Пожелавам си да продължим да сме упорити, да правим всичко с любов, казва Анка НИКОЛОВА, управител на фирма „Ани 2005“, която стопанисва закусвалнята
– Г-жо Николова, на 1 април закусвалня „Тракия“ отбеляза 20 години от създаването си. Как започнахте и развихте бизнеса си?
– Започнахме на 1 април през 1999 г., уж на шега, а ето вече 20 години сме на пазара. Аз преди това работих в магазина за дрехи, който и сега се намира в съседство със закусвалнята. И тъй като съм потомка на тракийски българи, от Тракийското дружество дойдоха тогава при мен и ми казаха – вземи под наем обекта, прави с него каквото искаш, за нас е важно да остане под наем на тракиец. Обичах да готвя. Първо смятах да направя магазин за цветя, другата част да е конфекция. Но в крайна сметка реших да запазя досегашното предназначение – преди това трима души го бяха стопанисвали като закусвалня, с оборудване, витрини. А и тогава имаше много добри майстори готвачи. Първите месеци беше много трудно, докато се стиковаме. Но през следващите години ни стана много лесно – бяхме можещи, мотивирани. Стоим на една маса, отваряме рецептурника, обсъждаме, четем. Питаме клиентите, каквото харесват – правим го.
– Вие и до днес готвите в кухнята, откъде Ви е това умение?
– Аз съм от занаятчийско семейство. Нашите като идват от Беломорска Тракия в Тополовград, дядо ми е бил хлебар. Учил е, с неговия подпис са издадени почти всички майсторски свидетелства на тогавашните хлебари в града. Баща ми също беше хлебар. Вкъщи винаги се е говорело, че човек трябва да има занаят. За да може с него хем да си изкарваш прехраната, хем да си в помощ на другите хора. Бяхме научени да готвим, да шием…
Когато започнах със закусвалнята, нищо че съм икономист, записах се да изкарам курсовете за готвачи при известния Асен Чаушев. Когато правиш нещо, трябва да е както трябва, да е професионално, да четеш непрекъснато. Готвенето ми действа и много разтоварващо. Стремежът ми е да не го правя между другото. Налагало ми се и да хвърля цял казан със супа, защото е загоряла… Ще се върне ли клиент, ако му продадеш лоша стока? И сега по цял ден съм тук, искам да проследявам целия процес. За жалост, българинът не може да разбере, че където и да работи, не работи за другия, работи за себе си. Като осъзнаем това – нещата ще бъдат наред.
И постоянството е важно, ние 20 години го отстояваме. Също зачитане на клиентите и уважаване на техните вкусове. И персоналът е много важен. Сега имаме малки затруднения с намирането на добри кадри, но във всеки ресор е така. Трябва да се борим и да стоим изправени. Радвам се, че работя заедно със сина ми. Сам човек нищо не можеш да правиш.
– Нещо ново, което предвиждате като асортимент?
– Придържаме се изцяло към традиционната българска кухня. Съобразяваме се със сезона, с всички християнски празници. Например, в сряда и петък имаме риба. По време на пост, както е сега, предлагаме 5-6 постни ястия на ден.
Сред най-предпочитаните при нас са пиле с ориз (готвим го понякога по 3-4 пъти на ден), свинско със зеле, пиле със зеле, мусака, дроб сърма. Много се харесват боб със зеле и спанак с ориз. Цените ни са конкурентни. Например, 400 грама порция свинско със зеле е 4 лв., пиле с ориз – 2.70 лв., също за 400 г.
Десертите ни са традиционни – макарони на фурна, мляко с ориз, бисквитена торта, но като у дома. Такава ни е цялата кухня.
Работим с охладени продукти, с доказали се фирми на пазара – „Метро“, „Афо“, „Брадърс Комерс“. Стремим се да готвим напълно здравословно, например винаги задушаваме, при нас не се пържи.
– Какво си пожелавате след първите 20 години?
– Пожелавам си да продължим да сме упорити. Да правим всичко с любов, да се уважаваме взаимно и с клиентите, и със служителите, и с нашите партньори.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
И за читателите на NBP.bg Анка Николова споделя рецепта за леко пролетно ястие:
Яйца по селски
1 връзка пресен зелен лук (поне 5-6 лучкчета да има) се задушава с вода и олио. Добавя се малко червен пипер, домат – пресен или от консерва – 100-200 г, малко чесън. Когато е готова тази основа, отгоре се чукват 2 яйца и се запича във фурната.
