„Жива вода“ е новата постановка на Драматичния театър „Гео Милев“. Спектакълът е по мотиви на народната приказка. Постановката е на Мариета Ангелова, сценографията – на Анна Пулиева, а музиката – на Михаил Шишков и син. Прави впечатление колко бързо, вдигне ли се завесата, младата публика замлъква. Малките ученици не шукват и не мърдат. Веднага човек си задава въпроса какво привлича децата от това, което става на сцената, че толкова бързо жужащият рояк в залата спира, настава тишина и се усеща само детското дишане и така до края на спектакъла. Това, което грабва вниманието на малките зрители, е самата постановка с всичките й страни на спектакъл за деца. И тук вниманието ни се насочва към постановчика. Мариета Ангелова и като актриса, режисьор, автор в частната й театрална къща „Мариета и Марионета“ е човек на театъра с много богат опит на сцената. Тя владее театралното изкуство с цялата азбука на онова, което е необходимо да се направи, за да се получи жива картина на сцената. И тя да въздейства така на публиката от невръстни и от по-пораснали деца, че човек да се чуди каква е магията, която ги държи толкова внимателни и послушни. Единственият отговор е в изключителната опитност на този майстор, магьосник, роден и посветил се на сценичното изкуство за деца. Най-вече.
Първо Мариета знае как да подреди сцените, кой да излезе най-напред и да спечели вниманието на зрителя, който омагьосан мирува, мълчи, не чака нищо друго, освен какво ще стане по-нататък. Следи действието, защото, не е за чудене, може и да си представя, че е горе на сцената и помага на най-малкия царски син да намери живата вода за болния си баща – царя. Темпото е претеглено до онази граница на детското внимание, за което Мариета има свой специален вътрешен часовник, излъскан до блясък от употреба. Мариета познава психологията на детето от своята пребогата практика. Изкарай две кокондрели с невероятно дълги носове (артистките Елена Азалова и Весела Петрова) и малкият зрител се настройва на вътрешния акорд: „Става много интересно“.
Другата магия за поддържане на детското внимание е подръчната сценография на Анна Пулиева. 20 метра син плат от единия до другия край на сцената ви дава почти истинска картина на буйна река, в която можеше да се удави главният герой. Спасихме го! И слава Богу! И т. н .
Да не забравим колко практично е измислен царският дворец и омагьосаната девойка, която накрая на спектакъла вече не е омагьосана и се пада на кого? Естествено на героя, който успя да донесе жива вода за болния си баща. През цялото това време малките зрители са стискали юмручета най-малкият царски син да си свърши успешно работата. И накрая в салона се чува едно успокоително „Ох!“.
Георги Райчев излиза бодър оздравял цар с помощта на живата вода, за която най-малкият му син подложи живота си на много препятствия. Весела Петрова влезе и в ролята на омагьосаното момиче. Цветомир Черкезов в ролята на момъка, който изложи живота си на изпитание, изигра Цветомир Черкезов. Димитър Митев и Тодор Тодоров бяха в ролите на лошите царски синове, готови на всякакви шмекерлъци, за да завоюват царската корона. Разбира се, царят предава по право короната на най-малкия си син, жертвал се за здравето на своя баща.
Ето, така подредени нещата с натискане на копчето на най-подходящия бутон за темпоритъм, постановката печели съмишленици и от салона на театъра. Сигурно и госпожите, като се върнат в клас, ще разговарят с децата като с възрастни, за да растат и да разбират и живота на възрастните.
НБП, Донка ЙОТОВА