Ако всичко се развива по план, ремонтът на Паметника на свободата ще започне през лятото на 2023 година, казва още директорът на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“
Автор: Ивайла МИТЕВА, 12 Б клас, СУ „Екзарх Антим 1“-Казанлък
ПРАЗНИЧНА ПОЩА
https://www.nbp.bg/nbp/wp-content/uploads/2022/02/PRAZNICHNA-POSHTA-1.pdf
– Г-н Ангелов, с какви събития Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ще посрещне 3 март?
– Традиционно музеят участва в подготовката на тържествата, които ще се проведат във връзка с националния празник на Паметника на свободата. Домакин на събитието тази година е кметът на община Казанлък и нашето съдействие е по-скоро логистично – по самата организация, разчистване на пътя, отвеждащ до монумента, осигуряване на медицинско обслужване и други дейности.
По традиция в навечерието на празника всяка година музеят организира няколко изложби, с които представя своята работа, като те са посветени, разбира се, на националния празник. Една от тях вече бе открита в Художествена галерия-Казанлък –
фотодокументалната изложба „От оръжието към плуга“
На 30 табла е показан богат снимков и документален материал за живота на опълченците след Освобождението, които след като са извоювали свободата на Отечеството, са се завърнали по родните места, прибрали са опълченската униформа и медалите в раклите и са се заели с мирен труд в свободна България. Отделено е място и на политиката на младата държава за осигуряване на по-добър живот на поборниците и опълченците. Представени са вещи, документи и снимки на някогашните опълченци. Изложбата ще остане в залите на Художествена галерия-Казанлък до 6 март.
– Какво се случва с проекта за ремонт на Паметника на свободата?
– Добрата новина от началото на тази година е, че на 26 януари министърът на културата (Атанас Атанасов) съгласува идейния проект за консервация и реставрация на Паметника на свободата. В момента проектантите, които изготвят тази документация, приготвят последната фаза – работния проект, по-който всъщност ще се осъществява самият ремонт. Ако всичко върви по план, очаквам в началото на април 2023 г. работният проект да ми бъде предаден и съответно да го представя отново за съгласуване с Министерството на културата. От тук обаче следват няколко много важни стъпки, преди да се стигне до самия ремонт. Проектът ще бъде придружен с количествени и стойностни сметки и на база на тях ще се изчисли паричната сума, необходима за реализирането на ремонтните дейности. Но тъй като тази сума няма да бъде малка, ще трябва възлагането на дейностите да бъде извършено отново по реда на Закона за обществените поръчки. За да бъде обявена обществената поръчка, е необходимо аз, като възложител, да имам гаранции, че разполагам с цялата налична сума, необходима за реализиране на поръчката. Затова веднага, след като проектът е готов,
трябва да осигурим нужното финансиране и мисля, че това няма да е проблем за българската държава
И през есенните и зимните месеци в края на тази и началото на следващата година, този административен въпрос с обществената поръчка ще приключи. Ако всичко се развива както трябва, надявам се, че ремонтът ще започне през лятото на 2023 година.
– Кои ще бъдат най-големите трудности, когато започне ремонтът?
– Най-големият проблем създават атмосферните условия в билото на Стара планина, там където е изграден Паметникът на свободата. Най-важното, с което трябва да се справим в момента, е да се намали в максимална степен проникването на влага вътре в монумента, защото тя бавно и постъпателно го руши. За целта, дейностите ще бъдат насочени в две посоки. Първо, всички фугиращи смеси, които запълват пространствата между облицовъчните камъни, трябва да бъдат изчистени и подменени. Това най-вероятно ще засегне 95% от фугиращите смеси, като се вложат такива материали, отговарящи на определени спецификации, и позволяващи да издържат температурните амплитуди, на които са подложени фасадите на паметника.
Ще се наложи да бъде подменена и една част от облицоващите камъни
особено тези, които се намират по ъглите на паметника, тъй като те са изложени на най-голям натиск от страна на ветрове, на абразивни процеси. Естествено, всички метални обшивки, част от които липсват в момента, а други покриват отстъпите на паметника, трябва да бъдат изцяло подменени. Двете врати, отвеждащи до костницата от юг, и до Паметника на свободата от северната му страна, също ще бъдат консервирани и реставрирани. Стълбището, което се намира на северната страна на паметника под лъва, също ще бъде ремонтирано.
Там ще се изгради бетонен фундамент, върху който впоследствие каменните плочи ще бъдат преподредени
Що се отнася до интериора на паметника, целта на проекта е да бъде възстановен неговият автентичен вид отвътре.
– Какво ще включва този процес?
– Когато паметникът е построен, той никога не е бил проектиран да бъде използван като музейна сграда, а просто като паметник. От вътрешната страна той е изпълнен с прекрасна, правилна, каменна зидария, която в момента е покрита с изолационни материали. Те са полагани основно в края на 70-те и 80-те години на миналия век и тяхната задача е била по някакъв начин да се стопли пространството, което хората посещават. Сега тези изолационни материали ще бъдат премахнати, защото са създали друг проблем – когато водата прониква отвън навътре, тя достига до тях и просто остава в стените. Впоследствие, по гравитачен път, се спуска към основите на паметника. Когато се свалят всички тези материали, стените ще могат да дишат и влагата, която се намира в тях, ще бъде отвеждана, със съответната апаратура, извън самия монумент.
Паметникът по проект оттук насетне следва да не се отоплява във вътрешното пространство, което би създало проблем с експонатите. За да го решим, вътрешността на паметника в отделните етажи, витрини, в пространството, което затваря стъклената им част, ще бъде климатизирана. Като
целта е да се създаде микросреда с подходяща температура и влажност на въздуха, за да се гарантира сигурността на експонатите
без да зависят от температурата вътре в самия паметник.
Пак ще кажа, че целият ремонт ще зависи от ограничението, което ни създава метеорологичната обстановка. В годината има прозорец от максимум 3-4 месеца, в които спокойно би могло да се работи. Още повече, че част от дейностите ще се извършват на доста голяма височина. Паметникът е висок 31 метра и при малко по-силен вятър, на практика това става невъзможно и опасно за хората. Така че предстои много сложен процес. Но все пак паметникът е построен от хора, това означа, че може и да бъде ремонтиран от хора. Предстои ни много работа и стъпка по стъпка вървим към реализирането на тази голяма задача.
– Смятате ли, че страната полага достатъчно грижи за своите паметници и монументи ?
– Не, това е повече от очевидно. Всеки, които е обикалял България, е виждал прекрасни паметници, било то от античността, от праисторията, от Българското средновековие, от Възраждането, пък и такива, изградени в последните няколко десетилетия, които не са в много добро състояние. За съжаление, и причините са комплексни – като започнем от хроничното недофинансиране на системата на културата на страната, преминем през загубата на експертен потенциал на самите културни организации, между които и музеите, през последните 30 години, а и в някаква степен стигнем до безразличието на обществото и държавните органи към съдбата на тези паметници.
Но да се надяваме, че с работата, която вършим тук – около Паметника на свободата,
ще дадем добър пример и кураж на хората, които имат отговорността да се грижат за опазването на културното ни наследство
Проблемът е сериозен и той не е никак маловажен, защото в крайна сметка в тези паметници е кодирана нашата памет като народ, и отношението към тях, показва и нивото ни на цивилизованост. Защото най-важното е те да бъдат опазени, съхранени и предадени на поколенията след нас.
– Какво трябва да се промени в отношението на хората ?
– Трябва да спрем да бъдем нихилисти, да отричаме родното си и да мразим произхода си като българи и то във връзка с това, че държавата ни очевидно не е уредена и обществените отношения в нея не са поставени, както трябва, спрямо световните стандарти. Да се обърнем към миналото си, но не като някаква самоцел или евтино патриотарство. А познавайки миналото на собствения си народ, ще видим, че нашите предци, макар и славни и велики, в определени моменти също са допускали грешки. Тези грешки историята ни позволява да ги познаваме, а познавайки ги, се предполага, че няма да ги допускаме и ние. И да вземем добрия пример от нашето минало, който да ни бъде полезен в настоящето и бъдещето. Затова
за мен най-важни са – национално възпитание, вяра в господ и спазване на закона
Едно проспериращо общество, ако няма всичко това, то просто не е проспериращо и няма как да се получи позитивното развитие, което всички очакваме. Докато мрънкаме, докато се оправдаваме с международното положение, с турското робство и с това, че все някой друг е виновен, нещата няма как да бъдат променени. Защото общият успех на нацията се гради от личните успехи на всеки един българин. България е преминала през много по-тежки периоди от развитието си и българският народ ги е преживял. Това, което ни се случва в момента, не е толкова страшно на фона на много други неща в столетията назад. Трябва наистина да се стегнем малко, да вземем доброто и да си поставим ясни и конкретни цели, които искаме да постигнем. В противен случай ще продължаваме да се въртим в един омагьосан кръг и България да се обезлюдява все повече и повече.
– Вашето пожелание за 3 март ?
– Честит празник на читателите на „Национална бизнес поща“, на всички българи. Нека всички се държим и живеем като свободни граждани и да пазим тази свобода, защото тя ни дава възможността за постигане на мечтите на всеки един от нас. Трябва да се положат усилия и не само да гледаме ежедневието ни, което определено е трудно в момента, но и да се стараем да бъдем полезни на обществото си.
Само заедно можем да постигнем успехи и България да изглежда така, както повечето си я представяме – справедлива, модерна държава
която дава възможност на своите граждани да се развиват и да осъществяват своите мечти.
NBP.bg
