Ароматът на липите не може да се изпраща на снимка…
Живка Аладжова е родена на 20 декември 1970 г. в Стара Загора. Завършила е административен и здравен мениджмънт във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ през 2000 г. (магистърска степен). През 2012 г. в Аграрния факултет на Тракийския университет в Стара Загора завършва втора магистърска степен по специалността „Зооинженерство“. В Медицинския институт във Варна през 1992 г. е завършила специалността „Здравен инспектор“.
Работила е като инспектор в областта на контрола на храните в РИОКОЗ (преди това ХЕИ) в Стара Загора (1993-2011 г.). Била е началник-отдел „Административно-стопански“ в РИОКОЗ. През м. март 2011 г. става гл. инспектор в Областната дирекция по безопасност на храни в Стара Загора. От юни 2013 г. до ноември 2014 г. е областен управител на област Стара Загора. От година и половина работните й ангажименти са в София в областта на инвестиционно проектиране.
Член е на БСП от 16 години. Владее английски и руски език. Има дъщеря – Сияна, на 26 години, и внучка – Никол, на 2 години.
– Г-жо Аладжова работите в София, професионалната Ви реализация е съвсем различна, как се стигна до тази трансформация?
– Животът за мен винаги е бил предизвикателство. Човек във всяка ситуация, която му се случва, трябва да съумява да съхранява духа си и да извлича полезното.
Като областен управител ми се наложи да бъда на
позиция, която беше изключително голяма отговорност
и аз я поех с цялото съзнание и разбиране за това. Периодът не беше никак скучен. Беше твърде богат – както на политически събития, така и на проблеми, които възникваха къде спонтанно, къде подтикнати от определени кръгове. Започнахме много начинания, ако имахме време, бихме могли да реализираме още много промени, които да бъдат в полза на Стара Загора, на областта.
Огромно изпитание за моя мандат бяха пожарите
Стараех се на почти всички инциденти да бъда на място. За мен беше много важно да запазим всеки метър горски площи… Стремежът ми е бил винаги да вникна задълбочено, да направя всичко възможно, за да реша даден проблем.
Едно от хубавите постижения на мен и екипа ми, което виждам, когато съм в Стара Загора – това е Новият парк. Процедурата по прехвърлянето на собствеността я организирахме в мандата ми като областен управител заедно с министъра на отбраната. Тогава осигурихме и
5 млн. лв. по програмата „Растеж и устойчиво развитие на регионите“
В живота има неща, които са временни, и такива, които са постоянни. Временните неща са позициите, които заемаме. Когато застанах на поста областен управител, аз знаех, че ще дойде времето да го напусна. Но моят първи и последен ден по нищо не се различаваха с динамиката на работа. Когато всичко отшумява, идва момент, в който човек трябва да преосмисли промените, да погледне себе си от няколко гледни точки,
да си направи самооценка и тя да е много критична
И да стъпи здраво на земята. Аз така постъпих.
– Какво направихте в първите дни, след като напуснахте поста на областен управител?
– Отделих време на семейството си – беше ми изключително приятно. За мен една от постоянните величини в живота ми са детето ми, родителите ми, близките ми, приятелите. Направих равносметка, че броят на моите приятели в началото и в края на мандата ми като областен управител бе един и същ. Чувствам удовлетвореност,
защото е важно да умееш да преценяваш хората
– Трудно ли беше да вземете решението за промяна?
– С екипа, с който в момента работя, си допаднахме по време на общата ни работа, докато бях областен управител. От една кръвна група сме, не си стоим кротко на мястото. В момента работя в областта на инвестиционното проектиране, както и за подпомагане на наши фирми при реализиране на продукция на международните пазари и
банково финансиране на сериозни бизнес проекти
Работата е динамична, свързана е с много срещи с бизнеса, с търсене на възможности. Работя и с представители на бизнеса в Стара Загора.
– Казвате, че сред постоянните неща, които имат значение за Вас, е и БСП…
– Членството ми в партията е осъзнат мой избор. Моето семейство е лявоориентирано и нормално прие решението ми. Тази партия ми е в сърцето и аз никога няма да променя своето мислене по този въпрос. Всички знаем, че тя преминава през трудни моменти.
Но няма друга партия като БСП
В нея има механизъм, който в критичен момент се стимулира. Структурите са мобилизират и успяваме като птицата Феникс да се възродим отново. Това е единствената партия, която защитава онеправданите социални кръгове в обществото. Затова хората имат нужда от БСП. Тази година ще празнуваме 125-годишнина. Това е изключителна гордост.
– Изглеждате чудесно, как поддържате добрата си форма?
– Никога в живота си не съм спортувала,
като дете имах здравословни противопоказания
Когато излязох от мандата на областен управител, реших, че трябва да променя нещо драстично и то в полза на здравето ми. Започнах да спортувам. Доверих се на професионалисти. Тренировките ми са всеки ден, в залата в София или в Стара Загора, понякога започват в 6 ч. Безкрайно съм удовлетворена от постигнатия резултат.
Редуцирала съм 15 кг от теглото си
Важно е да промениш начина си на живот, да имаш достатъчно физическо натоварване. Не се лишавам от храна.
Освен това, спортът дисциплинира и духа. А и когато знаеш, че правиш нещо полезно за твоето здраве, няма по-добро. Разбрах, че най-трудното в живота е да умееш да балансираш нещата. Затова и насочих усилията си точно в тази насока.
– Свикнахте ли със столицата?
– София е отворен град, столица, динамиката на живота е много по-голяма. Но
постоянното в моя живот е Стара Загора
Живка Аладжова с внучката си Никол
Тя е град със специфична атмосфера. Прибирам се от София всяка седмица. Ароматът на липите не може да се изпраща на снимка… Трябва да се усети. Хората, които са тук, също са страхотни. Затова и сега, с това, което се занимавам, се опитвам да помагам на бизнеса в Стара Загора. Сега например, работим за един пазар за Русия и за Азия,
гледам да си „дръпна“ нашите си фирми – старозагорските
Не искам да скъсам връзката със Стара Загора и защото тук са моето семейство и близки. В Стара Загора, само като вляза от магистралата, някак си ми става приятно, че се прибирам у дома.
Имам и друга тръпка – „Берое“. Дете бях, когато баща ми ме водеше на мач, следя всички срещи на тима.
По случай 100-годишнината на клуба бях на спектакъла „Аида“ на стадиона
Направи ми силно впечатление. Получи се интересна атмосфера от връзката между културата и
спорта.
– Как са дъщеря Ви, внучката Ви?
– Дъщеря ми миналата година се дипломира. Тя е магистър фармацевт, вече работи по специалността си. Изключително самостоятелна е. Родители, които си обичат децата, като дойде определен момент –
трябва да ги пуснат сами да се борят в живота
Никол е радостта на нашето семейство. Аз в нейно лице виждам себе си. Тя е продължение на нашия род. Такова детенце, че каквото и да ми се случило през деня, като я видя – цялото напрежение отлита.
НБП, Радослава РАШЕВА
