Развиват си, не стоят на едно място
*
А
На 4 юли д-р Дориян Александров представи в Стара Загора най-новата си книга „Класически текстове на Син И Цюан“. Той бе в града на липите и като водещ на семинара по Син И Цюан*. Събитието се организира от СК „Тайдзичюен център на семейство Ян в Стара Загора“, с директор и главен инструктор Тихомир Тодоров, и съоргазинатор Българската федерация по УШУ. Представянето на книгата на д-р Александров съвпада с 50-годишния юбилей на преподавателската му кариера, която е започнала в Стара Загора през 1970.
Дориян Александров е роден през 1957 г. в София. Завършил е ветеринарна медицина във Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина (ВИЗВМ) в Стара Загора, работил е в Научния институт по заразни и паразитни болести и в Центъра по хигиена. Занимава се с обществена дейност, българистика, българска история. Сред учредителите е на международната федерация по УШУ, бил е два мандата председател на Българската федерация по УШУ.
НОВИЯТ БРОЙ 28 НА „НАЦИОНАЛНА БИЗНЕС ПОЩА“
https://www.flipbookpdf.net/web/site/ee5fd9ce20a193033a8e4ad578126032a8e483e9202007.pdf.html
– Д-р Александров, в нашия град Ви наричат гуру на бойните изкуства в Стара Загора…
– Има нещо такова. Аз бях студент във ВИЗВМ и през 1978 г. се създаде една от първите школи по бойни изкуства в Стара Загора. Дотогава имаше само по самбо и джудо, с които се занимаваше покойният вече Недьо Ранчев. Другите бойни изкуства – карете, Кунг-фу, УШУ, бяха съвсем в зародиш, непознати. И нашата школа бе първата, след това, разбира се, се появиха и други.
Интересното е, че тази школа, която създадохме тогава, се разклони и
продължава да съществува и досега чрез школата на Тихомир Тодоров
И тази на нашия приятел и колега Андриан Каравастев, който в момента е в САЩ. Но предстои той да се върне и да възстанови школата в Стара Загора. Разбира се, съществува и филиалът, който е в Казанлък, ръководен от Пламен Маринов.
Нашата първа школа има наследници, които продължават да се развиват, не стоят на едно място. Тихомир Тодоров с неговата школа, която има и свои разклонения, всички са членове на Международната асоциация по Тайдзичюен на семейство Ян. Тихомир е един от водещите деректори и сертифицирани инструктори в организацията.
Аз пък съм учредител на международната федерация по УШУ, която бе създадена в Пекин през 1990 г. Тогава бяхме 40 делегати от 40 страни,
България беше представена достойно
Та, в Стара Загора, за радост, има и традиции, има и приемственост.
– Разкажете за семинара в Стара Загора?
– Това бе първият семинар на подобна тематика в най-новата история на федерацията. Темата му бе: Меч на Петте елемента в Син И Цюан – практическо приложение за самозащита на Петте елемента.
По време на семинара изпълнихме задачите, които бяха набелязани предварително.
Имаше участници от София, Пловдив, Казанлък и от Стара Загора
Програмата беше доста сгъстена. Семинарът протече много добре.
– Вие представихте най-новата си книга. Какво е най-ценното в нея?
– Книгата съдържа много специфична материя. Това са старинни, средновековни текстове, превод от китайски, за този боен стил – Син И Цюан (Юмрук на насочената воля). Те са с универсални кодировки, представят универсални приницпи, които са валидни и за другите бойните изкуства, като правят и връзка с традиционната китайска медицина, астрологията, нумерологията.
Като съставител на книгата за мен това беше
доста трудоемка работа, някои от текстовете са превеждани три пъти и редактирани за един пеирод от 25 години
Събирани са дълго време и са обработвани. Книгата е предназначена предимно за хора, които се интересуват по-задълбочено от философията на бойните изкуства. За практикуващи, които ценят бойните изкуства не само като ефективна бойна техника, но виждат в тях и средство за духовно развитие и специфична психо-физическа култура, която отива в съвсем други нива на развитие на духа и висше майсторство. Това не са само красиви теории, но неща, свързани директно с практиката, които могат да отворят много заключени врати.
Първите такива текстове всъщност сме превеждали на български език даже преди повече от 25 години. В новата книга вече са събрани в пълен обем, с допълнителни редакции, със сравняване с по два или три, даже четири източника.
Някои от тях не са излизали въобще на български език, а в чужбина са слабо познати
Използвали сме преводи от английски и руски език, както и от старокитайски, превеждани са от специалисти, които са филолози. Аз съм направил необходимата редакция на български език, защото иначе звучат специфично.
– Какво Ви мотивира да се заемете с този труд?
– Това е 12-та по ред моя книга. Смятам, че сега е назрял моментът тя да се появи на бял свят. Пътят й, както казах е трасиран отпреди повече от 25-30 години. Другите книги са били предимно с практическа насоченост.
В сегашната нещата са в друг план – философски
както споменах вече, в областта и на традиционната китайска медицина, енергетика (Ци-Гун/Ней-Гун), медитацията, „И Дзин“, философия, даоистките езотерични практики и „вътрешната алхимия“, които почиват на същите принципи. Те всички са свързани.
По повод на моите дългогодишни проучвания имах кореспонденция и с първия западен автор Робърт Смит, писател, историк и популяризатор на бойните изкуства. Той е публикувал по тези въпроси, за жалост, вече не е между живите. Но е работил на терен в Япония, Китай, Тайван, Югоизточна Азия. Неговите книги са от първите, които представиха част от тези текстове още през 60-70-те години на миналия век. Има няколко издания за тези т. нар. вътрешни стилове на китайските бойни изкуства – Син И Цюан (Бокс на насочената воля), Тайдзичюен (Юмрук на великия предел), Багуаджан (Дланта на осемте триграми) и т.н.
– Сега над какво работите. Нова книга ще има ли?
– Малко съм се оттеглил от организационни въпроси, два мандата като председател на Българската федерация по УШУ, смятам, че са ми достатъчни. Години наред се занимавам и с обществено-организационна дейност.
Работя върху различни проекти, занимавам се и с древна история
Нещо конкретно в момента на мога да кажа, но със сигурност има широко поле за действие…
NBP.bg, Радослава РАШЕВА
*Син-И-Цюан (Юмрук на насочената воля) е един от най-старите вътрешни стилове на китайските бойни изкуства, известни като Кунг-Фу или УШУ. Той има над 800 годишна традиция и натрупан огромен практически опит в школите (методика, бойни умения, комплексна подготовка, енергетика, работа с традиционни оръжия), както и необикновена философска дълбочина. Класическите текстове на стила идват от дълбока древност и заедно с техниката са дело на много поколения майстори, които са обобщили своя богат опит в бойните изкуства. Много от тези текстове и правила идват от устната традиция („от уста на ухо“ и от учител на ученик) и са записвани в един по-късен период, което ги прави особено ценни. Класическите текстове представят универсални принципи, които са валидни не само за традиционните стилове на Кунг-Фу, но и за редица други бойни изкуства, практикувани в Азия и по света и имащи милиони почитатели.
