Големите икономисти в историята са велики, защото първи са уловили големия проблем на икономическата епоха, в която са живели и са създали теория за неговото решаване. Ето няколко от примерите за това.
1770-1848. Адам Смит е адресирал потребността от създаването на условия за развитие на малкия, индивидуален предприемач в условията на възникващо пазарно стопанство, затова акцент са: трудовата теория на стойността (която да покаже кой създава стойността) и справедливостта (правосъдието), което да защити създателя на тази стойност.
1848-1870. Маркс е доразвил трудовата теория за стойността с акцент наемния работник, защото експлоатацията на работнически труд по негово време е била масова и нечовешка, довела до многобройни работнически брожения в негово време, така пропускайки, че не само те създават стойност, а и този (героят на Смит), който ги е наел.
1870-1920. Менгер, Баверк, Визер (по-късно Мизес и Хайек) – австрийската школа, връщат фокуса върху индивидуалния предприемач като контрапункт на първо: Пренебрегването от Маркс на пазара като верификатор на стойността, съобразно нейната ценност за потребителя и второ: Ролята му за стопанския напредък спрямо тази на държавата – капиталист, която организира стопанството и води до тоталитаризъм. С консолидирането на стопанската мощ и възникване на монополите и олигополите, а и с отказа на пазарните механизми да сработят в условията на масова паника – идват и ограниченията на тази теория.
1920-1950. Кейнс, най-погрешно разбираният икономист, адресира един основен проблем – как да съхрани капитализма след Голямата депресия, когато пазарните механизми не сработват и затова предлага ВРЕМЕННО държавата като основен купувач, за да възстанови пазарното равновесие. Самият той не е считал себе си за кейнсианец. Неговата теория е в основата на New Deal на Рузвелт и Glass -Steagal Act 1933 за разделяне на инвестиционното от търговското банкиране.
1950-1980. Кейнсианците (последователи) – Домар, Хикс, Робинсън и др., решават, че теорията на Кейнс може да се използва не само в кризи, но и за развитие на капитализма чрез активно участие на държавата като контрапункт на Съветския социализъм. Всичко това приключва с рухването на Бретан-Уудската валутна система (1971) и петролния шок (1973).
1980-2008. Предвид горните фундаментални промени в икономическата среда, теориите на Милтън Фридман и Чикагската школа чрез рейгъномиката възраждат водещата роля на пазара при намалено участие на държавата (дерегулация), но увеличено участие на централните банки в паричното регулиране в епохата на липса на международна валутна система и пари без златно покритие. Дерегулацията достига връх с частичната отмяна на Glass -Steagal Act през 1999 г, което ще доведе до нова катастрофа през 2008 г и изчерпване на т.нар. „неолиберален модел“ – пак в условията на неработещ (на основата на рационални очаквания) пазарен механизъм.
2008+. Възраждане на неокейнсианството – активни фискални интервенции на правителствата и монетарни на централните банки. Същевременно, макар както през 1936 г целта е да са временни мерките, още не е намерена формула как да сработят пазарните механизми без паники в полза на устойчив растеж.
Все по-голямо значение имат разработките на новата институционална школа за ролята на институциите в икономиката и на поведенческия иконимикс, който предлага по-добро познаване на потребителите не само през догматичната призма на егоистичния интерес. Допълнителен натиск върху съществуващия икономикс има вече амортизиращата се догма за оскъдността на благата, респективно тяхното търсене и предлагане в епохата на дигиталната трансформация на глобалната икономика. Производството на почти всичко струва все по-малко и с все повече вградена информация, а тя – притежание на все повече хора.
Така повърхностно скицирани, икономическите теории адресират конкретни проблеми на времето си и затова не са универсални в обяснението на икономическите феномени. Затова умната стопанска политика (нормативния икономикс) изисква коктейл от мерки, базирани на различни теории, които максимално адекватно да адресират конкретния във времето и пространството икономически проблем.
Източник: Manager.bg
