Красимир КАСТЕЛОВ
Красимир Кастелов
Тази година треската, традиционно съпътстваща шоуто по раздаване на наградите „Оскар“, започва да обзема много повече хора в сравнение с преди. Защото номинациите за престижните отличия, които трябва да бъдат връчени на 28 февруари в Лос Анджелис за 88-ми път в историята, създадоха предпоставки за триумф на мейнстрийм киното с марка Холивуд, което се харесва на масовата публика. Е, няма да е седмият епизод на „Междузвездни войни“, номиниран само за техническите си постижения, но може да бъде друга от четирите продукции на големите холивудски студиа, получили общо 35 номинации, включително и за най-добър филм на годината!
Приходите от разпространението на тези четири заглавия в САЩ и Канада към момента на обявяване на номинациите са надхвърляли $ 606.6 млн. (по данни на boxofficemojo.com). Това е три пъти повече в сравнение с общия боксофис на номинираните за най-добър филм миналата година, когато само „Американски снайперист“ и „Селма“ представяха същинския Холивуд (Warner Bros. и Paramount Pictures). Останалите претенденти („Бърдмен“, „Гранд хотел Будапеща“, „Юношество“, „Камшичен удар“, „Теорията на всичко“ и „Игра на кодове“) бяха по-скоро авторски арт проекти, отличаващи се с независимия дух на нискобюджетното кино. Именно този независим дух, по-характерен за европейските филми, бе недолюбван дълго време от членовете на Американската академия за киноизкуство. Едва през последните години започнаха да му обръщат подобаващо внимание, удостоявайки с главното си отличие „Артистът“, „12 години в робство“ и „Бърдмен“. И с това на практика признаха отдавна известния факт, че стойностните филми на САЩ не се правят от 20th Century Fox, Universal Pictures, The Walt Disney, Warner Bros., Sony Pictures и Metro-Goldwyn-Mayer, а от малки компании, разполагащи с нищожни бюджети, но с по-голяма свобода за реализиране на творчески идеи.
Предстоящото връчване на оскарите обаче може да обърне тенденцията и да върне в играта т. нар. блокбастъри (скъпите холивудски продукции), ориентирани към масовите зрителски вкусове. За последно наградата за най-добър филм е печелил блокбастър през 2004-а, когато триумфира „Властелинът на пръстените: Завръщането на краля“. Силното представяне на Холивуд в тазгодишната надпревара е и отражение на рекордната година с приходи от продажби на билети, надхвърлящи $ 11 млрд. – нещо, което не се е случвало досега.
„Стая“
Но и шансовете на независимото кино да задържи позициите си не са за пренебрегване. Крепят се на A24 – малка компания, създадена едва преди три години. Тя се състезава в 7 категории (с три свои заглавия), включително и в главната с нискобюджетния „СТАЯ“ (Room). От Open Road Films пък се надяват на 6 статуетки за разследващата журналистическата драма „СПОТЛАЙТ“ (Spotlight) – основен конкурент на холивудските блокбастъри в съревнованието за най-добър филм на годината. Разобличителната творба на режисьора Том МакКарти вече бе провъзгласена за номер 1 от Американския филмов институт (AFI) и Асоциацията на телевизионните, радио и онлайн филмови критици (Critics’ Choice Awards).
С най-скромни очаквания (само за три приза) са компаниите Wildgaze Films и Parallel Film Productions, които стоят зад „БРУКЛИН“ (Brooklyn) – мелодрамата, която най-неочаквано се нареди сред претендентите за главния оскар, измествайки „Карол“ на Тод Хейнс и „Омразната осморка“ на Куентин Тарантино.
Изненадите или по-скоро гафовете на тазгодишните номинации предизвикаха бурни реакции в медиите и социалните мрежи. Сред най-обсъжданите теми е липсата на чернокожи актьори и режисьори сред номинираните. Аз лично съм удивен, че превъзходното превъплъщение на Идрис Елба в „Безродни зверове“ (Beasts of No Nation) е пренебрегнато. Но като истински гаф бих определил отсъствието на изключителния „Карол“ от надпреварата за най-добър филм, както и отпадането на Аарън Соркин, спечелил заслужено „Златен глобус“ за сценария си за „Стив Джобс“.
„Завръщането“
Но най-невероятното е, че „Завръщането“ и „Лудият Макс: път на яростта“ се превърнаха в основни фаворити с общо 22 номинации без да са номинирани за… сценарий. Ако някой от тях победи, би било прецедент, защото за последните 50 години само един филм („Титаник“) е получил главния оскар без да е имал номинация за сценарий. Нещо повече – това би било симптоматично, тъй като би утвърдило тенденцията към изпразване от съдържание на масовото холивудско кино и залагане на все по-голяма зрелищност и атрактивност. В нейна подкрепа би било и удостояването на Леонардо Ди Каприо със заветната статуетка за изпълнението му в „Завръщането“, което е по-близо до това на участник в риалити шоу от типа на „Сървайвър“, отколкото до истинското актьорство.
Но подгрявана умело от рекламата, нашата мания да класираме всичко – дори и филмите, сякаш са състезателни коне – всъщност добре обслужва индустрията за развлечения, наречена Холивуд. Наивно е да очакваме, че жури от няколко хиляди членове може да оцени по достойнство онези, които заслужават. Особено ако не забравяме, че става въпрос все пак за изкуство, чийто най-меродавен съдник е времето.
