Новозеландският връх се изкачва като хималайски 7-хилядник, разказва алпинистът
Жеко Вътев на вр. Кук
Новозеландският първенец връх Кук (Аораки) съпeрничи на най-високия връх на Малайзия, Океания и Австралия. По-нисък e, но с много по-изразен алпийски силует. При все че е висок едва 3754 м, подходът към него е труден и рисков.
Там катериш като на хималайски връх – да не кажа 8-хилядник, но 6, 7-хилядник, казва известният алпинист Жеко Вътев, който наскоро се завърна от Кук. Атмосферата, усещането е, че катериш на такава височина. Нова Зеландия е само на 2600 км от Антарктида, а най-близкият й съсед е Австралия (на 2000 км). Но Антарктида е суша с ледена шапка и като духнат от там ветрове, идват без пречка до Нова Зеландия и се блъскат в масива на вр. Кук, споделя алпинистът от Стара Загора.
***
Последни метри преди върха
Жеко Вътев разказва, че тръгнал за вр. Кук, защото е силно алпийски и много снежен. До новозеландския първенец пътят е осеян с нацепени ледници, сякаш минаваш по ледопада Кхумбу в подножието на Еверест. Маршрутът е много рисков, с много субективни опасности – може да падне серак, да пропаднеш в ледена цепка или снежен мост, по който ходиш. С хеликоптер се стига до хижа на 2100 м н.в., която е построена върху скален остров на ледника. Под хижата изтича ледник, по който е невъзможно минаването, достъпът е само с хеликоптер. Чакахме 2 дни за добра прогноза за полет до хижата, описва експедицията Вътев. Реално самото тръгване за Аораки е от ледник. До върха остават 1600 м денивелация при което 90% от маршрута е рисков и трябва да си осигурен с въже. Все едно се качваш на 7-хилядник в Памир или Хималаите. Самият връх има и скален участък, където е не само ходене по лед, но и откатерване 6-7 въжета в чисто алпийски стил. Затова местните гидове наемат само по един клиент, на който това му струва 5000 новозеландски долара (6000 лв.) Учудих се защо е така, в нашата представа гидът поема 2, 3-4 души. Но естеството на маршрута е такова, че
не може да се поеме риск за повече от един човек
Ние бяхме без гидове – имахме стратегия, която се оказа успешна – да тръгнем, след като минат 2-3 свръзки с клиенти.
Рапел през границата между скалата и ледника
Ледникът постоянно се движи и изменя, когато отидохме, беше топло за сезона. Коментираха, че ледените мостове падат и достъпът до върха е невъзможен. Няма как да се мине по ледените полета заради движещия се ледник. Имахме шанс – върнахме се след седмица отново, лошият цикъл бе отминал. На хижата престояхме 5 дни, междувременно дойдоха още свръзки, т.е. гидове с клиенти. Ние бяхме единствената свръзка без гидове и предварителна организация. Хижата е разкошна, солидна, с газови котлони и всички удобства за битуване. Но в деня преди атаката, се разрази буря, при което цялата хижа се тресеше – солидните здрави маси вибрираха от поривите на вятъра, бяха опънали дори въже до тоалетната, която е на 20 м от хижата. Времето е адски динамично. След ураганното време имахме добра прогноза и късмет да се качим. Тръгнахме след 4 свръзки гидове с клиенти. Разчитахме на техните познания за естеството на ледника, не за технически умения, каквито всеки трябва да има. Изкачването на върха е проблем, защото техническите трудности са немалко – силно нацепен ледник и много ледени и несигурни мостове, по които трябваше да минем. След това стръмни склонове, които траверсираш и има опасност да се подхлъзнеш, след това откатерване на 6-7 въжета в зоната на 3200 м. Усещането е, че си на 5000-6000 м, подчертава опитният алпинист.
Когато видиш от Кук Тасманово море, синевата под самия връх, установяваш колко си близо. Никога
не съм имал подобно усещане, дори на Аконкагуа (Аржентина)
който е близко до океана, пак с динамично време, но там нямаш реално визуален контакт с кота нула.
Защо е нужен гид? Ако тръгнеш без гид, не знаеш къде са рапелните клинове за изкачване и слизане по скалния участък. Маршрутът се увеличава двойно и тройно – обикаляш между ледените цепки, преминаваш по несигурни ледени мостове. Когато си тръгнал в 1 ч през нощта, ледникът се преминава на челници и като не знаеш маршрута, е много трудно да го намериш. Технически не е възможно, категоричен е Жеко Вътев. Ако тръгнеш пък през деня, времето омеква, има опасност от падане на сераци и рискът от лавини е голям. Първоначалната ни идея бе да тръгнем и да пренощуваме на палатка под върха. Но никой не го практикува, защото има само едно местенце, където няма опасност от падане на лавини.
Кук се изкачва на един дъх
като тръгнеш през нощта, ледникът е замръзнал и няма опасност от падащи сераци. Ако нямахме утъпкана пъртина от гидовете, ние нямаше как да минем рисковите участъци. А в горната част пък се движиш като във френска свръзка, т.е. няма осигуровъчна система – нито ледени клинове, нито снежни котви, и ако не дай Боже, се подхлъзнеш, следващата „спирка“ е 2000 м по- надолу.
В групата българи заедно с Жеко Вътев до новозеландския първенец са Илиян Кинов и Мария Асенова. Мария е от Монтана, млад алпинист, в момента работи в Италия. Илиян също работи в Милано, Италия, познанството им с Жеко е от студентските години. Тримата преди година бяха на Алпамайо,Перу, където се родила и идеята да отидат на вр. Кук. Изкачването от хижата до новозеландския първенец трае 14 часа. Имали късмет още същия ден да хванат хеликоптера за слизане, тъй като прогнозата не позволява следващите дни полет на хеликоптер.
Нова Зеландия е парче земя на отстояние хиляди километри до друга суша. Гледайки снимките, виждам облаците, които са индикация за динамиката на времето, споделя Жеко Вътев. Ходихме на гости на познати, които коментираха – тук времето се сменя буквално през 15 минути, дори лятно време трябва да си с дъждобран. Бури са отнасяли покриви, обръщали са коли във вилното селище под върха, строителството на сгради е специално.
Коя ще е следващата дестинация? Съществуват идеи, предложения, покани, но всичко е въпрос и на финансови средства. Гледам към 7000 м! Един приятел коментира – остава ти от континенталните първенци само Еверест и най-високия връх на Антарктида, споделя алпинистът.
НБП, Дима ТОНЕВА
