброто! Дано имаме сила за това…
