Eмил Христов е инженер, завършил Висшето военно училище в Шумен и Военната академия в София. Професионалният му опит е изцяло свързан с българската армия. Служил е в 31-ва фронтова зенитно-ракетна бригада в Стара Загора и в 61-ва Механизирана стрямска бригада в Карлово, където е отговарял за покриване на изискванията на стандартите на НАТО. Бил е начело на един от първите български контингенти в Босна. През периода 2004-2005 г. е началник на група за стратегическо планиране към Командването на Многонационалните сили в Ирак. От юли 2010 г. е общински ръководител на ГЕРБ-Стара Загора. От 2011 г., до избирането му през март 2017 г. за народен представител, е председател на Общинския съвет в града. Бил е начело и на Постоянната комисия по „Регионално развитие и местно самоуправление“ към Националното сдружение на общините в Република България и два мандата зам.-председател на УС на Националната асоциация на председателите на Общински съвети на Република България. Емил Христов владее руски и английски език. Семеен, с две деца.
На 23 ноември Емил Христов бе избран за зам.-председател на Народното събрание, със 123 гласа „за“. Той зае мястото на Цвета Караянчева, която преди дни бе издигната за председател на парламента.
– Г-н Христов, поздравления за избора Ви за зам.-председател на Народното събрание. В парламентарната история след 1989 г. Стара Загора за първи път има свой представител на толкова високо ниво. Как приемате този професионален успех?
– Като доверие към целия град, като признание. Дойде времето, когато Стара Загора беше забелязана. Това не е индивидуален успех, а резултат от натрупани качествени промени в политиците на Стара Загора, най-вече в ПП ГЕРБ.
За мен лично постът е голяма отговорност. Аз се оказах този, който получи признанието, предназначено за нашия град, за нашата партия.
– Получихте огромно доверие от страна на народните представители със 123 гласа „за“. Като председател на ОбС Стара Загора Вашата работа впечатляваше с консенсунсен стил. Бяхте избран и за председател на важната Временна комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет в НС. Смятате ли, че тези Ваши качества и опитът Ви в парламента са били водещи при избора Ви?
– Признавам, че бях изненадан. Действително аргументацията на ръководството да издигне моята номинация беше, че имам опит като председател на ОбС-Стара Загора. Давам си сметка, че тогава имах подкрепата на всичките общински съветници. 51 души се стремяха да работят за доброто на града. Това ни обединяваше, дори когато имахме различия. А що се отнася до работата ми като председател на Временната комисия, едва ли е оказала някакво влияние. Още повече – в комисията нямаше абсолютно никакви противопоставяния, нямаше яростни борби, имахме консенсус.
Иска ми се да вярвам, че колкото се може по-скоро в НС ще можем да постигнем такъв начин на работа и такива отношения. Колегите, с които разговарям, дори от опозицията – те разбират какво се случва, и често без никакви усилия стигаме до еднакви изводи. Проблемът, е че при тях се вземат решения на друго ниво, които трябва да се спазват. Ето, сега говорихме за това каква голяма подкрепа получих при избора ми за зам.-председател на НС. Голяма част от моите колеги, с които работим, дойдоха предварително да се извинят, че биха искали да ме подкрепят, но все пак това е партийно решение. Те казват – ние с Емил Христов работим добре, правим неща за Стара Загора, но не можем да го подкрепим, защото е от ГЕРБ. Нали разбирате какво се получава всъщност – двойствено положение, двойствена позиция. Надявам се, че ръководството на Парламентарната група на БСП ще успее да намери правилния път. Защото сега приличат малко на махленска опозиция. А ние бихме искали да видим опозиция, която не се впуска във всяка дребна кокошкарска история. Бихме искали да ги видим концентрирани, фокусирани върху важното в момента.
– Очаквате ли тази конфронтацията между ляво и дясно да бъде туширана и да придобие градивна диалогичност във връзка с Европейското председателство на България?
– Същинска конфронтация между ляво и дясно няма. Противопоставянето се получава от няколко души, които като че ли имат някакви проблеми. Не говоря за онези 80% на проф. Иво Христов… Просто те не могат да излязат извън себе си и да погледнат като народни представители на това, което се случва.
Ще ми се да вярвам, че ще настъпи промяна. Защото колегите от ПГ на БСП казаха, че са разговаряли да престанат с дребнотемието и личностните нападки. Това не е работещо. И още повече – настройва хората един срещу друг. Ние сме народни представители, хората си ни изпратили с вярата, че ще работим за България. Грозните сцени, които се виждат в парламента, водят не само до намаляване на рейтинга на НС. Те ни пречат да видим следващите стъпки, които трябва да направим
– Кои ще са водещите Ви работни приоритети като зам.-председател на НС?
– Ако успеем всички народни представители да направим това, което обсъждаме в кулоарите – да мислим преди да говорим, да говорим внимателно, да превърнем острите противоречия в различия, имаме шанс да успеем. Затова аз ще се стремя да бъда колкото се може по-диалогичен, ще търся мнения, без обаче да изпадам в крайни положения. Важно за мен е да намеря правилния път към колегите, който ще ги води към диалог, а не към обиди и нападки. Само това може да ни доведе до обединение. Ние не можем да бъдем успешни навън, когато сме вътрешно разделени. Мисля, че преди да си поставяме големи цели – дори като национална кауза, първо трябва да заработим за вътрешното сплотяване на българите. Когато се обединим, националната цел сама ще дойде пред нас.
– Нещо ново и важно за Стара Загора и старозагорци, което искате да споделите?
– Искам да благодаря на всички. Благодаря на кмета Живко Тодоров, защото Стара Загора беше забелязана благодарение на това, което той направи през последните години. Благодаря на екипа му, на администрацията. Разбира се, и на Общинския съвет. Защото без спокойствието, без „скучните“ заседания, ние нямаше да успеем да осигурим тези темпове за развитие на града. Стара Загора вече е на съвсем ново качествено ниво. Старозагорци вече са хора със самочувствие. Можем да се гордеем. Това се признава с уважение и от хора от други градове. Оттук нататък трябва да продължим да се развиваме. Вървим по правилната линия – образование, култура, спорт… Следващото постижение само ще дойде.
Аз продължавам да съм посланик на Стара Загора, където и да отида. Изпратен съм тук от хората на града, на цялата област. Аз съм техният представител и се стремя да правя всичко възможно, за да помогна на Стара Загора и на другите общини за тяхното развитие. Не знам доколко ще ми стигнат силите, но когато знам, че тези хора са ме подкрепили и ме подкрепят, няма да се спра.
НБП, Радослава РАШЕВА