Тук е къщата на единствения Ботев четник от региона, но пред разпад

– Г-жо Михайлова, как попаднахте Вие в Казанка? Кога поехте ръководството на селото и какви задачи се заехте да решавате?
– Аз съм от Дупница, с. Самораново. През 1985 г. се омъжих в Стара Загора. Съпругът ми е от Мъдрец, и двамата не сме от Казанка, но през 1990 г. общината раздаваше по постановление места – ако се откажеш от жилище в Стара Загора, да си построиш къща. Идвам от планина, не можах да свикна с горещия въздух в Стара Загора. Исках планинско селце, в каквото съм родена. Тогава взехме място в Казанка, чрез общината, и си построихме къща. Първите години, когато още работехме в Стара Загора, идвахме в сряда и в почивните дни, официално от2014 г. сме жители на Казанка.
Постоянно сме си тук. Синът ни и снаха ни, внукът, също живеят тук постоянно, от 5-6 години.
Работят в Стара Загора, пътуват. Много млади семейства са така
особено след пандемията. Стара Загора е на 22 км, имаме удобни автобуси – по 4 на ден, в четвъртък са 5. Последният е в 19 часа.
Със съпруга ми помагахме на селото много преди да стана кмет. Предшественикът ми Иван Паунов бе от квотата на ВМРО. Аз повярвах, а и още вярвам в Живко Тодоров – колко много прави за общността. Хората от селото ме познаваха, настояха и приех. Вече 9 години съм в този кабинет. Вършея! Блъскам се! Като дойдох, имаше много неща да се правят. Първо, пътят между Казанка и Старозагорски минерални бани беше дупка до дупка. С лични средства, благодарение на ловджиите – имаме много силна група, страшно много помагат на кметството, на читалището, на хората от селото. Събраха пари и сами направиха пътя, близо 6 км. За всички мероприятия в селото помагат.



– А останалите жители на Казанка съпричастни ли са?
– Ние сме по постоянен адрес 55 човека, по настоящ – над 400. Събота-неделя пред всяка къща има по две-три коли. Пенсионират се, идват да живеят в къщите на родителите си, но не си сменят регистрационния адрес. Не можем да ги принудим. Имаме млади семейства, но не мога да изисквам от тях – сутрин рано водят децата си на градина или училище, вечер се връщат, събота-неделя докато си ошетат в къщата и двора и времето минало.
Усещам и едно безразличие към общия труд. Всяка година казвам ще вземем вар, препарати, елате да оправим…Успяваме да поддържаме само центъра, читалището, кметството и храма. Вътре в дворовете свети, вън малко хора излизат. Но се стараем.
– Празникът на селото кога е?
– Датата на събора, когато дойдох, бе проблем.
Храмът ни носи името на Св. Дух,
а Казанка празнуваше в деня на арх. Михаил. Допреди 10-11 години черквата ни вътре беше пълна с боклуци, няколко жени – Танка Стоянова и Елена Нанева изчистиха всичко. 4 години подред художник от Казанлъшко бе ангажиран, направи черквата ни истински молитвен храм – икони, стени, тавани. Тя бе официално осветена от старозагорския владика, който ни каза, че празникът трябва да е в деня на светеца, на който носи името. Направихме събрание, променихме датата и празникът на селото е на св. Дух. Датата е в понеделник след Черешова задушница. Тази година ще е на 8 юни.






– Готвите ли се, как го отбелязвате обичайно, а и другите празници?
– По традиция се провежда съвместно с община Стара Загора. Тази година вече сме поканили ансамбъл „Загоре“, чакаме одобрение. Ще имамузика на живо, с певица, шатри, маси, столове, скара, лакомства, събираме се 200-300 човека, които хапват, пийват, тропваме хорца…
Хората обичат празниците и веселието. Не ги пропускаме, включително
почитаме паметта и на Левски. Той е идвал в нашата черква
с вуйчо си, както и в къщата на попа на селото по онова време. Спал е тук, след това пак е идвал, вече като революционер.
За Лазаровден в двора на кметството идват по традиция малки момиченца, които обличаме в носии. Имаме детска учителка в селото – Мая, която помага. Децата пеят, играят. Правим малко тържество, почерпка. За Великден всеки е в къщата си.
На времето, когато почнах работа в кметството, тук имаше група от 15-16 местни жени – „Казанските славеи“, но бабите остаряха, някои починаха, в момента са 5-6. От няколко години вместо да пеят, рецитират. На последното ни тържество – съчетахме 8 март и Първа пролет, се установи, че ще правим пак състав. Лошото е, че от младите никой не се включва, но живот и здраве, за Еньовден или Богородична стъпка ще имаме отново певческа група. Същите тези жени всяка година на сбора рецитират стихове за Казанка-имаме доста, повечето са написани от нашия непрежалим приятел Стойчо Маджарски, който вече не е сред нас. Той живееше тук, съпругата му продължава да участва във всички наши мероприятия, те са раздаващо се за селото семейство. Той ни остави много, включително
стихотворението „Плач за Стоян войвода“, за единствения от региона Ботев четник,
чиято къща в момента е на 90% разрушена. 9 години се боря да я възстановя. Тя е обявена за исторически паметник на културата, за възстановяването й са нужни много пари. Къщата не е много голяма, но до нея има плевня, баджа, навеси…Трябва да се възвърне в същия вид. Ние се борим поне къщата да възстановим. Преди пандемията, благодарение на Живко Тодоров, тук дойдоха архитекти, майстори, открихме партида за ток, вода, трябваше да се започне проекта, но дойде ковид и всичко замря. Преди 2-3 години написах една по-остра докладна, уж обещаха, че ще започнат, но дотам. Нищо. Сега, последно, имахме среща с Десита Петкова, депутат от листата на ГЕРБ, млада жена от Чирпан, идва преди месец, поднесе цветя пред къщата. Скоро ми се обади пак. Имаме разрешително, презаверено е два пъти…








– Имате кутия за дарения, намират ли се дарители?
– Пускат се парички, не много често, обикновено кутията се изнася по време на сборовете. На 120-годишнината на читалището са събрани 222 лв., след това 250 лв. даде местен човек, който живее срещу нея, още едно семейство дари стотина лева, тук има 50-60 лв. Като се започне, сигурна съм, ще се съберат, но голямата част ги очакваме от държавата.
Не сме се отказали.
– Бизнес в Казанка развива ли се?
– В селото не. Ние сме планинско село, хубавите земи и гори на времето са дадени на полигона. В самото село и извън него са останали бедни земи, леска. Има двама арендатори – единият ползва пасища, идва от Бузовград, почина, съпругата му Сребрина се занимава. Другият арендатор е Деница Йорданова. Имат животни, които намалиха, сега са с жито, овес, лимец. Хората в Казанка обичат пчели, всичко, което се отглежда, е в дворовете им.
– Социалният живот на местните хора?
– Преди 7-8 години пенсионерският клуб бе под наем в бившата механа, в неугледен вид. В кметството имаше голяма зала, която не се ползва. Благодарение на помощта на община Стара Загора се направи цялостен ремонт на кметството и на читалището. Пенсионерският клуб се премести и сега
Казанка е с прекрасно място за сбирки
с телевизор, кухненско обзавеждане, маси и столове, все подарък от спонсори. Живко Тодоров ни подари машина за кафе. Сбирките са редовни, през ден.
По-младите пенсионерки си имат и просторна, слънчева зала за йога.
В Казанка се провежда „На кино като на кино“-прожектират се стари български филми-„Гераците“, „Семейство Калинкови“,комедии с Парцалев и Калоянчев. Сега хората с нетърпение очакват лентата за Гунди. Участвахме по европейска програма за технологично оборудване, за прожекции на кино, искаме проекционна стена. Одобрени сме, но няма отпуснати пари и сме чакащи.
Друга инициатива е „Хоротека“- всяка неделя излизат поне десетина човека, имаме система, пускаме музика и играят народни хора.
Водим групи и на екскурзии, предстои ни да посетим къщата на Чудомир. Ако започнем ремонта на къщата на Стоян войвода, дай Боже, сме решили да отидем и до лобното му място, в Алтимир, Врачанско.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
Виж още: