Няма по-хубаво за един родител децата му да го следват и продължават след него, казва собственикът на верига хипермаркети „Багира“ Васил АРГИРОВ
Васил Аргиров с Васил Аргиров-младши, син на Мариян
– Г-н Аргиров, „Багира“ навърши 25 години. Честита годишнина! Каква е равносметката?
– 25 години са много време, но не мога да забравя началото. Започнахме с магазинче 30 кв. м, със съпругата ми Мария работехме на две работни места. Издължихме се след 7-8 месеца и
започнахме да градим като пчелички
Имало е много трудности. Но не съм съжалявал, въпреки че много обичах работата си като пожарникар. Продължавам да уважавам тази професия, тя ме научи да взимам решения за десети от секундата. Бях в бойните смени, навремето се разчиташе основно на живата сила и на бързата реакция. Както и в бизнеса – постоянно си в жарта, много често и в огъня. Трябва постоянно да си „в час“, да можеш да предвидиш накъде ще духне вятърът.
– Най-големите „пожари“ през тези 25 години?
– Много са! Днес продадем една стока, изкараното веднага влагаме в друга стока. Печалбата е влагана отново и отново, в стока и в сграден фонд, който сега е около 12 000 кв. м. „Багира“ е с два хипермаркета – в Стара Загора и в Казанлък, и един по-малък магазин, 500 кв. м, също в Стара Загора. Навремето имаше магазин 1001 стоки, голяма гордост. Ние започнахме с около 300, типичната железария – пирони, болтчета, клещи, тесли… за нас немалка гордост, а сега са 120 000
казват ни – „от пиле мляко“
но аз отговарям – има още какво да се зареди. За съжаление, площите не позволяват.
– Най-значимото, в което успяхте?
– Започнахме аз, съпругата ми и майка ми, тя също е Мария. Сега сме 196 човека. Най-значимото са моите деца и внуци, семейството ми, което израсна покрай работата ни. Синовете Мариян и Дeян започнаха да помагат още като осмокласници. Пращах ги през ваканциите не в нашата фирма, а в склад в Пловдив – на квартира, с началник, няма тате-мама. Да се научат да работят. Радвам се, че в момента и те, и снахите са във фирмата, всеки има определени ангажименти, работят, справят се. Поемат бизнеса и той им доставя удоволствие. Мариян отговаря за онлайн магазина, всички реклами, сектор строителство и химия, отделно други общи проблеми, които се решават ежедневно. Съпругата му Галина отговаря за дистрибуторството и ключови клиенти. Деян се занимава повече с казанлъшкия магазин, с другите ресори, съпругата му Тони е в онлайн магазина. В движение разпределяме задачите, всеки ден.
Няма по-хубаво за един родител да види, че децата му го следват
и продължават след него.
Аз вече се старая да предавам и прехвърлям на тях. Надявам се да ме пенсионират скоро.
– А как се роди името“Багира“?
– Ето, от тук (сочи една черна пантера в кабинета си). Черната пантера от филмчето „Маугли“! Имахме куче, немска овчарка, също черно, бяхме го кръстили Багира. Когато основавахме фирмата, почина, и така се роди името. При нас всичко е свързано със сърцето, с емоции, които се опитваме да контролираме и немного често успяваме.
– Следвал ли сте нечий пример през годините?
– Когато открихме фирмата, бях си купил едно камионче и често разтоварвах до един железарски магазин в Пазарджик – колкото сегашния ни офис, но ми се виждаше огромен.
Казвах си – ей това трябва да направим
В момента в „Багира“ е актуален коледния базар
Пълнеше ми окото. Направих го. След това пример ми беше друг – тогава около 100 м2 може би, за мен пак нещо огромно. Решихме да вземем „Морското око“, старозагорци може би го помнят. Разширихме се на около 200 м2 – голям магазин! После в София дойдоха чуждите вериги. Видях техните размери и разнообразие и пак си казах – е, това е нещото! И така… Сега имаме много стока, самочувствието, че работим добре. Сред хипермаркетите сме много добре, но пак продължавам да се оглеждам.
– Новите проекти на „Багира“?
– Ние имаме огромна гама артикули, които актуализираме постоянно. Следим търсенето. Действаме много бързо, но без да се надскачаме. Преценяваме ходовете, стараем се да няма грешни. Последното ни разширение бе преди 3 години, доволни сме, затворихме кръга, което ни липсваше. Развиваме онлайн търговията, през сайта ни www.bаgira.bg може да се купи не всичко, но доста – 20 000 артикула, с наличности на склад, доставка от днес за утре. Имаме клиенти от цяла България, софиянци постоянно питат няма ли да открием обект при тях.
Нашата огромна номенклатура я няма никъде другаде
цените не ги коментирам. Имаме стоки в различни ценови пояси, с различно качество, както за еднократна употреба, така и за професионална, за работа по 8 часа дневно години наред. Клиентите ни знаят, че при нас ще намерят неща, които няма другаде. Конкуренцията зарежда с най-оборотното, а ние имаме и това, което е съпътстващо, което се продава два пъти годишно. Поддържаме го, заради клиента! Имаме много „екзотики“, клиентите ни могат да намерят това, което им трябва, и нещо, което години наред не са намирали. Например, не съм виждал другаде из търговската мрежа, лазерните писалки – за ремонт на порцелан, паркет, автомобил, мрамор, аквариуми. Предлагаме и новите технологии, които навлизат, благодарение на Деян и Мариян.
– Оценката Ви за пазарната ситуация в бизнеса?
– В момента строителството отбелязва бум, но не точно в нашата сфера. Ръст имат строителни фирми с дейности по санирането, директни производители или вносители на определени строителни материали. При нас не мога да кажа, че се е отразило като обем. В момента
в „Багира“ е актуален коледният базар, всякакви зимни стоки
за автомобила, за отоплението, барбекюта…
Стара Загора се развива добре като статистика и реалност, сваляме шапка на кмета Живко Тодоров. Има предпоставки за по-добър живот, за производство, спокойна търговия.
„Багира“ е българска фирма, ние сме старозагорци, моите родители са от Стара Загора, техните родители също. Коренът ни е тук, работим освен за нас и за клиентите ни. Данъците, които внасяме, са големи. Успяваме със свиване на разходите. Конкуренцията ни е от чужбина, която идва тук с големите дисаги и смята, че трябва да ги напълни бързо и да се изнесе. Ние не мислим да напускаме. Работим с малък марж. Това рефлектира върху разходите, които бихме искали да направим за облагородяване, за развитие…
Като гледам ценообразуването
синовете ми са със същото мислене
– Кадрови проблеми имате ли?
– Имаме служители, които са още от бившото „Морско око“, 24 години с нас. Основното ядро е от дългогодишни служители, но идват млади хора, които искат да не работят и да получават пари. Дълга тема…
– Хобито Ви – волейболът, носи ли Ви удовлетворение представянето на „Казанлък волей“ и на ВК „Берое“-жени? В залата за кого викате?
– Волейболът за мен е освен хоби и много работа. Аз съм и от другата страна, която трябва да свърши много работа преди да се стигне до емоцията в залата. Захванахме се с проект първо с Казанлък, сега и в Стара Загора, защото сме старозагорци. От 19 години традицията в Стара Загора във волейбола беше прекъсната, истинският спорт беше забравен. Да създадеш един клуб, трябва да започнеш от А, Б. Но ние и във фирмата сме започнали от там и затова започваме от детско-юношеската школа. Тези деца след 10 години ще са зрели състезатели и ще се радваме на успехи в големия спорт. Дотогава влагаме – в треньори, екипи, много работа… Между двата клуба вече има конкуренция. Искам и двата да побеждават, да са на върха. Когато играят един срещу друг, гледам да не съм в залата, със смесени чувства съм
да се радвам ли, че единият прави точка, или да се ядосвам на другия
Но хубавото е, че вече „Берое“ успява да побеждава. Не са достигнали нивото на „Казанлък волей“, но там се тренира от много по-отдавна, децата са по-опитни и можещи в момента. От два месеца в „Берое“ се върна първата треньорка на казанлъшкия клуб – Лариса Китипова, която е старозагорка. Надяваме се напролет да жънем успехи. В женското направление „Берое“ са с класа над „Казанлък“, но тук сме направили селекция с професионалисти и зрели момичета, играли в чужбина, националки. Нивото е друго. В „Казанлък“ разчитаме на децата, които играят в младша и старша възраст, обиграваме ги и имаме много постижения – от петте възрастови групи нямаме отбор, който да не е сред първите 4 в България. При жените се надявам тази година да играем финал с „Марица“.
– Синовете подкрепят ли Ви и в това хоби-работа?
– Не се намесват, засега. Това е моя страст и енергия.
– Какво си пожелавате занапред?
– Може да звучи клиширано, но на първо място здраве, другото се постига с труд и постоянство.
Дима ТОНЕВА, НБП*
