Преди дни бе публикуван годишният индекс за свободата на печата, според който България губи едно място в класацията на „Репортери без граници“ (RSF) и вече е 112-а. Това съобщиха в прессъобщение от Асоциацията на европейските журналисти-България. Според информацията, предоставена от асоциацията, „индексът, който всяка година оценява свободата на словото в 180 държави и територии, показва, че журналистиката – основната ваксина срещу вируса на дезинформацията, е напълно или сериозно възпрепятствана в 73 от страните, а в други 59 държави търпи ограничения. Така общият процент на държавите, включени в проучването, където са регистрирани проблеми със свободата на словото, достига 73%. Медийната среда в тези страни е определена като „много лоша“, „лоша“ или „проблематична“… България остава на последно място в Европейския съюз. В региона на Балканите единствено Турция се представя по-зле – 153-о място“.
По повод на изнесените данни „Национална бизнес поща“ откри дебат за свободата на словото. В него вече се включиха Румяна Лечева, кореспондент на БТА в Стара Загора, и Илиян Илиев – ракурс към темата за свободата на словото с поглед към социалните медии. В този брой представяме позициите на журналистите Максим Добрев и Станимира Димова.
Дискусията е отворена за всички колеги, които искат да споделят своето мнение в „Национална бизнес поща“ – една от най-авторитетните и уважавани медийни платформи в България и истински свободна медия с над 30-годишна история.
Изразявам тези мисли на 7 май – Деня на радиото и телевизията. Работя като журналист през целия си съзнателен живот. И знам, че ще е така до края. Свободна ли съм да си върша работата, както повеляват принципите на журналистическата професия? Невъзможен е еднозначен и категоричен отговор. Но знам, че когато продължаваш да го правиш, означава че си на „ти“ със съвестта си.
Днес медийната среда е много различна отпреди десетилетие, например. Различни сме журналистите, различни са политиците, различни са обществените потребности. Живеем и работим в необятното интернет пространство и сме уязвими: от фалшиви новини, от бързо скалъпени истории, от многобройни манипулации.
Когато избереш да не заявиш позиции, ти подкрепяш статуквото. Когато сочиш с пръст журналистите, дали като обикновен човек не признаваш, че не се интересуваш от истината? Дали не я ненавиждаш, дали не се страхуваш от нея? Не избираш ли свят, управляван от страх и безхарактерност? Имаш ли силите и компетенциите да му се противопоставиш? Защото никоя власт не е достатъчно силна да скрие истината. Отговорите още ги търся.
А дали съм съгласна с позицията от 112- то място по свобода на словото, отредена ни от „Репортери без граници“? Да кажат политиците, защото журналистите сме тяхно отражение. Докато управляващите избират за флагман кафяви сайтове, как да казваме истината, определя всеки един от нас.
Станимира ДИМОВА
