Не трябва да правим свободни аналогии за това какво се случва днес между Русия и Украйна, между българо-руските отношения и отношенията на България с рускоезичния свят. Това са две съвсем различни неща. Въпрос на емоционална и на национална зрялост е да успеем да се противопоставим на елементарната и действена пропаганда, независимо дали идва от Запад или от Изток, допълва директорът на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“
Дебатът за това кога да бъде националния празник на България отново излезе на дневен ред след предложението на ПП-ДБ и ГЕРБ в конституцията да бъде записано, че 24 май е националният ни празник. Дискусията влезе с пълна сила в центъра на обществените полемики.
Темата за неизбежността от такъв дебат беше повдигната още в края на месец февруари 2022 г. в публикацията „Труден, труден Трети март! България между Освободителя и Окупатора“ с автор Станимир Стоянов, президент на Международна академия за високи постижения „Сър Исак Нютон“. В публикацията политическият рестарт на дебата бе формулиран много точно.
Всъщност припомняме, че първият сериозен и смислен дебат дали 3 март или 24 май трябва да бъдат национален празник на България, е проведен преди близо 20 години на страниците на вестник „Национална бизнес поща“.
По дискусионната тема представяме позициите на акад. Георги Марков, д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния музей „Шипка-Бузлуджа“, и на Първан Симеонов, политолог и изп. директор на „Галъп интернешънъл“.
Очевидно е, че с оглед на ситуацията в региона и света, 3 март като дата е дискусионна. Но лично аз смятам, че проблемът не е в самата дата, а в тълкуването на това, което се случило на 3 март. Както винаги съм казвал, и като директор на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, и като човек изкушен от българската историята и професионално занимаващ се тази интересна наука, за мен е важно, че вследствие на Руско-турската война от 1877-1878 г., наречена. Освободителна от българите, българският народ на една ограничена част на своето етническо землище към края на XIX в., получава възможността да има собствена държава. Т.е. българите получават в ръцете си мощен инструмент какъвто е националната държава, коментира за NBP.bg д-р Чавдар Ангелов, директор на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.
Според мен, до 1912 г., даже до лятото на 1913 г., този инструмент е бил много умело използван от политическия и военния елит, който е започнал осъществяването на обединителната програма на българската държава – и при Съединението на Княжество България с Източна Румелия, и при обявяването на независимостта през 1908 г. Съвсем отделен въпрос е как инструментът национална държава се използва в наши дни и какви резултати постигаме с него, казва д-р Ангелов.
В този смисъл за мен няма никакъв проблем с това, че вследствие на Руско-турската война от 1877-1878 г. българите получават държавност. По подобен начин държавност получават и всички наши съседи – гърци, сърби, румънци. Тук говорим за история и би следвало да се опитаме да я разделим от актуалната политика днес. Защото, например полк. Емануил Мещерски, артилерист, който командва голямата батарея на западния склон на вр. Св. Никола, т.е. на запад от Паметника на свободата, е загинал тук. И всеки, който идва на върха, може да види артилерийските позиции, гроба и надгробния камък на този руски офицер. Ние дължим ли почит и уважение към паметта му като християни – да, дължим му! Смятам, че по никакъв начин не трябва да правим свободни аналогии за това какво се случва днес между Русия и Украйна, между българо-руските отношения и отношенията на България с рускоезичния свят. Това са две съвсем различни неща. Въпрос на емоционална и на национална зрялост е да успеем да се противопоставим на елементарната и действена пропаганда, независимо дали идва от Запад или от Изток, допълва директорът на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“.
Важно е да успеем да формулираме собствения си интерес в наши дни, да намерим сили и средства да го преследваме. Но в никакъв случай да не си позволяваме да пренаписваме историята със задна дата. Това го изпитваме като народ на гърба си, ако вземем примера с Република Северна Македония.
А и нека тези въпроси оставим на историците, а в днешните времена – на хората, които са се нагърбили да направляват кормилото на българската държава. Онези хора тогава – българските опълченци, техните командири, офицерите и войниците от руската императорска армия, са направили каквото трябва. Въпросът е какво правим ние днес,
и най-вече какво трябва да правим – България да бъде силна, стабилна и независима държава, в която народът да живее сравнително добре
да преодоляваме заедно трудностите си. И да сме единни пред всички предизвикателства, пред които съвременният опасен свят ни изправя – войната, проблемите с миграцията, с агресията и насилието, които упражняваме един на друга, проблемите в образованието, в здравеопазването. Това са днешните задачи. Това, което е станало през август 1877 г., отдавна вече е минало, трябва да пазим спомена и да не оскверняваме паметта на загиналите за освобождението на България.
И в крайна сметка – 3 март или 24 май, е въпрос от компетенциите на българското народно събрание, така че ще видим какво предстои, уточнява още д-р Чавдар Ангелов.
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
Какво предстои относно ремонтните дейности на Паметника на свободата – виж ТУК>>
За честванията на 146-ата годишнина от Шипченската епопея – виж ТУК>>
