След статията ми „Резилят музея”, публикувана в миналия брой на вестника, с мен разговаряха много старозагорци, възмутени и от проваления 100-годишен юбилей и от обезличаването на тази културна институция. Среща потърсиха и музейни работници, и хора, поканени на повторния опит за учредяване на дружество „Приятели на музея” на 11 юни. На всички тях, като и на всички читатели, дължа ясен отговор защо „НБП” няма да подкрепя подобни самодейности. Както и „честване на 1900 години Стара Загора” при наличието на територията на града на неолитни жилища на възраст над 8000 години.
В каузата за ускореното изграждане на цялостно интегриран културен център на Стара Загора – театър, галерия, музей, библиотека, опера, „Национална бизнес поща” вложи огромна позитивна енергия. Целта сега изглежда по-постижима от всякога. Ето защо днес е нужен нов хоризонт, който да очертава задачите отвъд материалната инфраструктура. Трябва да се дискутира публично на първо място за ролята на тези институции в изграждането на новите поколения старозагорци, както и за развитието на Стара Загора като център на културен туризъм.
Живеем в пазарен, висококонкурентен свят, в който най-сигурната тенденция е покачването на цената на Времето. Колкото и да е драматичен този факт, той трябва да влезе и в главата на музейното ръководство в Стара Загора. Нека преди то да реши има ли бизнес в това да „продадеш” над 6000 години история за 3000 лева, да помисли върху следната информация, публикувана в печата през последните дни.
Американският президент Джордж Уокър Буш и съпругата му Лора на 10-11 юни идват за по-малко от 24 часа в България. Очаква се в това кратко време основните прояви да се състоят в Археологическия музей с институт при БАН и в Националния исторически музей. Целта е лидерът на САЩ да покаже на целия свят уважението си към историята на България, в чиито земи лежат корените на европейската цивилизация. В този акт има мощен икономически вектор, защото по мнението на Валентин Георгиев, изп. директор на Американската търговска камара в България, „единствено културният туризъм има перспектива за развитие и може да привлече инвеститори отвъд океана”. Така в глобалния свят политическите знаци произвеждат пари.
Да се върнем сега в Стара Загора и да поговорим за финикийските знаци. Кметът на града д-р Евгений Желев и по-голямата част от общинските съветници повярваха на каузата на „НБП” за изграждане на корона от културни институции, която да венчае достойно центъра на 8000-годишния ни град. Градоначалникът организира градеж, невиждан в Стара Загора от времето на Капсамунов. Така, в крайна сметка, старозагорци довериха в ръцете на културата активи – сгради и прилежащи терени, за 200 милиона лева! Това не е подарък, а стратегическа инвестиция! С риск да засегна някой от приятелите на „НБП” от средите на едрия бизнес, не мога да посоча корпорация с такива активи на територията на Стара Загора. За сравнение – култовата фабрика „Загорка” бе приватизирана за 20 милиона долара!
Всички граждани са в правото си да очакват тези огромни активи да работят за бъдещето на града, да създават културен продукт, да носят морални и материални дивиденти.
Сигурно в друга държава, в друг град или дори в нашия при други обстоятелства Халите можеха да станат не художествена галерия, а магазин като в Пловдив. В новата сграда до ОББ да влезе застраховател, а не музей. Партийният дом да стане хотел, а не библиотека. Опожарената сграда да не се реконструира, а да се събори, за да видим там гигантски МОЛ, а не опера.
В Стара Загора – културна столица от европейски калибър, се случи точно обратното. Ето защо, независимо от срамно (за държавата) ниските заплати, никой от представителите на културните институции няма право да губи достойнство. Защото така ограбва достолепието на града-герой!
Ние, старозагорци, не сме възкръснали от пепелищата, за да си посипват децата ни главите с пепел.
Станимир СТОЯНОВ
издател на „Национална бизнес поща”
Материалът е публикуван в бр. 24, 11.06.2007 г., на вестник „Национална бизнес поща“
