Д-р Стоян СЪРГОЙЧЕВ: Кометите остават мистерия

Д-р Стоян Съргойчев е завършил Техническия университет в София през 1971 г. Работил е в Завода за запаметяващи устройства (ЗЗУ), след това постъпва в БАН като научен сътрудник в Базовата обсерватория в Стара Загора към Централната лаборатория за космически изследвания. Работи по космически проекти – спътници и геодезични ракети до 1987 г. През 1990 г. е поканен от Корнелския университет за участие в проект, финансиран от Американската национална фондация, и работи две години в Обсерваторията Аресибо, Пуерто Рико, където е най-големият радиотелескоп-радар. След това печели конкурс в Институт за космически изследвания в Канада. Работи в Университета на Западен Онтарио, а след това в Йорк Университет в Торонто. След пенсиониране през 2012 г. продължава да работи като научен съветник към Световния институт за научни изследвания със седалище в САЩ.

* * *

– Д-р Съргойчев, разкажете за времето, когато Космосът слизаше в Стара Загора…

– Ще спомена две от върховите постижения на Базовата обсерватория към БАН в Стара Загора по времето, когато работих като

научен сътрудник в екипа на проф. д-р Митко Гогошев

Едното е нашето участие в създаването на спътника „България-1300“, изстрелян през 1981 г. Другото е нашето участие в престижния проект Венера-Халей, свързан с преминаването на Халеевата комета.

– Какво място заема този проект във Вашата научна дейност?

– Нашето върхово постижение в проекта Венера-Халей е създаването на уреда „Триканален спектрометър“ в кооперация между България, Съветския съюз (по онова време) и Франция.

Уредът беше монтиран на две сонди – ВЕГА-1 и ВЕГА-2

На снимката (отляво надясно): французинът Жан-Пиер Льопаж, Александър Криско от Съветския съюз (тогава) и от България – Куньо Палазов и Стоян Съргойчев – специалисти от Вега мисията

изстреляни през 1984 г. Чрез него получихме ценна информация, която изненада учените от цял свят. Някои особености на Халеевата комета се оказаха неочаквани и странни. Кометите и сега продължават да бъдат мистерия за науката.

През 2001 г. завърших и публикувах своя най-голям научен труд, наречен

„Базови структури на материята – супергравитационна всеобща теория“

Това ми помогна да направя анализ на проблема с кометите, опирайки се на оригиналната концепция, залегнала в моята теория. Преди 5 години публикувах една моя хипотеза относно кометите в списание Foreign Policy Journal. Моят извод е, че кометите съдържат антиматерия, като цитирах и доработих концепцията на руския академик Хотеев. С него се запознах през 2006 г. по време на една конференция в Санкт Петербург, където представях моята теория. Академик Хотеев имаше дългогодишни изследвания върху кометите и

твърдеше, че те са образувани от антиматерия

С моята разработка аз стигнах до извода, че те включват например, материя и малка част от антиматерия, но анихилация става само в йонизирано газообразно състояние. Затова те имат собствен енергиен механизъм за разлика от астероидите.

– Как стигнахте до такъв извод?

– Според моята теория, галактиките имат самостоятелно развитие и в един много начален етап на създаване на елементарните частици е възможно да се получи антиматерия.

Така може да се получи цяла галактика от антиматерия

Сама по себе си тя ще бъде стабилна, докато не е в контакт с галактика от материя. В спектрално отношение тя ще бъде неразличима от галактиките от материя.

В последните десет години се натрупаха доста научни данни от изследвания на комети, проведени от НАСА. Получиха се много странни резултати, които бяха трудно обясними и несъответствуващи на предишните представи, че кометите са снежни топки. Тогава аз подработих моята теория и дойдох до извода, че действително в кометите като съставна част може да има и материя, и антиматерия.

Известно е, че

кометите имат много различна температура от тази на астероидите

При астероидите, които нямат някакво енергийно отделяне, тя е изключително ниска. Халеевата комета, която наблюдавахме, имаше температура около 30 градуса.

– Защо е така?

– С моята доработка на тезата на Хотеев, който твърдеше, че кометите са изцяло антиматерия, аз достигнах до извода, че те в по-голямата си част са материя, а в малката част – антиматерия или обратното. Затова те имат много странно поведение.

Следил съм данни от спътници на НАСА

фотографиращи в реално време комети, минаващи близо до Слънцето. В редица случаи на падащи или близко прелитащи комети се получава огромна енергия, която може да бъде само от анихилация между йонизираната газова съставка на кометата със слънчевия вятър, който е от материя. Спомням си, че акад. Хотеев ми изпрати писма, които той е публикувал и е изпращал до техните министерства. Те не са му обърнали достатъчно внимание. В тях той изразяваше опасения от това, че през 2004 г.

американска сонда беше направила експеримент с бомбардиране на комета

при което се разпръсва голяма част от нея. И той казва, че тези малки късове от антиматерия могат да станат опасност за бъдещи космически полети. Не знам дали от това, но в следващите години наблюдавах изключително много комети, които, стигащи до Слънцето, избухват и изпускат голяма енергия.

Според акад. Хотеев, ефектът от бомбардирането на комета от НАСА през 2004 г. е бил толкова голям, че е бил наблюдаван почти с просто око в чест на Националния празник на САЩ – 4 юли. След това за сравнение НАСА

изстрелва подобен снаряд към повърхността на Луната

обаче ефектът се оказва нищожен. Освен това, имаше наблюдения на комета, която се вряза в Юпитер преди години. Енергията от експлозията се оказа стократно по-голяма от изчислената. Това също навежда на мисълта, че кометите съдържат антиматерия.

– Как да си представим антиматерията?

– При антиматерията

хеликалната геометрия на материалната структура на елементарните частици е огледална

Разликата е както при десния и ляв винт.

– Как разглеждате въпроса за формирането на галактиките и Вселената като цяло?

Участници в проекта „България 1300“ (отляво надясно): Иван Георгиев, третият – Стоян Съргойчев, Цветана Гогошева (пета по ред), Ненчо Петков

– В моите възгледи Вселената не се разширява, защото пространството е пълно с една структура, която в моята теория наричам Космическа решетка. Освен това, всяка галактика си има своя активна фаза на съществуване

със средна продължителност 12-20 милиарда години

Когато измине това време, галактиката изразходва част от своята енергия. В резултат на това нейната космическа решетка се отделя от останалите галактики и се свива към центъра, където има свръхплътна черна дупка. Това всъщност не е дупка, а суперплътна протоматерия, която никъде другаде не се среща. Там стават процеси на кристализация на нови елементарни частици. По този начин отделните галактики си имат собствен живот. Имат си време на активен живот, през който ние ги наблюдаваме с телескопи. А

когато колапсират, те стават напълно невидими за нас

През тази невидима фаза стават процеси, при които изкристализират нови елементарни частици. Но в един момент – именно в този много ранен етап – аз разбрах, че кристализацията може да тръгне в посока на създаване на антиматерия. При колапсирането на галактиката обаче някои части се откъсват и те регенерират в известните звездни купове. Това са хиляди звезди на много близко разстояние. Те се внедряват в новообразуваната галактика. Има ги във всички наблюдаеми галактики. Аз съм разработил логически сценарий-концепция.

Процесът на кристализация става в едно уникално космическо яйце

Когато този процес завърши, то се разпуква и новата материя се разпръсква в дискова форма, понеже то се върти спрямо съседните галактики. Създава се нова космическа решетка и се появяват първите атоми, молекули, а след това мъглявини и първични звездни образувания. Цикълът на галактиките може да се повтаря безброй пъти. А червеното отместване, наблюдавано при тях, според мен, не е от Доплеров тип, а от

малка разлика между космическите решетки

на отделните галактики. Това означава, че галактиките не се разбягват. По отношение на кометите, моят извод е, че те съдържат антиматерия, която е останка от предишни галактики от антиматерия.

– Вие се занимавате и с постиженията и идеите на световноизвестния учен Никола Тесла. Могат ли неговите постановки да се развиват?

– Тесла е бил гениален изследовател и откривател. Той не се е доверявал сляпо на възприети теоретични постулати без логично обяснение.

Тесла е разработил собствена логика

която да обяснява експерименталните резултати. Живял е преди 120 години и е срещал технологични трудности, които не можем да си представим. Сам е трябвало да си изработва прецизни уреди. Неговата гениалност е в това, че е изнамерил или е предрекъл неща на базата на своето мислене и експериментален усет. Негови идеи продължават да намират приложение и сега.

– Вие сте консултант на Музея на Тесла в Белград…

– Аз имам връзки не само с музея на Тесла в Белград. Имам контакт

с редица други дружества във Филаделфия, Ню Йорк

и другаде. Изнасял съм доклади. Имам също така и песен, която съм композирал в чест на 160-годишнината от рождението на Никола Тесла, която беше тази година. Тя е в мое изпълнение на видеоклип с негови снимки. Музиката и поезията ми създават друго удоволствие.

НБП, Донка ЙОТОВА