На 3 март основната тема на авторското предаване “Социални диагнози” на социалния патолог Илиян Илиев по телевизия “Загора” бе Националният празник и неговите измерения тази година. В предаването участва и журналистката от “Национална бизнес поща” Донка Йотова (Виж ТУК>>).
Тазгодишният празник бе помрачен от виртуалните сблъсъци по форумите на интернет. В много от тях се изказаха мнения и позиции в драстично противоречие с вековечна традиция в съзнанието на българина, който винаги е изразявал своето преклонение и дълбока благодарност към освободителите на България от петвековното турско робство. Водещият постави въпроса дали е европейско да отричаме нашето Освобождение? Стига се до парадокси в някои позиции да се изтъква, че критерий за европейски ценности се явява едва ли не омразата към Русия.
По повод въпроса дали има памет пролятата кръв, Донка Йотова сподели опита си по издирване и публикуване на авторски текстове, свързани със Старозагорското клане през 1877 година. В журналистическата си книга “Пъкленият ритуал” тя публикува част от голямото изследване на историка Георги Димитров за зверствата от турска страна по време на Руско-турската освободителна война в Стара Загора.
Всичко онова, което се преживя на тазгодишния 3 март като прояви на извращения на българската памет за събитията, свързани с жертвата на освободителите, означава, че паметта за онези скверни часове и човекоубийства е застрашена. А 14 500 души от Стара Загора и от околните села, потърсили убежище в града, платиха за тази свобода с непомерни за човешкото съзнание мъки от психопатни извращения на башибозука и на редовната турска войска.
Във втората част на предаването Донка Йотова представи своето предложение за нова база на Дом “Литературна Стара Загора”. То е ориентирано към използването на голямата овална зала в сутерена на Регионалната библиотека “Захарий Княжески”. По форма и големина тя е същата като залата на библиотеката на втория етаж.
Авторката на идеята предлага тя да повтори тракийския храм, който се е намирал близо до Стара Загора, както показват римските карти. На този храм император Юлиан Апостат (332-363) заповядва да се направи копие в Рим за офицерите и войниците от легиона. Императорът е използвал всяка възможност, когато е бил с легиона на Дунава, да слиза в Тракия и да се моли в него. Сегашният католически храм “Сан Стефано Ротондо” в Рим в своята вътрешна архитектура е използвал като модел тракийския. В едно от запазените писма на императора той е дал неговото описание.
Ако се осъществи това предложение, Старозагорският литературен музей ще се помещава в тракийски храм. И това ще бъде един принос да се осветли архитектурата на древните траки.
Предаването “Социални диагнози” се излъчва на живо всеки понеделник и четвъртък от 19.30 часа.
NBP.bg
