Предприемачът непрекъснато изпада в трудни ситуации, откажеш ли се – с теб е свършено, казва още собственикът на музикална къща „Гатев и Ко“
Емил Гатев е роден на 12 август 1964 г. в Стара Загора. Завършва Музикалното училище в града на липите с профил „Фагот“, след това Консерваторията (сега – Национална музикална академия – б.ред.) в София.
Заедно със съпругата си Милена Гатева е собственик на музикална къща „Гатев и Ко“. Уникалната си дейност с основен фокус – доставка на инструменти по специална поръчка от цял свят, стартира през 1996 година. Музикалната къща се утвърждава на българския пазар с много упорит труд и усилия на нейните собственици, но и с изключително иновативните им предприемачески стратегии.
„Гатев и Ко“ работи от години с екипа на Слави Трифонов, както и с много български групи и водещи оркестри у нас и Европа.
Има две неща, за които съм много благодарен на родителите си. Едното е, че харесвам името, което са ми дали – Емил. Другото е, че те настояха да уча в Музикалното училище в Стара Загора, най-вече майка ми Миглена. Тя казваше: „Дайре да е – в Музикалното училище да е“.
Съпругата ми – Миленчето, също има много, много специално място в живота ми. И то ключово специално. Защото, освен че ме последва, освен красотата, тя имаше и стила, който излъчва и развива и до ден днешен…Тя е много морален и отдаден човек. С нея имам канара зад гърба си…
Всичко в професионалния и личния ми път сякаш е съдба. Всичко е низ от стъпки, извървени съзнателно…
И след низ от значими професионални ангажименти и знакови срещи и запознанства, на 31 май,1996-та, точно 10 години след първата ни целувка с моята съпруга Милена, направихме парти с шампанско за откриването на Музикална къща „Гатев и Ко“… и започнахме.
Стъпихме на предприемчивостта в оня, суровия вид, но в същото време и с голям хъс. И двамата с жена ми не бяхме прочели и една страница за маркетинг дотогава, не бяхме влезли в материята. Тогава нямахме много стока, тук-таме някои неща. Как да ги поръчаме тези нови инструменти? Какво да купим? Това е 1996 година! По каталог – има, но се предплаща и се чака 3 месеца. Хората не го разбираха тогава. Ако купуваш дрехи по каталог – добре, ама те струват 100-200 лв. А тука говорим за един инструмент с цена 3000-4000 долара. Напрежението беше много голямо. Тръгнах по банки за оборотен стоков кредит. Всички казват – много е специфично. Ако купите, примерно, 10 инструмента от топ марки, по 3000-4000 долара, това са 30-40 хил. долара. Ако не успеете да ги продадете, ще фалирате.
Това не са бързоликвидни стоки, това не е кола, не е вила, не е офис – кой ще го реализира?
Ако човек се откаже при напълно рационални основания и се върне към лесното, в зоната на комфорта си, нищо няма да стане. И какво да правим?! Започнахме да четем маркетингова литература – по цели дни и нощи… И така двамата с Миленчето изчетохме над 10 000 страници на френски език, с молив в ръка. Това се равнява на 10 000 часа. Имаше много работа. Не бяхме просто студенти. Стоим, четем вкъщи и обсъждаме идеи, пробваме в магазина – става ли, не става ли. Действахме по метода проба-грешка.
И тогава прочетохме в книгите кой е първият закон: Не е важно да си по-добър, важно е да си първи. И преди нас имаше музикални магазини, разбира се, не че имаха голям избор от нови инструменти, но не бяхме първи в тази сфера. А целта ни беше да влезем сериозно в този бизнес, с това да се занимаваме, а не да си докарваме допълнително пари отнякъде. Но ето, че вторият закон гласи:
Ако не си пръв в дадена категория, създай нова категория, в която да си пръв
Започнахме да мислим каква да е тя.
… И тогава се сетих – ще бъде само за поръчкови музикални инструменти, по специална изработка и със специално обслужване, при това с определени висок клас марки…
Та така започнахме като си изработихме образно казано ниша – поръчкови, специални, елитни музикални инструменти. Нашите клиенти и до днес са хора, които не просто си купуват инструмент, те си купуват преживяване.
За да се разшири бизнесът обаче, ни трябваше реклама. Трябваше да стигнем до хората, които са нашият таргет.
И тук вече се появява Слави Трифонов. Става през 1997 г.
Изпраща Илия Илиев-Илийката в офиса и той ми казва: „Слави иска да ти поръча кларинет за мен. Ама нали го знаеш какъв е. Няма той да дойде тук. Иска, ако може, ти да дойдеш при него в офиса“… Отивам на място… Това бе първата поръчка на Слави – през 1997-ма. Никога не се пазари за цена. Иска винаги най-новото, уникалното и най-скъпото. Само попита: „Колко струва и кога ще го получа?“. После: „Добре, ти ще ми кажеш, когато е готов. Колкото поискаш – толкоз“. И превеждат парите…
И до днес отговаряме за инструментите на „Ку-ку бенд“. Слави се обажда и само казва: „Искам две китари, такива и такива. Искам това и това“. Ей сега да се обади, записвам и утре съм влязъл във връзка за поръчката. Така работим години наред, така продължаваме и до днес…
Работихме дълго време в една посока.
Дейността ни е в България, а поръчвахме на най-големите дистрибутори в света
Слави имаше нужда от всякакви инструменти. Но ние бяхме специализирани само за духови инструменти и то по специална поръчка. В бизнеса спазвахме закона за фокуса и категорията, защото можеш да имаш много поръчки, много обороти, но е важна печалбата. А най-важен е маржът.
И така идва 2009-а, вече 13 години са минали, откакто сме в музикалния бизнес. Колелото се е завъртяло. България вече не е социалистическа страна, прекрасна е… Усетихме, че идва нов етап в бизнеса.
Посъветвах се с приятели как да използвам възможността да разширя пазарите и да изляза да продавам извън България
Разбира се, продължих да работя със стабилните си клиенти – Слави Трифонов, група „Акага“, с други групи и с всички оркестри в България. Но ни трябваше нещо, за да затвърдим позициите си и да излезем напред.
… И една неделя чета във вестник „Капитал“, че в Русия някакъв човек запазил марката на „Кока-кола“ в патентно ведомство. И „Кока-кола“ още преди да си построят завода в Москва, се оказали в патова ситуация, защото марката им вече е заета. Как така заета? – учудили се те. Че ние никого не сме оторизирали! Да, ама по закон в патентното ведомство може да запазиш марката – с оторизация и без оторизация на собственика.
Започнах да осъзнавам, че мога да регистрирам търговските марки на музикалните инструменти
Просветна ми. Реших да запазя най-продаваните световни марки музикални инструменти. Едва дочаках да стане сутринта, за да звънна в Патентното ведомство. Платих, за да проверят дали са свободни 17 от най-, най-марките. За проверката се плаща по 100 лв. за всяка. Ако са свободни – запазвам ги. Оказа се, че свободни. Платихме по още 900 лв. за марка. Не беше евтино, но така е в бизнеса.
След една година, когато излязоха сертификатите, много се радвахме. Явявавахме се на търгове, още след два търга си избихме всичките вложени пари. Защото по закон печели този, който притежава търговската марка…
Ето в такива ситуации постоянно изпадат предприемачите.
Блъскаш си главата, но няма назад. Откажеш ли се, с теб е свършено
20 юни 2019 г., с китарата „Фендер“ на Дейвид Гилмор, достигнала рекордната сума от 3 975 000 долара на търг на CHRISTIE’S. Емил Гатев участва в търга по поръка на Слави Трифонов
Още нещо, направо неземно ще споделя. Към обяд на 30 януари през 2019 г. ми звъни телефона. Обажда се Слави Трифонов и казва: Заминаваш да ме представляваш в Аукционна къща „Кристис“ в Ню Йорк… Разпродават колекцията от 127 китари на Дейвид Гилмор от „Пинк Флойд“… Боже, така се развълнувах, че не знаех на кой свят се намирам…
По-късно той в едно от вечерните си шоута той обяви: „Цецо, знаеш ли, че ще пращам Емил Гатев да купим 2 от китарите на Дейвид Гилмор?“. И вестниците полудяха. Телефонът ми пощуря.
Търгът на „Кристис“ в Рокфелер център в Манхатън, Ню Йорк беше от 17 до 23 юни същата година.
Това беше най-великото преживяване в живота ми. Заминах за Америка
Слави ми даде оторизация да наддавам до 1 млн. долара. За съжаление, легендарната китара – черният „Фендер Стратокастър“, стигна 4 млн. долара. Американският милиардер – колекцонерът Джим Ърей, я спечели! Собственикът на Indianapolis Colts е печелил на други търгове и китарите на Джон Ленън, Принс, барабаните на Ринго Стар и много други интересни експонати, включително и ръкописа на Керуак „По пътя“, за когото платил 2.5 млн. долара. И за всички останали вещи цените бяха до небето, много над нашата сума.
Върнах се и въпреки че всичко беше на едната честна дума и не успях да купя за Слави това, което искаше, той ми плати изумителен хонорар. За мен той е най-щедрият и най-изключителният колекционер на музикални инструменти, когото познавам. Удоволствие е да работя и до днес с него.
Всъщност всички наши клиенти са специални
и ние работим за тях по начин, по който да им показваме чрез отношение колко сме щастливи, че можем да направим нещо за тях. Вярвам, че когато обичаш това, което правиш, винаги си личи. Особено, когато го правиш по най-добрия начин, на който си способен. Това е валидно и за живота, и за бизнеса.
Изготви: Станимира СТОЯНОВА
Цялата история на Емил Гатев четете в първата книга от поредицата „ПРЕДПРИЕМЧИВИТЕ: КОД УСПЕХ“, която излезе от печат през месец декември 2022 г.
