„Подземни небеса“ е първата книга на художника Светлин Стоев, досега устен разказвач на вероятни и невероятни истории. Сега в писмен вид предлага „чепати разкази и стихове“. Завършен писател – от всичко има по малко, че и по повече. Не че вече е нарисувал всички живи твари около себе, но тържествено преминава в едно друго поприще – на словото.
Това тържествено интервю взе от Светлин СТОЕВ журналистката Донка ЙОТОВА.
– Твоят свят на художник и на разказвач досега беше шарен, писан и забавен. Какво ще четем в твоята книга?
– Както е казал поп Минчо от Коларово, „в моята „Видрица“ се разправя за българи, даскали, ученици, попове, училища, черкви, воеводи, хайдути, дангули, арнаути, разбойници, турци кръвопийци, цигани и прочие“. В тази книга героите са почти същите. За какви работи става дума вътре? Най-вече за ъндърграунда на 90-те години, когато всеки можа да покаже колко струва – говоря за мъжкия свят. В ежедневието ни се сблъсквахме с всякакви бандити или набедени бандити, които се правеха на такива, но за истинския мъжкар това бе… не бих казал изпитание или пък предизвикателство. В тази книга
описваме точно такива истории на нощни запои, скандали, за скиталчествата в Балкана и по баирите
за рисуването и въпреки всичко човек да отстои себе си. В крайна сметка ме е държало на крака изкуството и идеята за признанието и утвърждаването на каракачанското куче като българска порода. Бяха най-трудните години на оцеляване. Аз и брат ми успяхме да създадем тази организация, с която да съхраним тази порода и тя се увенча с успех.
– Какво има в книгата всъщност?
– Има разкази, стихове и една поема.
Това е една много дълга сага с много пъстър персонаж
На 13 ноември, когато в Библиотека „Захарий Княжески“ стана представянето на книгата, дълго мислих как да ги съчетая като домакин тези шарени типажи, защото по принцип те са малко съвместими – едните с чешитския си характер, другите пък възпитани, културни хора, които не са дошли за тези рокери и метъли.
– Това са различни роли в живота. Едните са героите, другите са наблюдателите и читателите. Мисля, че напразно се притесняваш. По-важно е, че целият този свят е в главата ти и той си е твой. Ти си го наблюдаваш, ти си го подреждаш. И едновременно си в двата лагера.
– Не мога да се оплача. Всеки читател, като прочете книгата, надявам се, че ще ми прости,
защото съм бил трън в петата на дявола много пъти, както казва баща ми
Много хора ще ми простят дивотиите по тези заведения, нощите там, сблъсъка между доброто и злото. Но най-вече приключението.
– В едно семейство се събирате трима автори – баща ти с неговия свят, с неговите герои, с неговото време; брат ти, който пък се рови в тайните на човешкия интелект през вековете. Занимава се с много сложна проблематика, свързана със старите езици, със старите писмености. И така сте една сговорна дружина.
– С брат ми сме едно продължение на духа на баща ни. По свой начин доразвиваме сагата. Трябва да има приемственост на традициите от поколение на поколение. Затова съм го приел това озверено време, в което трябва човек непременно да запази облика си
което означава достойнството си и да не става някаква мутра.
Имам една молба за прошка от 8-хилядолетната Стара Загора за моите „дивотии“
в този период, все пак е имало за какво.
– Един буен живот, живот на човек с темперамент, но с много силна рефлексия към това, което става около него. Всъщност твоите разкази са една съпротива на това, което е зад твоята ограда, встрани са от твоите герои. Ти на тях можеш да им простиш, но на онази разбойническа пасмина…
– И това идва подобно на каракачанското куче;
то не козирува, но знае кога трябва да ни защити
Имаше периоди, които бяха действително мъжки времена на отстояване, на доказване.
– Може би с твоето изкуство като художник и като писател искаш да кажеш, че има и един друг свят – света на морала, на човешката взаимопомощ, на човешкото милосърдие. Малко или много се доверяваш на инстинкта на каракачанското куче и затова го рисуваш с толкова любов.
– Мъжкото вече е претопено в тези фитнес гейове. Това са хора, които компенсират с натрупване на мускулна маса.
То се вижда от ден на ден как ни избутва тази гейщина и комплексарщина
Хленчене, слугинаж, подмазване, плюене зад гърба, демонстрация на лъскавото, на бляскавото.
– Това е куха сила на манекени. А, ако ти трябва да дадеш отговор на въпроса: защо така се преобърна светът и не се съобразява с изконните ценности – морални, физически?
– Мисля си за някакъв
световен план за унищожаване на генофонда, на генотипа изобщо на мъжа като цяло
И едно от нещата мисля, че се корени в чалгата, която е една демонстрация на някаква модност, на някакво социално положение, една пошлост, празна работа. Но пошлостта има и антиморални внушения, като това, че грешим, когато обичаме България, внушават ни, че това е смешно. Въпреки всичко, няма страшно, макар да е пълно с предатели, лицемери, нещастници, подражатели –
историята ги забравя и ги изхвърля и остават светлите имена
– на мъченика, на достойния човек. Достатъчно е да махнем предателите, излишните хора и ще продължим напред много по-леко.
НБП
