Солистката на Старозагорската опера Елена Баръмова бе поканена за четвърти път от Националната опера в Кайро за ролята на Аида. За първи път тя се качва на тази сцена през 2012 г. в ролята на Анелия от „Бал с маски“, а след това и в ролята на Тоска.
Това е огромна зала, с невероятна акустика, споделя певицата. Досега бях пяла с диригент египтянин, а сега за първи път с невероятния италиански диригент Давид Крешенци, който дирижира без партитура. И в двата спектакъла, които се състояха през месец април, пях с испанския тенор Хосе Консепцион, изпълнител с невероятен глас, забележителен колега и човек – услужлив, с голямо сърце.
Каква Аида иска на тази сцена с публиката? Иска много крехка, не толкова борбена, по-нежна, по-женствена Аида. Това го искаше режисьорът, египтянин, с който работих за първи път. Беше съвсем друга постановка и той поиска от мен моята Аида да бъде по-мека и по-безпомощна. Дали не е в поведенчески категориите на източния свят? Това малко или много е повлияно от тях и за мен не беше случайно изискване. Беше нормално и даже ми помогна много в изграждането на образа. Всяка постановка обогатява певеца с новите изисквания на режисьора, на диригента, с новите колеги, с новите партньори, които са на сцената. За мен беше ново преживяване, обяснява Елена Баръмова.
Правила съм Аида във Варшава с полски режисьор, в Лодз с италиански режисьор. Европейските режисьори искат Аида, която да проявява по-силен характер, търсят по-голяма индивидуалност в интерпретацията на героинята. Докато в Египет искат много крехка и боязлива героиня, която да предизвика желанието на Радамес да я защити от всичко и от всеки и да провокира неговата мъжественост.
Как артистът преживява тези състояния? За мен е много важно да вляза в „кожата“ на героя. Колеги са споделяли, че са имали същото усещане. Като че ли някак си отстрани гледам героя и успявам да мултиплицирам всичко, което трябва да направя не само външно, а и вътрешно като преживяване, като състояние.
С колеги в Националната опера в Кайро
Колкото до египетските пирамиди, не посмях да вляза, защото беше много горещо и едва се дишаше, обяснява оперната певица. Но иначе усещането, чувството беше, че съм на друга планета. Беше необикновено. Най-силно впечатление ми направи спокойствието в 25-милионния град Кайро – без никакъв стрес, страх, че нещо лошо може да ти се случи, близко до онова спокойствие, когато съм била дете тук, в България. Мисля, че народ, който е дълбоко религиозен, не е важно каква религия изповядва, има морални устои. Те го държат в спокойствие, когато всички ги спазват и вярват, че не трябва да се прави зло. Там в часа за молитва, където и да се намира човек, а говоря и за операта, съм виждала как колегите се отделят, правят молитва 5-10 минути и след това отново се насочват към работата си. Самият режисьор дава паузи, които са в часа за молитва, влиза в своя кабинет и после си идва обратно. Не че там няма престъпност, но мисля, че вярата предполага по-висок морал. И това, че всеки ден си го напомнят.
Не без гордост ще отбележа, че концерт-майстор на оркестъра в Националната опера в Кайро е българката Цветелина Кръстева, допълва Елена Баръмова.
НБП, Донка ЙОТОВА
