Кръгла маса с най-важните участници в сектор енергетика у нас, включително експерти от различни политически партии, за първи път премина без противно мнение. Това се случи в столицата вчера на форум под наслов „Бъдеще за българския въгледобив“, провокиран от предложени в Брюксел нови, по-високи прагове на норми за големи горивни инсталации. Всички участници се обединиха около позицията за защита на този приоритетен за българската енергетика и икономика добивен подотрасъл. Предстои да излязат с обща декларация в негова подкрепа.
За тревожното писмо, получено на 8 януари т.г. информира инж. Андон Андонов, изп.директор на най-голямото въгледобивно предприятие у нас – „Мини Марица-изток“ ЕАД. През април предстои прегласуване на показатели за завишени емисии, които ТЕЦ-овете на лигнитни въглища у нас, въпреки модерните си сероочистки, не могат да покрият, каза той.
Новите пределни стойности на емисиите в окончателния работен вариант на ЕК поставят в опасност енергийната сигурност и промишлената ни конкурентоспособност. В ревизирания LCP BREF се предлагат пределни стойности на емисиите, надхвърлящи пределните стойности, предвидени в Директивата за емисиите от промишлеността, определени съгласно най-добрите налични техники. Поставянето на непостижими пределни граници би довело до прекалено голям натиск върху операторите на горивните инсталации, както в икономически, така и в технически аспект.
Ако промяната бъде приета, ще нанесе непоправими щети на българския въгледобив и енергетика – ключови отрасли на националната икономика.
Предложените по-високи прагове за различни емисии са смъртна присъда за българската енергетика, както и за българската индустрия и икономика, заяви инж. Иван Андреев, изпълнителен директор на БМГК. С възможното ликвидиране на българския въгледобив ние ще зачеркнем работеща индустрия, хиляди работни места, добавената стойност ще отиде при други държави и още неизброими косвени последици, подчерта той. И допълни – искаме да информираме обществото какво се случва, да постигнем спешна национална консолидация, за да се спре ликвидацията на цял един отрасъл.
Инж. Димитър Чолаков, заместник-директор на мините представи същността на проблема.
Заместник-министърът на енергетиката Константин Делисивков посочи, че по отношение на сероочистването изключително трудно могат да бъдат постигнати предложените нови нива в Референтния документ. Енергетиката заема централно място в европейския политически дебат. Ние сме съгласни, че устойчивото развитие на отрасъла, енергийната ефективност и енергийната сигурност имат ключова роля за конкурентоспособността на икономиката на Европа. Но национално-отговорната позиция изисква баланс между желаната от всички грижа за околната среда и конкурентното развитие на енергетиката и в частност – добива на въглища, подчерта той. Делисивков посочи, че Министерство на енергетиката подкрепя позицията на БМГК за отстояване на националните интереси пред Министерство на околната среда и водите, което е водещо в дебата в Брюксел по темата. По подобен вид важни въпроси е важно да имаме обща позиция, да им се дава гласност и да се намират решения, посочи той в заключение.
Всички участници бяха единодушни, че успешният резултат на кампанията за защита на българския въгледобив изисква изграждането на национална позиция, сътрудничество с държави като Полша, Германия, Чехия, които също са засегнати от предложените нови нива в Референтния документ, както и с всички заинтересовани институции и техните представители в Европейската комисия и Европейския парламент, а така също и търсене на подкрепа от Евракол и Евромин.
NBP.bg, Дима ТОНЕВА
