Д-р Диана Бушкалова е родена на 23 април 1961 г. в София. Завършва основното си образование в Стара Загора, където със семейството си продължава да живее и до днес. Възпитаник е на Френската езикова гимназия (днес ГПЧЕ „Ромен Ролан“ – б.р.).
Д-р Бушкалова е завършила стоматология в Медицинска академия Пловдив, а след това спецализира детска дентална стоматология в Медицинска академия-София. Завършила е здравен мениджмънт в УНСС. Притежава множество професионални квалификации, участвала е в редица обучения, както и в престижни стоматологични форуми у нас и в чужбина. Член на значими браншови организации. Член е и на Асоциацията на денталните мениджъри в България, на която е била 4 години председател.
Основател и собственик на дентална клиника за естетична дентална медицина „Мегадент“. Клиниката е създадена през 1992 година в Стара Зaгора и е една от първите частни практики по дентална медицина и първата частна зъботехническа лаборатория в града и областта.
От 2022 г. „Мегадент“ е на ново място – с изцяло обновена база и с модерна визия. В нея работи екип от висококвалифицирани професионалисти. Клиниката разполага и с изключително иновативна апаратура.
През 1989 г. социализмът приключи и започна така нареченият преход, който не знам дали сме приключили и до днес.
Винаги съм искала да правя нещо самостоятелно
но до този момент нямаше възможност. Реших, че най-после е дошло моето време да се развивам. И изведнъж, по време на един стоматологичен конгрес в Пловдив, ме осени идея да направя собствен магазин за стоматологични материали. Точно тогава бе започнала вълната да се разкриват частни зъболекарски практики и да се обзавеждат кабинети.
Взех си една година неплатена отпуска и стартирах
първата си предприемаческа дейност. През 1992 г. създадох фирма „Мегадент“ и станах представител на една софийска фирма. Дистрибутирах стоматологични и зъботехнически материали. Цялата тази дейност много ми помогна да навляза навътре в търговията и в нейната специфика. Преди промените ние бяхме неориентирани по отношение на иновативни материали и цени. Нямаше достатъчно консумативи. Молила съм се за елементарни инструменти, които ми се даваха под бройка. Не зная как съм се справяла, при положение, че, както споделих, отговарях за 1300 деца.
Борила съм се за какво ли не, за да направя възможно най-доброто
Дистрибутирането на зъботехнически материали беше добра школа за мен. Установих, че съм много успешна в създаването на бизнес контакти. Даже един зъботехник ми казваше: „Д-р Бушкалова, защо си станала зъболекар, та ти си роден търговец“. Отговорих му, че аз и като зъболекар съм добра. Работех с голямо желание. Започнах бизнеса в апартамента на родителите си. Помолих ги да отидат на вилата, заех две стаи и направих магазин. Няма да забравя никога един весел момент от началото на моята работа. Бях написала обява в старозагорски вестник. Рекламирах моя дентален магазин. Тогава в България не се говореше за дентална медицина, а за стоматология, но аз, както винаги, бях с десетина години напред. Стоя си в магазина и чакам първите си клиенти. От притеснение стомахът ми се свива. Звъни се и си казвам: „Оооо, супер, идват!“. Отварям и една жена възкликва: „Ох, ако знаете откога ви търся. Имате ли представа откога търся дантели“. Всъщност…първият клиент на моя дентален магазин беше жена, която търси дантели.
За моя радост, бизнесът потръгна бързо. Търсенето беше огромно. Днес с гордост мога да кажа, че
аз направих първия магазин в Стара Загора и региона, и направих пробив
Знаех всеки ден къде цените са най-ниски. Понякога имах добри финансови сделки в размер колкото годишната ми заплата на зъболекар. Толкова пари не бях виждала през живота си. В началото беше трудно, но после създадох контакти.
И до ден днешен познавам хора от този бранш в цялата страна
С някои продължаваме да поддържаме връзка. Благодарна съм за този етап от живота си, защото направих пари. Тогава изградихме пристройка към семейната къща на съпруга ми Димо Бушкалов, който по това време работеше като хирург в Окръжна болница. И там с помощта и на свекъра ми отворих частен кабинет.
Мога много да разказвам за онези години. Помня как
в кабинета идваха едни мутри, как паркираха луксозните си коли на улицата, как слагаха пистолетите си на масата
По онова време в Стара Загора частните зъболекарски кабинети се брояха на пръсти и беше супер престижно да отидеш на частен зъболекар.
Със съпруга ми не ни беше лесно, но се подкрепяхме с грижи и любов. Той ми беше не само партньор, но и приятел. Работехме, в същото време гледахме децата, много пътувахме. Добре, че родителите ни помагаха. Успяхме да създадем първата частна зъботехническа лаборатория в Стара Загора. Тогава взех първия си лизинг, за да закупя необходимото оборудване. Банките даваха заеми за комбайни, за автомобили, но за такива неща никой не даваше. Разпитваха ме няколко часа какво конкретно възнамерявам да правя и не знам накрая как се съгласиха. После доларът главоломно започна да скача нагоре. Когато теглих заема от 15 000, доларът беше по 2 лв. Накрая, като изплащах последните вноски, беше станал 27 лв. Ужасни години бяха! Съпругът ми все повтаряше: „Спокойно, шефче, корабът потъва нормално“. На мен ми беше окапала косата от притеснение. На всичкото отгоре, липсваха и квалифицирани кадри, които да работят в зъботехническата лаборатория. Бяха дошли едни хора, които само ме изнудваха. Счетоводителката ми работеше и като продавач в магазина за зъботехнически материали. Той продължи да съществува до 2003 г. След като почина съпругът ми, беше трудно да го поддържам. А и в града вече се бяха нароили много подобни магазини.
През 1996 г. Димо се разболя и преминахме през истински ад на лечение и болници. За шест месеца си отиде от рак на белия дроб. Аз бях сломена емоционално. Останах сама с децата. През зимата на 1997 г. започна и голямата криза. Сега, като се замисля, всичко важно в живота си съм правила само в кризи и все във времена на изпитания и предизвикателства.
Ако се обърна назад, не знам дали ще намеря нещо, което да съм постигнала спокойно и с лекота. Но пък нещата се случваха
Междувременно, преди съпругът ми да почине, бяхме започнали да правим нов кабинет.
През 1999 г. в лабораторията дойде да работи настоящият ми партньор Иван Палийски. Отново не достигаха хора, налагаше се и аз самата да работя зъботехника. Екипът, който бях подготвила и научила, ме изостави. В знак на „благодарност“ си направи собствена лаборатория. А при мен получаваха високи заплати. Заедно правехме уникални за времето си неща. Отворих им очите. Като се върна назад, май всъщност съм създала голяма част от конкуренцията. Много хора са минали през кабинета и лабораторията. Сигурно над 50 души. Когато почина Димо, сградата беше на основи. Взимах заеми, връщах, бях съвсем сама. Смятах, че съм длъжна да го направя, чувствах го като някакъв вътрешен порив.
Имах голямо желание, но никак не ми се вярваше, че ще се справя
Бяха трудни години. Имаше дни, в които работим, купили сме материали, а на другия ден се оказва, че за тези пари вече не можеш да си купиш същите материали. Пазя си в архивите ценоразписи в долари. В крайна сметка довърших сградата и се преместих там. Реших, че напук на всичко трябва да продължа. Даже през 2000 г. завърших здравен мениджмънт в УНСС. Записах го, защото исках да разбера как се работи с хора, въпреки че вече отдавна управлявах екип. Дипломирах се заедно с управители на болници и на медицински центрове.
Ако по това време някой ми беше предложил да участвам в по-голямо бизнес начинание, да вложа средства и енергия, щях да го направя. Но тогава нямаше с кого. Сега всеки новозавършил има право да работи сам, да си открие частна практика, което не е добре. Особено като си помисля аз как съм извървяла своя професионален път стъпка по стъпка.
Няма как да се постига резултат, без да се влагат усилия Усилието е равно на резултата. Аз вярвам, че когато вървиш в правилната посока, няма начин да не успееш…
Изготви: Екип на „Предприемчивите“
Цялата история на д-р Диана Бушкалова в очаквайте в първата книга от поредицата „ПРЕДПРИЕМЧИВИТЕ: КОД УСПЕХ“, която излиза от печат през месец декември 2022 г.
