Това се казва в позиция на Центъра за анализи и кризисни комуникации по повод липсата на кампания във връзка с въвеждането на еврото у нас
България се намира в изключително сложна политическа и обществена ситуация. Поредно Народно събрание не успя да излъчи редовно правителство, насрочени са на нови извънредни парламентарни избори, назначен е пореден служебен кабинет, което засилва концентрацията на непропорционално много власт в президента. Голям брой закони, необходими за извършване на реформи в различни обществени сфери, все още не са приети. Това води до допълнително забавяне на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, като също допринася за увеличаване на напрежението.
На този вътрешнополитически фон се добавя войната на Русия в Украйна и тежките последствия от нея. Украинският народ търпи огромни жертви, държавата е разбита, световните системи за доставка са нарушени.
Всичко това е съпроводено с яростна анти-европейска и про-кремълска пропаганда, която се води от:
· фалшиви профили в социалните мрежи;
· сайтове за щафетно споделяне на фалшиви новини;
· обикновени хора, жертва на многогодишна пропаганда и некачествено образование;
· представители на различни обществени организации като синдикати, браншови организации, артистични съсловия, лидери на мнение със собствена аудитория и други;
· журналисти от някои медии, включително обществени;
· политици от различни парламентарни и извънпарламентарни партии и коалиции.
Едно от предизвикателствата пред политическата класа, независимо от убеждения, ориентация или представителност, е въвеждане на еврото в България, планирано за 01.01.2024 г. Подготовка се извършва от професионалисти в сферата на финансите, налице
са необходимите документи, институциите подготвят механизмите, има и желание от страна на ЕК, ЕЦБ и другите страни-членки това да се случи в договорения срок.
Единственото слабо звено е комуникацията.
От едната страна, противниците на въвеждане на еврото отдавна започнаха да изразяват публично своите позиции по темата. Използваните послания са разнообразни, и неизчерпателно представени, имат следния вид:
· икономически:
o как инфлацията ще скочи;
o как ще се появи спекула;
o как цените ще скочат двойно и тройно и ще обеднеем още повече;
o как при превалутирането ще се получат много измами;
o как ние ще плащаме дълговете на Гърция и Португалия;
· емоционални и патриотични:
o как „изконният“ многовековен български лев ще загине,
o как една от най-старите цивилизации в Европа ще загуби валутата си;
o как вместо родния ни лев, ще ни натрапят еврото;
o губим суверенитет;
· обществени:
o никой не ни е питал;
o искаме всеки да си каже мнението;
· анти-европейски:
o искат да ни поробят;
o искат да ни натрапят ценностите си;
o слагат на еврото конник, който убива гордия
· и много други.
В говоренето срещу въвеждането на еврото се включват специалисти, но и откровени манипулатори – количеството на фалшивите новини, слуховете и откровените лъжи по тази тема е голямо, залива големи групи хора и продължава да се разпространява.
Вече вървят две подписки за искане за свикване на референдум, които са съпроводени от яростно обливане с лъжи и манипулации.
Всички тези фактори може да изглеждат откъснати и фрагментарни, но взети в тяхната съвкупност представляват заплаха за промяна на общественото настроение към еврото, демократичните ценности и мястото ни в обединена демократична Европа, та дори и в НАТО.
Огромна тревога буди неглижирането на подобна тенденция. Докато псевдо-патриотите заливат групи хора с лъжлива пропаганда, голяма част от политическите сили, правителството и президентът не предприемат никакви активни или реактивни комуникационни действия. Спорадични изказвания, споделяне на мнения или единичен случаен разговор с финансов специалист трудно могат да компенсират потока от фалшива информация, който се лее всеки ден по огромен брой комуникационни канали. Организацията на псевдо-патриотите е на всякакво ниво, обхваща всички групи в обществото, стига до най-малкото населено място, влиза даже в училищата, което е забранено, но няма реакция.
Факт е, че е налице разработена комуникационна стратегия, подготвена от специалисти в МФ, БНБ и други институции. За съжаление по нея също почти нищо не се прави и тя не се изпълнява. Не е достатъчно само комуникационни специалисти да разработят план, колкото и те да са професионалисти в работата си. Нужно е много повече. Нужна е политическа воля, нужно е активен ангажимент на всички нива на държавната администрация и институции, нужно е политици да поведат кампанията с лицата, имената си и с фактите и истината.
Оценката на риска дефинитивно показва, че липсата на добра, силна и правдива комуникация по темата с въвеждането на еврото, може да доведе до поредната вълна на яростна анти-европейска вълна, която да нанесе нови щети на българското общество. А всяка следваща вълна става все по-силна, осцилациите на напрежение бележат все по-високи амплитуди, липсата на отговор само дава повече сили на разрушителните сили на хора и организации, искащи да ни отдалечат от цивилизационния ни избор да сме част от обединена Европа.
Новата вълна е толкова абсурдна по сила и липса на противопоставяне, че няма да е чудно, ако доведе до абсурден референдум, който ще бъде решен от истерична пропаганда. За съжаление това е първа стъпка по пътя към охлокрация, власт на излъганата и уплашена тълпа и затъване обратно в сферата на източните империи.
Липсата на комуникации за пореден път ще се окаже основна причина за тежка обществена криза.
Препоръки за действия
Президентът Радев назначи нов служебен кабинет. Подготовката и провеждането на поредните предсрочни избори, конституирането на следващия парламент и опитите да се състави следващо редовно правителство ще отнемат много енергия и време.
Изключително важно е комуникацията на въвеждане на еврото да стане основен приоритет на новия служебен кабинет, независимо от всички други политически дейности, и това да е в координация с всички институции, работещи по темата, в т.ч. и с БНБ, НАП, ЕЦБ, ЕК и други. Само така ще може да се направи опит за избягване на задаващата се катастрофа.
Други препоръки на Центъра за анализи и кризисни комуникации за комуникационни дейности с цел избягване на комуникационната катастрофа биха били:
1. Спешно формиране на политическа работна група, отговаряща за комуникацията на въвеждането на еврото. Ръководството й да е на ниво поне вицепремиер.
2. Да се поканят представители на всички политически сили, които макар и само на думи се титулуват евро-атлантици.
3. Спешно да се започне да се изпълнява подготвената или преработена комуникационна стратегия, за да се навакса загубеното време, като се фокусира върху ключови групи и подотрасли на икономиката (например: търговците на дребно).
4. Спешно да се поиска подкрепа от всички комуникационни организации и общности, за да се използва ресурса им.
5. Спешно да се формира Кризисен щаб, който да подготвя отговори на водената анти-европейска комуникационна война.
6. Да се привлекат експерти и лидери на мнение, които да разсейват лъжите и пропагандата.
7. Да се засили информационния елемент с помощта на визуални средства по всички медии.
8. Да се напомни на обществените медии, че са обществени, а не разпространители на конспиративни теории и лъжи и че „другата гледна точка“ не винаги означава допринасяне за качественото информиране и образоване на обществото.
9. Създаване и разпространяване на всички възможни информационни материали – сайт, брошури, плакати, листовки, клипове, видеа, предавания и много други.
И всички други мерки и форми на комуникация, от които би се нуждала една масирана информационна кампания.
Само цялостна информационна кампания и методични действия могат да се опитат да заличат вредата от липсата на комуникация досега. Цивилизационният избор на България трябва да бъде защитен. Включително от политици, които понякога ги е страх да се изправят и да поведат страната.
