Дни преди референдума на 18 юни в Стара Загора, участници в разискванията с общественозначими позиции, се включиха в анкетата на NBP.bg с въпрос: Какво показа на старозагорци дебатът по казуса „Бедечка“?
Дебатът показа, че много малко от дебатиращите всъщност изложиха собствено мнение. Голяма част от тях бяха маши на кукловодите, които не смеят да се покажат на светло, защото ще се компрометират, а други преследваха лични интереси. Помислете – никой интелигентен, нормално мислещ човек – общественик, не би защитавал едно безумие – унищожаването на един голям парк, за да бъде построен на негово място квартал! Аз се чудя, не ги ли е срам тези хора, когато излагат пред целия град малоумните си доводи?! Надявам се, здравият разум да победи корпоративните интереси!
Разбра се, в течение на времето, от отговорни изявления на кмета, че квартал или парк във финансово отношение ще бъде еднакъв товар върху бюджета на Общината и продължаваше да се тиражира опорната точка, че паркът ще направи старозагорци едва ли не просяци. Ако това не е висша форма на демагогоя и дебелоочие, здраве му кажи. Всички манипулации вече са излишни, въпросът е поставен ребром: Парк или квартал? Убеден съм, че хората ще проявят този път здравия си разум и ще дадат приоритет на природата.
Интересната за мен развръзка ще настъпи след референдума, когато дребните собственици на земи разберат, че едрите предприемачи, на които толкова разчитаха да им проправят пътя към светлото бъдеще и купищата пари, ще тръгнат да се спасяват по нова схема, изоставяйки ги по средата на пътя. „Пази Боже, сляпо да прогледа!“ – е казал народът и е много прав. Собствениците на земи, типично по български, започнаха отведнъж да се величаят, да гледат на останалите високомерно. Изказванията им бяха чорбаджийски, пренебрежителни, нахални, заплашителни към опонентите – обикновените хора с по един апартамент, и с това те окончателно си подписаха присъдата от обществото. Докато българинът често не си припомня поговорката: „На гол тулум – чифте пищови“, все ще е така. Трябва да се знае от всеки, че демокрацията е свобода, но не означава, че можеш да правиш каквото си искаш, когато това твое поведение пречи на интересите на обществото!
Не желая да бъда разточителен на думи, затова ще завърша деня на поговорките с една китайска, която гласи: „Не говорете твърде много, ако това не променя тишината към по-добро!“.
Още по темата от Жоро Хаджиев виж ТУК>>
NBP.bg
