Надявам се като се завърна да успея да намеря своето място като фотограф или в Кукления театър, казва старозагорката, която живее в Германия, планува да се върне в родния град и твори приказки с фотографии
Екатерина Вебер, старозагорка, която в момента живее в Германия, ще бъде участник в Благотворителна изложба „Българско присъствие: цветове и истории“. Изложбата ще се проведе от 1 до 5 юли 2024 г. в Културен център „Морско казино“, зала „Георги Баев“ в Бургас и събира на едно място творби на български артисти, които живеят и творят в чужбина, както и на такива, които са се завърнали в родината. В експозицията в морския град Екатерина ще представи свои авторски снимки. Разговаряме с нея преди откриването на изложбата.
Припомняме, че сред авторите е и още една старозагорка – Ивелина Дагсволд, която идва от Норвегия за откриването на експото, което има и благотворителна кауза.



– Екатерина, представете се за нашите читатели?
– Казвам се Екатерина Вебер. На 55 години съм, родена и отрасла в Стара Загора. Имах удоволствието да завърша средното си образование в Гимназията с преподаване на чужди езици „Ромен Ролан“.
Моят образователен път е доста шарен, тъй като завърших колеж за медицински сестри в Стара Загора и работих като такава около 4 години. След това изпълних детската си мечта да работя в театър и започнах като стажант-актриса в Кукления театър в Стара Загора. По-късно продължих да уча в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в кукления факултет, задочно, и работех в същото време в продължение на 4 години. От 1998 г. живея в Германия. Заминах по любов. С моя мъж, който е германец, се запознахме съвсем случайно в Стара Загора. В един момент аз заминах за Германия да се опознаем и останах. Тази есен ще празнуваме сребърна сватба заедно с трите ни деца.
В момента съм все още в Германия, където планирам да остана още 3-4 години, докато малкият ни син завърши средното си образование и тогава ще се завърна окончателно в България.
– Откъде идва страстта Ви към фотографията?
– В Германия фотографията превърнах от хоби в професия. Когато се родиха децата ми, започнах да снимам тях – в началото за удоволствие и за спомени. Впоследствие се събрах с група талантливи българки, с които обменяхме опит на един форум и започнах да снимам по задачи. Така се сдобих с по-добра техника и повиших изискванията към себе си. В един момент започнаха да идват запитвания от приятели и познати да снимам техните деца и така започнах да снимам професионално през 2010 г.
Специализирах се в снимането на новородени, като за целта посетих няколко работилници при световно известни колеги. Те ми помогнаха да подобря качеството си на работа със съвети и трикове за наместване на бебетата в различни пози и за тяхната сигурност.
– Какви са другите Ви интереси във фотографията, какво Ви вдъхновява?
– Страстта ми към фотографията се роди бавно и много трудно. Аз имам дислексия и ученето на нови неща беше абсолютно предизвикателство за мен – боравенето с камерата, изискванията на различните видове обективи, кой за какво се използва, работата с фотошоп и други дреболии. Колкото по-трудно ми беше, толкова повече се нахъсвах да пробвам, да падам, да ставам и да продължавам. Имала съм случаи да стоя разревана пред компютъра, след като видя, че суровият материал не отговаря на очакванията ми, а наученото с програмата не ми помага да подобря крайния резултат. Но не се отказвах. Борех се и вървях напред малко като танго – 3 напред, 2 назад.
Много обичам кукления театър и света на приказките – израснах като дете в него (баща ми Любомир Цакев – беше дълги години директор на театъра) и този свят за мен беше и си остава магичен, въпреки че знаех как изглеждат нещата отзад зад паравана. Това ме вдъхновяваше да правя такива неща и с камерата. Използвах децата си за модели да създавам различни приказки и идеи. Първата приказка, която успях да осъществя, беше „Малката кибритопродавачка“ на Ханс-Кристиян Андерсен. Тя беше оценена многократно от различни фотографски форуми. В последствие пробвах и „Спящата красавица“ на братя Грим.








– С какво ще се представите на изложбата в Бургас и как приемате нейната кауза? Как приемате и каузата – повече българи от чужбина да се върнат в България?
– В изложбата в Бургас ще представя избрани от предварителното жури мои портрети, разпечатани на канава. Харесвам много идеята на дружеството, което стои зад организаторите на изложбата, за помощ на завръщащите и завърналите се в България българи от цял свят. За мен е важно този избор да е осъзнат и хората да се върнат с удоволствие. Да оценят живота в България вече с очите на хора, видели как е по света, и да могат да приложат наученото навън в живота си тук.


– Споделете за други Ваши участия като фотограф – в изложби или други събития.
– За мен това ще бъде първо участие в такава изложба. Като творец в чужбина и в моя случай като фотограф имам възможност да участвам в различни национални (за Германия) и международни конкурси, където за моя радост моите творби са били високо оценявани. Имам цяла колекция отличия и награди. Една от най-ценните за мен беше наградата за една снимка на малкия ми син, която направих за спомен за неговия първи учебен ден – трето място в категория „Деца“ в националния конкурс за професионални детски фотографи в Германия.
– Какво е мястото на Стара Загора във Вашия професионален и житейски път?
– Вече споменах, че съм много силно свързана със Стара Загора и се надявам като се завърна да успея да намеря своето място като фотограф сред колегите в града. Не изключвам и възможността да се завърна в Кукления театър. Но времето ще покаже как точно ще се случат нещата.
Имам и друга идея за работа след завръщането ми, но още е в процес на обмисляне и съставяне на план за осъществяване.
NBP.bg