Е3 Ком-Емине става достъпен за работещи планинари

По маршрута

По слу­чай 115-го­диш­ни­на­та си ТД „Сър­не­на го­ра“-Ста­ра За­го­ра и ТД „Ор­ло­во гнез­до“-Ка­зан­лък ор­га­ни­зи­ра­ха съв­мес­т­на про­я­ва – пре­ход по най-дъл­гия ту­рис­ти­чес­ки мар­ш­рут у нас – Ком-Еми­не, част от ев­ро­пейс­кия мар­ш­рут Е3. Тя е раз­де­ле­на на три ета­па: I етап – от вр. Ком до про­хо­да Бек­ле­ме­то; II етап – от про­хо­да Бек­ле­ме­то до Ко­тел; III етап – от Ко­тел до нос Еми­не. За 9 дни през все­ки от ета­пи­те се из­ми­на­ва по ед­на тре­та от Ста­ра пла­ни­на и се съз­да­ва въз­мож­ност на же­ла­е­щи­те за 3 го­ди­ни да пре­ми­нат по це­лия мар­ш­рут. Прек­рас­на идея за всич­ки ра­бо­те­щи, ко­и­то меч­та­ят за тра­се­то по би­ло­то на Ста­ра пла­ни­на, но ня­мат въз­мож­ност да пол­з­ват мно­го вре­ме ка­то от­пуск. То­ва каз­ва Ва­ня Пет­ко­ва, сек­ре­тар на ТД „Сър­не­на го­ра“ и учас­т­ник в пър­вия етап, кой­то ве­че прик­лю­чи. В не­го се вклю­чи­ха об­що 15 лю­би­те­ли на

Еделвайсите

пла­ни­на­та, сред ко­и­то 4 да­ми от Ста­ра За­го­ра – Ва­ня Пет­ко­ва, Съ­би­на Ца­не­ва, Та­ня Кос­то­ва и Се­би­ле Мах­му­до­ва. Ръ­ко­во­ди­тел на гру­па­та бе Ата­нас Бал­кан­с­ки от Ка­зан­лък.
През 9-те дни на пър­вия етап ежед­нев­но учас­т­ни­ци­те из­ми­на­ва­ха по око­ло 25 км, за око­ло 11 ча­са. Раз­с­то­я­ни­е­то от бли­зо 202 км от ета­па бе­ше пра­вил­но раз­п­ре­де­ле­но, та­ка че да се нас­ла­диш на мес­та­та, през ко­и­то ми­на­ваш. Гру­па­та из­пи­та мак­си­мал­но удо­вол­с­т­вие. Мла­ди­те Ясен и Сла­ве­на, ко­и­то ни­ко­га не са хо­ди­ли та­ка про­дъл­жи­тел­но, се чув­с­т­ва­ха чу­дес­но, раз­каз­ва Съ­би­на Ца­не­ва. Мар­ки­ров­ка­та по Е3 от ре­пуб­ли­кан­с­ка­та мре­жа е срав­ни­тел­но доб­ра. Из­к­лю­че­ние пра­ви учас­тъ­кът от про­хо­да Ви­ти­ня до х. „Чав­дар“, къ­де­то от сре­да­та поч­ти до хи­жа­та се гу­би. Нав­ся­къ­де ни пос­ре­ща­ха мно­го доб­ре, а нас­т­ро­е­ни­е­то на всич­ки бе­ше прек­рас­но.
На­ча­ло­то на ета­па е Пет­ро­хан, на вр. Ком гру­па­та спаз­ва тра­ди­ци­я­та и си взи­ма по три ка­мъ­че­та. След­ва се кла­си­чес­ки­ят мар­ш­рут. Ста­ро­за­гор­ци раз­каз­ват, че за­пад­на­та част на Ста­ра пла­ни­на е дос­та по-раз­лич­на от цен­т­рал­на­та, ко­я­то доб­ре поз­на­ват – с мно­го ме­ки фор­ми, кра­си­ва, на­пом­ня­ща на Ро­до­пи­те. Спо­де­лят, че на 4-ия ден от мар­ш­ру­та е про­хо­дът Ви­ти­ня и най-дъл­ги­ят пре­ход – 36

На х. „Козя стена“

км, кой­то се пре­ми­на­ва за око­ло 11 ча­са. От х. „Чав­дар“ ве­че се вър­ви са­мо по би­ло­то на Ста­ра пла­ни­на. През стра­хот­ни па­но­ра­ми край х. „Сви­щи плаз“ и х. „Бен­ков­с­ки“ се нав­ли­за в Цен­т­рал­на Ста­ра пла­ни­на, пей­за­жът се про­ме­ня в по-ал­пийс­ки. По би­ло­то се кач­ва вр. Ве­жен (2200 м), пос­лед­на­та но­щув­ка е на х. „Ехо“. От там през х. „Ко­зя сте­на“ гру­па­та се връ­ща на Бек­ле­ме­то.
Срещ­нах­ме дос­та ту­рис­ти, спор­т­ни ти­по­ве, ко­и­то пре­ми­на­ват мар­ш­ру­та със­те­за­тел­но, спо­де­лят Ва­ня и Съ­би­на. За­ся­кох­ме се с ве­ло­си­пе­дис­та Илко Илиев (той из­ми­на Ком-Еми­не на две ко­ле­ла за 3 дни и 9 ча­са – б.а.). Мо­жем да му до­ба­вим 5 ча­са към ре­кор­да, за­що­то се вър­на от х. „Ехо“ през нощ­та – на х. „Ко­зя сте­на“ ги е срещ­на­ла меч­ка, и по­тег­ли от­но­во сут­рин­та в 6 ч. Та­зи за­гу­ба би му по­доб­ри­ла ре­кор­да. Ние меч­ка не ви­дях­ме, но в рай­о­на на „Ко­зя сте­на“ раз­б­рах­ме, че се е по­я­ви­ла пре­ди ме­сец и не­що, през де­ня. За смет­ка на то­ва оба­че, тук гру­па­та се е на­лю­бу­ва­ла на мно­го едел­вай­си.
Жи­вот и здра­ве, про­я­ва­та про­дъл­жа­ва, каз­ват ста­ро­за­гор­ци. Та­зи го­ди­на ня­ма сфор­ми­ра­на гру­па за вто­рия етап на Ком-Еми­не, но за тре­тия, кой­то за­поч­ва на 26 ав­густ, спи­съ­кът се из­гот­вя.
На­ша­та гру­па про­дъл­жа­ва до­го­ди­на, спо­де­лят да­ми­те от „Сър­не­на го­ра“. По­хо­дът ще се про­веж­да 3 го­ди­ни, при­я­те­ли-ту­рис­ти от ця­ла­та стра­на са оча­ро­ва­ни от фор­ма­та – за 9 дни да ви­диш ед­на тре­та от Ста­ра пла­ни­на и га­ран­ти­ра­но да про­дъл­жиш след­ва­ща­та го­ди­на.
Бях­ме за­ре­де­ни с мно­го по­ло­жи­тел­ни емо­ции. Пъ­те­шес­т­ви­е­то ос­та­ви чу­дес­ни спо­ме­ни във всич­ки и об­що­то мне­ние е, че пре­хо­дът е прек­ра­сен.
Как­во е Ком-Еми­не? Път, по кой­то пре­ми­на­ваш, об­хож­даш, об­г­ръ­щаш и обик­ваш за цял жи­вот, ка­те­го­рич­ни са учас­т­ни­ци­те.
НБП, Ди­ма ТО­НЕ­ВА